вторник, 16 януари 2018 г.

21 дневно предизвикателство "Ненасилствена комуникация". Хайде и ти!

 Започвам 21 дневно предизвикателство „Ненасилствена комуникация“. Юхууу....Кой иска да се включи? Ако намирате метода на Маршал много смислен и полезен като мен, скачайте в дълбокото. Това предизвикателство ще ви помогне неизбежно да изградите навика да не лепите етикети, да не критикувате, а да трансформирате порива да сте коректив в желание обективно да наблюдавате онова, което се случва около вас, както и вашите чувста, нужди и онова, за което искате да помолите. Както и същите тези моменти в отношението на другите към вас.
  Избрах си 6 критерия, по които да си водя дневник и да се наблюдавам:
-          Всеки е различен, но добронамерен
-          Вместо да лепим етикети, да изразяваме нашите наблюдения, чувства, нужда, молби
-          Да имаме молби, а не изисквания към другите;)                          
-          Изслушване на другите: да не приемаме критиката лично, да не поемаме чуждия гняв, а да ги приемаме като неумение на другия да изрази себе си
-          Търсене на чуждите нужди, чувства, намерения и молби с прости въпроси като
„Какво видя?“
„Как си?“
„От какво имаш нужда?“
„За какво молиш?“
  Всеки ден ще ви „докладвам“. Установих, че ако сме ядосани и искаме да обидим някой, по-добре е не да се опитваме да подтиснем гнева, а да го трансформираме. Как ли? Спираме за миг и се питаме- какво виждам, как се чувствам и от какво се нуждая, какво искам. И просто да го кажа на глас. Много бих се радвала, ако някой реши да го направи с мен, защото в група е винаги по-приятно и по-неусетно минава времето.
Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

понеделник, 15 януари 2018 г.

Най-важното от ненасилствената комуникация (според мен)- част първа

  Мисля, че този текст е много важен. Не защото е мой;), а защото има ценни отговори на куп въпроси, над които аз лично съм си блъскала главата десетилетия;). Истината е, че комуникацията ни е супер утежнена от ненужни модели на изразяване, свързани най-вече с чувството, че човек е грешен и има нужда от поправка и наказания, защото е грешен. Ти да видиш!!! Ненужни обиди, квалификации, псувни, на ум или на глас. А можеше да е толкова по-лесно и леко....както и да е...заповядайте...прочетете и се възползвайте, ако решите. Благодаря ти, Маршал Розенберг...от цялото си сърце и душа.
  ННК е много ценен метод на общуване. Препоръчвам ви да прочетете и двете книги, които са излезли на български, както и останалите- на английски. Но най-вече да живеете според предписанията на Маршал. Много хора живеят така и  без да са го чели (слава Богу!), защото ННК е естественият ни начин да съществуваме- чрез любов. Но книгите ще ви помогнат да наредите пъзела и да си отговорите на някои въпроси. Поне при мен се случи така. В този текст представям ННК през моя поглед.
  ННК означава да общуваме добронамерено, без лошо, с любов. Да изчистим съществото си от лошотията. Така ще изчистим мислите и начина, по който се изразяваме. Думите ни ще престанат да са „по навик“ и ще се превърнат в съзнателно избрани средства да изразим себе си, както и да изслушаме другите с дълбоко разбиране. Ще разберем, че вместо лепене на етикети, за да изразим себе си, можем да кажем искрено, просто и ясно
-какво виждаме (наблюдение)- обективно, без следа от лична оценка или мнение (най-трудната част за мен!!!)
-как се чувстваме (чувства)- ще помогне развиване на речник на чувствата
-от какво се нуждаем (нужди)- ще помогне развиване на речник на нуждите
-за какво молим (молба)-проста, ясна, конкретна молба
  Свикнали сме да изразяваме мнението си, лепейки етикети. Това идва от вярването, че човешката природа е грешна и има нужда от поправка и наказание, когато има нужда. Това НЕ е така! Никой няма право да съди никого. Това не означава, че не можем да изразяваме мнението си, но това може да стане чрез нашите чувства и мисли. Тук е важно да подчертая още веднъж много дебело, че всеки човек решава как да се чувства във всеки момент и единствено той е отговорен за чувствата си. Чуждите думи могат да са стимул, но не и причина за нашите чувства. Колкото по-ясно изразяваме чувствата и нуждите си и колкото по-добре ги свързваме („Чувствам се, защото се нуждая от...“), толкова по-често ще получаваме онова, което искаме. И на края, ако нуждата казва по-общо какво желаем, то молбата уточнява и е важно да я добавим накрая, много е важно даже;) Молбата не бива да е изискване, т.е. да не се сърдим на другия, ако не я изпълни. И да не се опитваме да го накараме да я изпълни от вина, страх или срам. Принудата е пасивно насилие, което е извор на агресия само по себе си. Никой не може да принуди никого да наприви нищо. Нищо! Ако искаме другият да изпълни молбата ни можем да го мотивираме положително, а не насилствено. Например:
  „ Ели, като те гледам как подскачаш и играеш в 12 ч. вечерта, се чувствам изтощена, защото имам нужда да си почина в този час вече. Моля те да лежиш спокойно и тихо в леглото си.“ Познайте дали ще стане;)хаха
  Тези 4 елемента можем да прилагаме в процеса на изразяване на себе си, както и при изслушването на другия. На изслушването ще посветя отделен текст. Там също ще търсим с разбиране наблюденията, чувствата, нуждите и молбите на другите. Понякога ще ни е трудно, особено когато получаваме критика или агресия. Ще разберем, че критиката и агресията към нас не са лично отношение, а трагичния начин на другите да изразят нуждите и чувствата си. Трагичен, щото си остават с нужди, на които никой не иска да откликне. И ние сме правили същото. До вчера. Така че, когато изслушваме другия, а той не изразява себе си чрез въпросните 4 елемента, ние можем просто да попитаме за тях. „Какво видя? Как се чувстваш? От какво се нуждаеш? Какво искаш? Когато се държим с добро към другите и те рано или късно ще ни отвърнат със същото. Важно е да се свързваме с другите чрез взаимно удовлетворяване на нуждите. Понякога това отнема доста време и ни е необходимо търпение, за да не започнем да поставяме изисквания и да се върнем в стария модел на диагнозите.
  ННК може да се прилага във всяка една сфера на живота, включително бизнеса. С простия и ясен изказ можем много по-лесно и бързо да достигнем до споразумение при бизнес преговори, продажби и т.н.
  Току-що написах най-силния си текст досега. За теб!

  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

Ненасилствената комуникация в цитати (първа част)

Тук споделям цитати от книгата на Маршал Розенберг "Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация.", касаещи процеса на изразяване. Ще има и втора част с цитати от процеса на изслушване. Цялата книга е изключително ценна и ви препоръчвам да си я купите (аз си я купих в "Хеликон"), но изданието й е от 2007 и съответно се е поизчерпала на хартия.

Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Моят личен опит с ненасилствената комуникация

  Първо, както вече споменах, ненасилствената комуникация е нашият естествен начин за комуниация- от сърце, с любов и уважение. Добронамерена и нормална комуникация. Без „зъб за зъб“ и „око за око“. Колко неморедно. Модерно е да се палим. Да сме агресивни. Да вдигаме скандали и да постигаме своето със сила. Това е по-често срещаното в днешни дни.
  Затова и, когато разгърнах за първи път книгата на Маршал, ми беше  супер трудно да приложа на практика прочетеното. Ако не лепя етикети на хората, то как ще общувам, как ще кажа какво мисля за тях. Ако мисля някой за виновен за начина, по който ме е накарал да се чувствам, как да му го кажа. Вече споменах в предния пост, че такъв филм няма и ние решаваме сами как да се чувстваме. По отношение на това как да се изразяваме, ние определено сме свикнали да говорим с определения, квалификации, епитети, а не да казваме какво чувстваме и от какво се нуждаем. За мен това се оказа непреодолима планина.Чувствах се неспособна да изразя себе си, като инвалид.  Хем осъзнавам, че да лепя етикети не ми идва естествено, хем го правех по навик. И така 6 месеца. Едва последните няколко месеца започнах малко по малко да казвам на глас как се чувствам и от какво се нуждая, без да изисквам. Все още ми е трудно, но вече ми се получава по-добре и определено виждам, че комуникацията ми със себе си и другите е по-спокойна. Алилуя! Мисля да започна да си водя дневник на тази тема. Ще ми помогне, сигурна съм.

  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

сряда, 10 януари 2018 г.

Къде можем да научим повече за ненасилствената комуникация?

      Свалям шапка на Маршал Розенберг за огромния му труд. В неговото учение няма нищо толкова ново или революционно. То се базира на термина ненасилие в смисъла, в който го използва Махатма Ганди. Маршал Розенберг съставя своя модел на база естествената човешка същност, която се изразява в нашите чувства и нужди, както и на принципа за несъдене, а наблюдение на света и всичко, което се случва в него. Защото съденето също не ни е присъщо по природа, а придобито „умение“ в процеса на социалзация в днешното общество, изградено на принципа на доминация. По-конкретно и подробно ще се спра на структурата на ненасилствената комуникация в следващите ми няколко поста. Тук искам да дам най-важните ресурси:
-Общуване без агресия : Наръчник по ненасилствена комуникация
-Обогатяващо живота образование : учене и преподаване в партньорство и от сърце : ненасилствена комуникация в училище и вкъщи, изд. „Векста“  
-https://www.youtube.com/watch?v=O4tUVqsjQ2I&t=17642s  –training course in non violent communication by Marshall Rosenberg 

Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

вторник, 9 януари 2018 г.

Защо хората се обиждат, когато си мислим, че сме искрени с тях и как да решим този проблем?

  Повечето хора вярват искрено, че някой друг е виновен за техните тревоги и депресии. Аз бях един от тези хора само допреди година.
  Много отдавна един мъдър човек ме научи, че вместо да съдя хората, мога да им казвам как се чувствам аз. Аз обаче не разбрах до край този урок и започнах да им казвам как МЕ КАРАТ да се чувствам. Проблемът беше, че вътре в себе си аз обвинявах другите за начина, по който се чувствам и подсъзнателно бях убедена, че всеки заслужава да получи своето. Това идва от повсеместното вярване, че човек се ражда грешен и има нужда от поправки, обучение, наставление, за да стане нещо от него и от наказание, когато греши. Човек има нужда основно от грижа и любов ...и от някой, който да му отговаря на въпросите, най-общо казано.

  Един от основните уроци, които научих тази година от ненасилствената комуникация на Маршал Розеберг, беше, че хората могат да са повод или стимул за начина, по който се чувстваме, но не и причина за нашите чувства. На пръв поглед може би това твърдение изглежда невярно, но с времето аз просто осъзнах, че никой и нищо не може да реши вместо мен как аз да се чувствам. Никой не може да ми предаде собственото си лошо настроение, собствените си страхове, ако аз не реша да ги поема. А кога поемам чуждите страхове? Когато те са и мои. Когато чуждите думи докосват нещо дълбоко в мен...неизлекувана рана. Каквото и да се случи, аз имам силата да съм спокоен и нормален човек. Не казвам, че е лесно и че ми се получава всеки път без изключение. Но важното е, че знам, че аз съм капитан на моя кораб. Никой друг. Нито моят съпруг, нито моето дете, нито родителите ми. Никой. И, ако допусна нещо или някой отвън да ми повлияе, аз просто прощавам на себе си, ако е необходимо се извинявам и продължавам. Това е!

  Така спрях да обвинявам другите за моите чувства чрез директно съдене или критика или по заобиколен начин (например с изрази като „Ти ме караш да се чувствам зле.“). Чувството е невероятно;) Пробвай и ти и ми кажи какво е чувството;).

  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.

събота, 6 януари 2018 г.

Обиждат ли се хората, когато сте искрени с тях или с други думи кой е Маршал Розенберг?;)

  От 20 години темата за личностното развитие ме вълнува дълбоко и е водеща в живота ми. Но, въпреки всичките ми усилия да съм спокоен, нормален човек, загърбил страховете си и просто водещ спокоен, нормален живот човек, въпреки всичките прочетени книги, само допреди 3 години не ми се получаваше най-общо казано. 2015 година стигнах един от пиковете на моите страхове и положението стана страшно. Проблемът се прехвърли на физическо ниво и аз разбрах, че трябва да намеря начин да се успокоя. Това съм го разказвала в предишни постове и няма да се спирам подробно сега. Но стъпка по стъпка осъзнах, че страховете са модели на мислене и живот, наследени от родители и по-възрастното ни обкръжение от детска възраст. Костваше ми много съзнателна работа, мислене, писане, но за няколко месеца постигнах сериозен напредък и страховете ми намаляха значително. Много напреднах по отношение на това как се чувствам и това успокои много и комуникацията ми с другите. Осъзнах, че никой за нищо не ми е длъжен. Но все още усещах, че когато комуникирам с другите по искрен и добронамерен начин, хората се обиждаха и засягаха и това беше проблем. Защо?
  В началото на тази година за пръв път чух името на Маршал Розенберг от Ирина Велкова, която е хомеопат и йога учител, практикуващ във Велико Търново. Тя обясняваше, че в класа на дъщеричката й са намерили решение на комуникационни проблеми между децата, прилагайки метода на Маршал Розенберг. Зарових се, защото ми стана интересно. Така открих кой е той и какво е ненасилствена комуникация.
  Маршал Розенберг е американски психолог от еврейски произход. Починал е 2015 година на 80 години, но е свършил много качествена работа и е оставил ценно наследство. От дете той забелязва, че светът е пълен с агресия, изпитва я на собствен гръб и се пита защо. Задава си и другия въпрос: защо има и хора, които успяват да запазят човечността си и в най-тежките условия и да разберат другия? За да намери тези отговори се записва да учи психология и става доктор по клинична психология. Отговори обаче не намира по време на обучението си. Разбира, че методите на традиционната психотерапия не работят и не помагат достатъчно на хората. И така, малко по малко, по пътя на пробата и грешката, той създава своя метод за ненасилствена комуникация. Следва продължение;)


  Ако този пост е полезен за Вас, моля споделете го. Така може да сте полезен и за някой друг.