понеделник, 24 април 2017 г.

Маската



Всеки път маската е там
белееща се в нейната тънка ръка.
Всеки път една маска покрива лицето й.

Китката предано,
с лекота я държеше
и вършеше своята задача.
Но от време на време
пръстите сякаш
леко потрепваха —
беше ли още маската там?

Много години… години наред аз исках да разбера,
но да попитам не смеех.
Но ето, веднъж
събрах смелостта си
и надникнах зад маската.
За да не открия
нищо.
Тя нямаше лице.

Беше се превърнала
просто в ръка,
която с лекота
поддържаше своята маска.
Анонимен автор
Маршал Розенберг „Общуване без агресия. Наръчник по 
ненасилствена комуникация“

Няма коментари: