събота, 8 април 2017 г.

За книгите, които прочетох последните 20 години

Занимавам се с личностно развитие вече 20 години. Това е моята тема. Прочетох книги, преживях семинари, но най-вече натрупах опит. Житейски. Успях сама, с помощта на преживяното и мислите, които то отключи в мен, да се нарисувам от начало, да загърбя огромна част от себеразрушителните навици, които носи всеки от нас и просто да съм. Спокойна и нормална. Усмихната. Аз не нося розови очила. Опитвам се просто да подчертая светлата страна на всяка случка или събитие в живота ми, както и в този на хората около мен в близкото и далечното ми обкръжение.
Прочетох много книги. Повече от 90 процента от тях не ми бяха полезни с нищо. Общо взето онези, които ми помогнаха, се броят на пръсти. Но те ми помогнаха наистина много. Една книга, както и един човек, няма значение дали е приятел, любим или терапевт, не могат да ни помогнат, ако ние не желаем сами. Но те могат да събудят това желание да си помогнем сами.
Аз винаги съм имала силно желание за живот, но съм  го приемала, какъвто е.
Книгите, които най-много ми помогнаха са:
„Алхимикът“ на Паулу Клоелю
„Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота?“ Дейл Карнеги
„Излекувай живота си“ Луиз Хей
„Четирите споразумения на толтеките“ Мигел Руис
„ Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация“ Маршал Розенберг
Не мога да не спомена и филмът на Уейн Дайър "The shift".


Някои от тeзи източници даваха отговори на въпроса „Какво?“, но не навлизаха достатъчно в отговора на „Как?“ Много отговори намерих сама по пътя на опита, който понякога беше горчив и на висока цена. Но днес ...днес е спокойно в душата ми;)

2 коментара:

Жани Петрова каза...

"Толтеките..." са и сред моите любимци:)
Обичам да казвам, че няма излишно знание (не информация, а знание...на мнение съм, че новините като информация не те обогатяват с нищо). Всичко, което си прочела и осмислила те е довело до нещо ново, нещо, до което си се стремяла. При мен нещата се случиха така - прочетох какво ли не, въртях се в кръг и стигах до все едни и същи изводи, докато накрая осъзнах, че всичките неща, на които се уповавам, ги е казал Христос. От време на време дообогатявам колекцията си от знания, все още чета и не-мои неща, но пак ми носят някакво прозрение. Човек се учи докато е жив, а и след това. Ако иска. Ако се стреми и търси, а оставам с впечатление, че ти си точно такъв човек!
Прегръдки,
Жани

Boyana Zhivkova каза...

;););) Толтеките...мда...тази книга е велика просто. Много малка и много мъдра. Интересно е как аз я прочетох за пръв път преди 7 години ...хареса ми, но не беше "Уау"....сега вече е голямо "Уау"...Както и останалите книги от списъка. Аз ги преживявам с години. Когато открия подобна книга, чувството е все едно, че съм покорила Еверест или нещо подобно...хахаха;) Последните месеци живея с тези толтеки и с Маршал Розенберг...все едно карам сърф на гребена на вълната...наистина много ровя и търся...търся отговори на разли въпроси за личното щастие и ги намирам по един или друг начин...обикновено не е в книгите...никога не е в книгите...те просто допълвам живия живот и онова, което се случва в него...редя си пъзела...слава Богу винаги има какво още да се намира...иначе би било скучно;) И аз ти пращам много, много прегръдки, мила Жани;)