събота, 23 септември 2017 г.

Най- важният урок...за мен

Да познаваме себе си и да сме себе си. С цялата си различност, без значение дали другите ни приемат. Да живеем по начин, по който да не съжаляваме, че не сме казали или направили това или онова. Ако се случи все пак, да си простим. Да намерим онази дейност или дейности, които ни вдъхновяват и намираме смислени. И в които постигаме все по-добри резултати. И да ги вършим. С желание и дисциплина. И без агресия спрямо себе си- достатъчно сън, читава храна и спокойно.

Когато приемем себе си, ще приемем и всички и всичко наоколо- с различията и уникалността на всеки и всичко, което се случва. Ще спрем да категоризираме и да очакваме. В тези „всички наоколо“ влизат и децата. Ще спрем да им се караме, да ги обиждаме и да проявяваме агресия към тях- в думите и делата си. Ще виждаме и усещаме нуждите на всички зад техните думи.

Ще разберем, че нищо в живота не е страшно. Така са ни учили като деца. За някои неща се изисква предпазливост, но не и страх. Ситуации като болест или смърт са част от кръговрата. Неизбежни са и са най-нормалното нещо на света. Което не ги прави по-малко тъжни, но не и страшни.

И, ако се случва да си влизаме от време на време в стария модел- да лепим етикети, да съдим, да сме агресивни, а то ще се случва, защото така сме си били цял живот и за една нощ чудеса не стават, е...та като се случи да се върнем назад, ми просто да си простим и да продължим. Всичко е нормално!


Ако ние успеем да направим всичко това, ще дадем този пример и на децата си и ще ги научим да са балансирани, нормални и отговорни хора! Но май уроците станаха повечко. Ашколсун (за пръв път го използвам в писмена форма;).

петък, 22 септември 2017 г.

Глезени сме май...

Търсим вдъхновение всеки миг. Пристрастени сме към него...
Пренатоварени от прекрасни снимки, от мъдри мисли...само че всичко това не е истинско, а най-често на екран. Всеки ден.
Предпочитам да гледам дървото пред блока, макар и стъклото на прозореца ми да е мръсно.
Няма как да сме на гребена на вълната винаги.
Но можем да сме спокойни. Винаги. Вървейки по своя път.

И точно това да ни прави спокойни. Убеждението, че сме на своя път. Без компромис.

Есенни усмивки

Толкова си спокойна, есен...
Капки дъжд минават през вятъра и докосват лицето.
Време за нови идеи, за нови планове.
Какво ще правим цяла зима?
Ще се прегръщаме в снега.
Любимо време (както и всяко друго през годината)
Дървото пред прозореца ми...моето дърво, натежало от капки дъжд.
„Мамо, нарисувай ми лицето като котенце.“
„Добре, момичето ми. Само не знам къде съм прибрала боичките.“
Направихме си курабийки.

Щастливо е...

вторник, 5 септември 2017 г.

Моята религия

Опознавам себе си и съм себе си. Приемам реалността, каквато е, както и хората, заедно с техните различия, без да лепя етикети добро-зло, хубаво-лошо, красиво-грозно, защото те са само в моите мисли, не са реални. Абсолютно всичко се случва за мое добро, имам вяра в живота и природата, защото всичко и всички сме едно цяло и това цяло е в перфектен баланс. Смъртта е част от живота, както и раждането. И ако някой изразява т.нар. негативизъм или страхове, аз ги приемам, но не ги поемам, защото те не са реалността, а отново само нечия гледна точка. И ако понякога съм негативна, изплашена или обидена, аз си прощавам, дълбоко и истински, и просто продължавам, защото обичам живота и той е прекрасен.

I know myself. I am myself. I accept life as it is, together with different people without putting labels as good-bad or beautiful-ugly, because these labels are only in my thoughts, they are not real. Absolutely everything in my life happens for my sake, I believe in life cause we are all one and we are in perfect balance. Death and birth are part of life. And if somebody is negative or frightened, I accept him but do not believe him cause his fears or negativism are not real but only his point of view. If I feel negative, frightened or touched, I forgive myself, deeply and completely and I continue my path cause I love life.  

понеделник, 4 септември 2017 г.

Много лично

   
   Заминах за Тунис преди повече от 10 години. (13?)
   Имах нужда тотално да бръкна дълбоко в себе си и да разбера точно коя и каква съм.
   Тук това нямаше как да се случи поради ред причини.
   Това едногодишно пътуване е началото на моя осъзнато щастлив живот.
   Имах времето и спокойствието да остана насаме със себе си, да се върна към малкото момиченце вътре в мен и да го попитам коя съм аз, каква съм, какво обичам да правя и кое ми доставя удоволствие в този живот.
   И започнах да го правя. С много обич и респект към всички хора около мен, но най-вече с респект към мен самата.
   Минаха много години. И въпреки че винаги съм била усмихната и позитивна, страховете ми се изпречваха един след друг на моя път и сякаш ми казваха:“ Няма как да си щастлива. И ние всеки ден ще ти предоставяме причина да се тревожиш за това или онова.“
   Очакванията ми светът да се върти около мен и всеки да ми прави евала също ми изиграха лоша шега.
   В Тунис ми бе някак спокойно и защитено..(?!). Тук живея истинския живот. А той е пълен с всичко, по всяко време.
   Постепенно осъзнах, че никой не ми дължи нищо. Че всеки е различен и че няма хубаво и лошо или красиво и грозно. Всичко си е само в моята глава. Също и страховете. Те не са реални, а са си пак моя фантасмагория или чужда гледна точка, която съм длъжна да приема, но не и да поема...
   Днес знам, че всичко, абсолютно всичко ми се случва за мое добро.

   Набрах смелост да сменя снимката на корицата ми във FB- моя балкон в Тунис, с една гора, в която попаднах съвсем наскоро. Тунис беше добро начало, но животът е пред мен. Разбрах, че живота е днес, сега, животът не е нито Тунис преди 13 години, нито гората преди 3 седмици, животът не е дори онова, което ми се случва в момента, а е по-скоро начинът, по който се чувствам в момента. Защото това е само мой избор и е единственото в живота ми, над което имам власт. Но е най-важното!!!

Два ценни цитата от Джон Кехоу ("Подсъзнанието може всичко при децата")

Емоциите са като вълни в океана. Надигат се и спадат. Понякога са бурни, друг път-спокойни. Тези емоционални вълни са непостоянни, вечно се променят. Ние трябва да се учим да се носим по тях като опитни сърфисти, а не да бъдем заливани. Важно е да запомним, че и при най-силната вълна в нас винаги има място, където цари спокойствие.
...................................................................................................................................................................

Когато държа новороденото си дете в прегръдките си, винаги си мисля, че всяка моя дума и всяко мое действие ще повлияят не само на него, но и на всички, с които то ще се срещне, не за ден, не за месец или за година, а за цял живот.

петък, 11 август 2017 г.

...


http://www.andreamarchettieventi.com/blog/come-realizzare-un-matrimonio-limone-e-lavanda/