неделя, 21 май 2017 г.

За игрите на егото (част втора); как да се освободим от очакванията и от нуждата да съдим другите?

За да изградим новото и нормалното си съществуване, първо е хубаво да се освободим от всичко негативно, носещо стария модел на очаквания и съдене. Да нямаме очаквания не е да нямаме планове и амбиции, а да не сме емоционално привързани към резултата във всяка една ситуация и да действаме на принципа:„Давам най-доброто от себе си, пък да става каквото ще;)“. Задаваме си прости въпроси като: „Как да спра да очаквам и да отговарям на очаквания? Как да спра да съдя другите и да се обиждам, когато ме съдят?“. И започваме постепенно да търсим и намираме отговорите си по пътя:
-Aко се върнем назад и се „родим отново“, ние ще осъзнаем, че животът ни не бива да се гради на правила и закони, които мачкат различията, а такива, които ги уважават. Това означава да разберем, че всеки е различен и е най-добрата версия на себе си в този момент, така че нека да спрем да очакваме другите да са като нас, мислят и живеят като нас. Хората са просто различни, не непременно по-добри или по-лоши от нас, просто различни. Често те са и като нас, така че нека всеки е такъв, какъвто е.
Това означава също и, че ако вчера някой ни е помогнал, днес има право да не е на кеф и да не го направи. Тук имам предвид най-вече хората от близкото ни обкръжение (напр. майка ни), защото имено към тях най-лесно изграждаме очаквания и приемаме действията им като лична обида, а не бива. Всеки ни дава онова, което желае, когато желае, а не когато ние имаме нужда. Привързаността е едно от най-неприятните проявления на собствената ни неувереност, на чувството, че не можем да се справим с живота си сами, имаме нужда от нещо външно, за да се почувстваме добре. Това си е чист наркотик!
Очакванията са прехвърляне на отговорността за собственото ни щастие на друг. Щастието ни си е само наше задължение. И ако някой ни „натиска бутоните“, това трябва да ни накара да се замислим, защо не го приемаме и той ни ядосва. И в момента, в който разберем и усетим, че наистина няма никакъв проблем хората да са различни от нас и приемем този факт, ще ни е леко и няма да имаме нужда да проявяваме търпение и да стискаме зъби. Това ще увеличи увереността ни в самите себе си и ясната идея, че само ние самите можем да си доставим 100% щастие и радост, тъй като се познаваме най-добре. Ако някой друг иска да го направи за нас е добре дошъл;), а ние ще сме му наистина благодарни, но никога няма да го изискваме.
-Спирайки очакванията, постепенно ще спрем и да категоризираме другите и да им лепим етикети. Ще разберем, че си въобразяваме, че светът се върти около нас. Ех, това его. Истината е, че мненията на околните, били те положителни или отрицателни, изразяват единствено настроението и ценностната система на онзи, от чиято уста излизат, но тогава, когато ниe вярваме, че щастието ни зависи от одобрението на околните, всяка обида ни засяга. Ако знаем колко струваме, ние нямаме нужда нито от комплименти, нито пък се дразним на обидите. Не ни интересува кой ни приема и кой ни отхвърля. Това просто не ни е важно. Aко човек служи искрено на другите, той ще е добре приет.
- Този подход към живота автоматично ще ни накара да опознаем и развием собствената си индивидуалност. Ще се приемем такива, каквито сме, ще спрем да се критикуваме и да очакваме каквото и да е от себе си, защото онова, което виждаме в огледалото, ще ни е напълно достатъчно. Ще спрем и да отговаряме на очаквания.
-Освобождаването от очаквания е процес, който отнема време. Всеки момент, в който ще продължим да се чувстваме засегнати, обидени, разочаровани, отхвърлени и други подобни и даже понякога ще си позволяваме да критикуваме другите, ще означава, че сме имали неоправдани очаквания, от които е хубаво да се освободим. Проблемът с тези негативни емоционални състояния е, че, когато допуснем да се почувстваме обидени например, губим контрол над емоциите си и те започват да контролират поведението ни, вместо да е обратното и става бозата;) ...говорим и се държим по начин, за който по-късно съжаляваме.
- В момента, в който спрем да очакваме каквото  и да е от който и да е, ние няма да имаме нужда да прощаваме, няма да се чувстваме наранени;). Няма да имаме нужда да сме прави. Ще започнем да уважаваме хората около нас, буквално всеки техен жест и ще ценим живота с истинска благодарност.
-Ние самите ще сме себе си, ще даваме от сърце, без да се чувстваме принудени да правим жестове за другите например от „учтивост“.

Ако поста, който четете в момента, ви се стори с важно послание, моля, споделяйте, за да стигне до повече хора. Много от нас осъзнават, че вътрешният ни мир си е само наше задължение, но не знаят как да го постигнат. Аз самата бях до съвсем скоро в тази група и ми беше много трудно да осъзная "Как?". Благодаря ви!

събота, 20 май 2017 г.

За игрите на егото (част първа)

Ние идваме на този свят съвършени, както и всяко друго природно творение. Нямаме нужда от „поправки“. Добри и обичащи с единствената нужда от обич и подкрепа. Ако я получаваме всеки ден, това ни прави още по-добри и обичащи. Вървим по пътя си спокойни и постепенно се отделяме от родителите си и осъзнаваме и поемаме отговорността за себе си, за изборите и начина, по който се чувстваме.
Какво се случва в реалността обаче? В човешките глава битува вярването „Aз знам повече от всички.“. Егото и неговите игри...Това същото его е произвело хиляди правила, закони и категории, на които да отговаряме и в които да се вписваме. Създало е свят, изцяло контролиран от парите. Сами по себе си нито правилата, нито парите са проблем. Законите и правилата са измислени, за да има ред и да не си пречим един на друг, а парите- като средство за размяна. С течение на времето обаче законите и правилата  са ни обезличили като индивиди и са ни вкарали в категории, които не отчитат индивидуалните различия, а парите са се превърнали в самоцел и едва ли не мерило за щастие. Тези два факта са причина за цялото ни човешко нещастие. Защо?
Категориите, етикетите, вярванията кое как трябва да е в живота са създали очаквания всяка стъпка от него да се случва по определен начин. Ако ние отговаряме на очакванията сме приети, ако не сме отхвърлени. В последния случай следват критики, обиди и изсипване на кофа от негативни чувства. Какви за последствията за всички нас от този начин на общуване?
-Научаваме се и ние да живеем в този модел на етикети, очаквания, най-често неоправдани и съответно носещи болка. Не подозираме, че моделът е фалшив и не е основан на нашата естествена същност (любовта). Просто като деца вярваме безпрекословно на всичко около себе си и го приемаме за истина. Копираме го и го прилагаме към себе си, към собствения си живот и към другите. Учим и децата си по-късно и така кръгът става порочен и безкраен.
-Лепенето на етикети и опитите за вкарване в категории кара всеки от нас да забрави кой е, какви са индивидуалните му особености и способности. Избираме професии, които да ни носят доход, а не дейности, които обичаме да вършим и в които сме добри. Държим се по определен начин само, за да сме учтиви и възпитани. Носим маски, влизаме в роли...и още, и още... Огромното количество пари, съсредоточени в един човек, са една от най-често срещаните маски на нещастието. Ако човек не е себе си, той е нещастен. Не живее собствения си живот, а някакъв театър.
-Освен това...очакванията ни създават грешното усещане, че собственият ни външен мир, хармония и спокойствие не зависи единствено и само от нас и от това как избираме да се чувствме, а от това как другите се отнасят към нас. Критиката, съденето и обидите са постоянни спътници в живота ни. Получавали сме ги като деца и и това е формирало несигурността и страховете ни. Всеки път, когато ни критикуват, хората докосват раните, които сме получили като деца. И ни боли. И сме нещастни.
-Убедени сме, че целият свят е длъжен да ни прави евала. Очакваме го. Пренасяме очакванията във всяка сфера на живота си. И всеки път, когато те не бъдат оправдани, сме нещастни. Отново и отново. Стигаме дотам, че се опитваме чрез вменяване на чувство за вина, страх и срам, да постигнем своето, само и само да оправдаем очакванията си.
-Незачитането на личните ни нужди и особености ни прави лоши и извратени. Това е причината за всички престъпления.
Има ли изход от всичко това?
Има, ако искаме да има. Много хора живеят и умират в този модел, защото колкото и да е пагубен, той им дава измамната сигурност на познатото от ранна детска възраст. Живот в страх, треперене, очакване на принца на белия кон, който така и не идва, защото няма такова лице;). Обвиняваме всичко и всички по всички възможни начини за нещастието си: обвинения, влизане в ролята на жертва, привързаност, намиране на извинения, неправене на нищо, за да се промени ситуацията, даване на мнения и оценки за другите. Не си даваме сметка, че начинът, по който се чувстваме, е само наш избор и той зависи от това доколко сме задоволили нуждите си от любов- цел, за чието постигане нямаме нужда от ничия любов, а само от своята собствена. Е, след като я получим, изведнъж ще привлечем и любовта на всички останали. Никой не обича да живее в негативизъм и да слуша обвинения просто. Това обаче така и не случва при тази голяма група хора, избрали модела на етикетите-очакванията и съденето за цял живот. Страховете им постепенно се умножават, пречат им за нормалното функциониране, разболяват ги и ги убиват. Без компромис.
Компромис има за тези, които осъзнават, че, за да са нормални, неободимо е да поемат отгоровността за начина, по който избират да се чувстват и да заживеят нормален живот. Как ли?
Ами много просто: връщат се към себе си, към детето, каквото е било, преди да влезе в схемата. Задават си прости въпроси като:
Кой съм аз? Какви са моите нужди? Как да ги изразя? Как да ги задоволя? 
Какви за чуждите нужди и как да им отговоря най-добре?
Как да се освободя от чувството за превъзходство и постоянната нужда да съдя и от очакванията?
И започват постепенно да търсят и намират отговорите си по пътя. В този толкова важен процес може много да ни помогне моделъл на ненасилствена комуникация на Маршал Розенберг.

Да се върнеш там, от където си тръгнал и да се създадеш отново, може да отнеме много години, но това е единственият път към нормалния, спокоен живот. Заучените модели са станали втора природа и е необходимо време, за да спрем да ги използваме. Не бива да се отказваме или да се самокритикуваме, ако влизаме в старата схема. С малко усилие това ще се промени.

четвъртък, 18 май 2017 г.

Ако се чудите в какво се състои основната част от моята работа? (Програма „Моето щастие зависи само от мен и аз поемам тази отговорност!“)

В моята работа основната ми цел е да предам следното послание: вътрешният ни мир зависи единствено и само от самите нас (всеки за себе си). Ако ние разберем в дълбочина това вярване, ще поемем без колебание отговорността за личното си чувство на хармония и удовлетвореност.
По този път ще ви помогна с:
1.   Задълбочено изясняване на познанието за самите вас- кои сте, какви сте, в какво вярвате, какво е истински важно за нас (а не в какво сте възпитани да вярвате, но не сте приели, а просто спазвате), какви са любимите ви занимания, които вършите и от които сте удовлетворени като процес и резултат
2.   Осъзнаването на вашите спирки по пътя- от какво се страхувате, от къде идват вашите страхове, основателни ли са те и как да се справите с тях
3.   Как се отнасяте със себе си и другите в ежедневието, къде „боксувате“ и защо и как да изградите нормално и спокойно общуване
4.   Как да се научите да преодолявате бързо и безболезнено ежедневните малки и големи предизвикателства
5.   Как да свържете всичко изброено, да наредите пъзела на живота си и да се научите да му се радвате

Как ви звучи всичко изброеноJ?

Честно казано съм супер, супер щастлива, че мога да ви дам всички тези знания и умения, които да ви помогнат толкова много по пътя към собственото ви щастие. С много любов и искрена благодарност към моя живот, съдба и път, който ме научи на всичко от горния списък.
За вашия успех необходимо е да поемете лична отговорност за начина, по който се чувствате във всеки един момент, защото вие и само вие го избирате. Избирайки да ми се доверите като ваша основна подкрепа в този процес, аз ще бъда до вас, докато не успеете. Горният списък просто обобщава „помощниците“ по пътя към споменатата цел, иначе пътят на всеки от вас към вътрешният мир е уникален.
Ще ви помогна да се справите!
Нямам търпение да се запознаем.

Обичам ви и ви чакам. Добре дошли!