събота, 3 февруари 2018 г.

Успешно ННК предизвикателство и историята с детска градина "Брезичка"

  Здравейте,
  Пиша със смесени чувства. От една страна, моето ННК предизвикателство се разви чудесно. След трудното начало, последните 10 дни се изнизаха неусетно. Дадох си сметка, че комуникацията в къщи е супер спокойна...без нито една заплаха или дори забележка към Елица. Аз съм спокойна, тя е спокойна и нормална. Ако тя се ядоса за нещо, което се случва супер рядко, аз я питам спокойно какво се е случило, как се чувства и от какво има нужда. Тя ми помага, спокойна е, извинява се често, ако прецени. Аз не я принуждавам за нищо, едновременно е много интересно ежедневието ни, изпълнено с интересни дейности и за нея, и за мен. Учи супер много нови неща и се забавлява.
  От друга страна тази история в Бургас в детската градина ме срина. Да, знам, постоянно има подобни история, но тази някак ми подейства много зле. Гледах видеото и ревах. Стана ми толкова мъчно за горките дечица, че направо загубих реална преценка и разсъдък. Малко съм отчаяна, но знам, че ще мине.
 Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

понеделник, 29 януари 2018 г.

Как пропиляваме живота си?

  Извинявам се предварително за този текст, но реалността е такава, тези хора са навсякъде, те имат нужда от помощ, но няма как да я получат, ако не помолят за нея....

Да се обърнеш и да видиш как животът се е изнизал, а ти не си бил щастлив и продължаваш да не бъдеш...
Стоиш във връзка, в която не си щастлив,
Не си доволен от комуникацията с детето си,
Не си доволен от себе си и начинa, по който живееш.
Нямаш усещането, че имаш истински приятели...
Животът си отива
Не ставаш нито по-млад, нито по-хубав;)
Всичко се руши...
Родителите ти са стари и болни, ако изобщо са живи,
Не се разбираш с братята и сестрите си и усещаш как големите проблеми ще започнат, когато започнете да делите наследството,...ако има такова...
Това е реалността за толкова много хора
Защо ли?
Защото винаги за всичко някой им е бил виновен,
Защото никога не са се запитали какво точно искат от живота, страхувайки се че няма да могат да постигнат мечтите си. Нямали са смелост, решителност...
Цялото това черногледство, страхове, нерешителност са предали на децата си...
Щастието не е нищо повече от нормален, прост живот.
Не е необходимо да си УАУ, да си много успешен, да си много велик...
Необходимо е да си ТИ! Да знаеш кой си и да си ти.
Никой не е умрял от глад или от безпаричие, но от ограниченията на собствения ни ум...уви, да.
И това не е обвинителен текст, това е реалистичен текст.
А може животът да е супер лесен...дори и в трудностите...

  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

вторник, 23 януари 2018 г.

ННК предизвикателство

  Днес е ден 8 от моето ННК предизвикателство. Това, от което съм много доволна е, че съм осъзната в смисъл, че ако кажа някаква дума като квалификация или етикет, веднага се усещам, лошото е, че все още се случва, но явно не е толкова лесно. Като цяло съм си изчистила езика, но днес Ели влезе, докато си бях легнала (още съм болна, правя температури и имам нужда от повече релакс) и ме изтупа, направо си ми блъсна по гърба и ми зададе някакъв въпрос „Къде са мъфините, които купихме?“ (смес за мъфини) Побеснях и я нарекох „Грубиянка!“, след което се усетих, овладях се и попитах „Ели, май си нетърпелива  да направиш мъфините ли с тати ли? Хапват ли ти се?“. Така беше! И я помолих да го дава малко по-спокойно. Такива ми ти работи!
  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

понеделник, 22 януари 2018 г.

Лош ден за Франклин! ННК за деца

  Отново интересна сериийка на „Франклин“. Темата за приятелството и раздялата с приятел, който се мести да живее на ново място. Също и темата за смяната на жилището, как сме емоционално свързано с мястото, в което живеем. Интересна последователност на действоето. Обяснихме думичката „зловещ“. Намиране на изход от състоянието „имам лош ден“...как да имаме изход от подобна ситуация с нещо приятно, което ни доставя удоволствие. Направихме списък с нещата, които доставят удоволствие на Ели.;);)J
  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

неделя, 21 януари 2018 г.

Побързай, Франклин! ННК за деца

  В тази серийка на „Франклин“ с Ели си говорихме за приятелството, за съчувствието между приятели, за приятелската помощ. Също за удоволствието като водещ мотив на всичко в живота. Коментирахме и една реплика на Франклин „Когато човек не бърза, намира много неща“ или концепцията за бавното живеене. Спонахме думите, описващи чувства „разстроен и съпричастен“.  Имаше и интересна последователност на действието тип „Дядовата ръкавичка“, която тренира детето да се концентрира, за да запомни точната последователност. Получи се интересно;).
  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

Използването на сила в ННК

   Силата, която се толерира в ННК, е закрилящата сила, не наказващата. Намерението, което стои зад употребата на закрилящата сила, е да предпази от нараняване или от несправедливост. Намерението, което стои зад употребата на наказателна сила, е да накара някого да си плати за предполагаемите грешки, които е направил. Съденето, отнемането на привилегии, физическите наказания...всичко това спада в графата сила, която наказва. Наказанието е анти ННК, защото то е слуга на закона, че човек е грешен и има нужда от поправка имено чрез наказание.
  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

Гневът и ННК

      Вече споменах, че в ННК ние поемаме отговорност за нашите чувства, а не я приписваме на някой или нещо извън нас. Ние решаваме как да се чувстваме. Някой отвън може да стимулира негативните ни чувства, но причината е в нас, в някой наш страх, в случка от миналото, неизлекувана рана.
       Цялото човешко насилие се корени във вярата, че болката ни е причинена от другите хора, заради което те заслужават да бъдат наказани.
       Ако изпитваме гняв, това означава, че сме допуснали да вярваме, че някой отвън е причинил негативното ни състояние. Ако се спрем на ниво стимулиране отвън, то бихме могли да се натъжим например, но не и да се разгневим, сипейки обиди върху стимулатора. Ако все пак това се случи е добре да не се съдим, да си дадем сметка за реалната причина, да се успокоим и вместо да крещим обиди, да потърсим чувствата и нуждите на другия, след което да споделим нашите такива. Добре е да го направим в този ред, ако искаме да бъдем изслушани (след като ние сме изслушали).
       Освен, че можем да усетим гняв, възможно е ние да станем обект на нечий гняв. Изходът е същият: да „загърбим“ обидите и критиката, които ще получим, да надникнем зад тях и да попитаме за чувствата и нуждите на другата страна и да споделим своите.
      Малко теоретично май се получи, но някой ако иска, да пита;).
  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.