вторник, 25 септември 2012 г.

Монахът, който продаде своето ферари

Много впечатляваща книга. Все повече си давам сметка, че моят тип книги са точно като нея-поучителни, кратки и концентрирани. Не можеш да я прочетеш на един дъх, защото се задъхваш;). Всъщност можеш, но ще трябва да се връщаш поне още един път. Книгата е буквално натъпкана със супер ценни съвети. И дори да не предлага нещо различно, тя обобщава много задълбочено и изчерпателно основните закони на хармоничния живот. Колкото и книги да е прочел човек на тази тема, още една такава, но наистина ценна и добра, може само да е наистина от голяма полза. Това са класики, които остават за поколения напред.


Няма да разказвам книгата, за нея има достатъчно в нета. Само ще я препоръчам горещо. В нея прочетох нещо много ценно: че книгите не дават на хората ново знание, а само насочват вниманието им към знанието, което вече е в тях и им дават една нова гледна точка, нещо като просветление по теми, които познаваме, но изведнъж си казваме: "Как не съм се сетил досега сам?";). Приятно четене.




вторник, 11 септември 2012 г.

Стийв Кайл - Манифест за играта

Днес имам честта да представя на вашето внимание едно изключително весело, забавно и смислено видео, което видях благодарение на Ели Шахънска. Водещият говори за това, че българите сме на последно място в разни световни класации почти във всичко - социална сфера, образование, здравеопазване...ужас;). Според него причината е, че последните години или т.нар. комунизъм е потъпкал масово човешката индивидуалност, естествеността на хората, способността им да се забавляват, да имат идеи, да са истински и неподправени, а не с годините да се превръщат в машини без собствена индивидуалност и мнение. Набляга на запазването на детското във всеки от нас...нещо, за което и аз агитирам твърдо;). Този проблем, идващ от началото на комунистическата ера в България, днес е заразил почти всички сфери. Той се е настанил твърдо и на работното място на повечето хора, където се гледа с много лошо око на проявите на индивидуалност, креативност и забавление. А те развиват по естествен начин нашата комуникативност и умение за общуване. Всяко изкуство е форма на забавление и игра. Спортът също. Без игра, забавление и креативност, светът е тъжен и скучен, а хората-депресирани. Да сме естествени и креативни не означава да не спазваме правила и дисциплина и да сме безотговорни. Напротив!