събота, 8 април 2017 г.

За книгите, които прочетох последните 20 години

Занимавам се с личностно развитие вече 20 години. Това е моята тема. Прочетох книги, преживях семинари, но най-вече натрупах опит. Житейски. Успях сама, с помощта на преживяното и мислите, които то отключи в мен, да се нарисувам от начало, да загърбя огромна част от себеразрушителните навици, които носи всеки от нас и просто да съм. Спокойна и нормална. Усмихната. Аз не нося розови очила. Опитвам се просто да подчертая светлата страна на всяка случка или събитие в живота ми, както и в този на хората около мен в близкото и далечното ми обкръжение.
Прочетох много книги. Повече от 90 процента от тях не ми бяха полезни с нищо. Общо взето онези, които ми помогнаха, се броят на пръсти. Но те ми помогнаха наистина много. Една книга, както и един човек, няма значение дали е приятел, любим или терапевт, не могат да ни помогнат, ако ние не желаем сами. Но те могат да събудят това желание да си помогнем сами.
Аз винаги съм имала силно желание за живот, но съм  го приемала, какъвто е.
Книгите, които най-много ми помогнаха са:
„Алхимикът“ на Паулу Клоелю
„Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота?“ Дейл Карнеги
„Излекувай живота си“ Луиз Хей
„Четирите споразумения на толтеките“ Мигел Руис
„ Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация“ Маршал Розенберг
Не мога да не спомена и филмът на Уейн Дайър "The shift".


Някои от тeзи източници даваха отговори на въпроса „Какво?“, но не навлизаха достатъчно в отговора на „Как?“ Много отговори намерих сама по пътя на опита, който понякога беше горчив и на висока цена. Но днес ...днес е спокойно в душата ми;)

Варненски истории

Кацнахме във Варна.
Вартбургът ни чакаше отпред.
Ели отлетя на Ботевата с баба на велодипед.
А на мойта среща всичко беше по масло и мед.
Баба върти палачинки страшни безчет.
Дядо с ударена глава
вика: „С туй дете къде ще му излезе краят?“.
Ели звъни по телефона „Помощ, д-р Мая“.
Мая вика:“ Не е нещо велико.
Малко лед с повече уиски.“

Айде чао, че вече изгубих дар слово...