понеделник, 30 януари 2017 г.

;) Очаквания и страхове


Нашата неувереност се дължи на обиди, критика и липса на подкрепа, които сме получили като деца от най-близките си. Те на свой ред са били обиждани от техните близки и т.н. Никой по пътя не е успял да прекъсне веригата на емоционалната болка и да разбере, че тези обиди не са истина, а са само неизлекуваната болка на по-възрастния, пренесена върху по-младото поколение  и в този смисъл нашата неувереност и страхове не са реални и основателни, защото се основават на думи, които не са истина. Ако разберем това, лесно ще се освободим от страховете си и ще простим.
Има и нещо друго: всеки човек дава най-доброто от себе си във всяка една ситуация. Просто някои не успяват да се справят с емоционалните рани и изтрещяват, стават престъпници, изнасилвачи, убийци. Хората за различни и това е напълно нормално.
В този смисъл всякакво категоризиране, стандартизация, определяне на норми за нормалност е противоестествено, но все пак прието като нормално. Всяко дете е отгледано в този модел и около него и към него се предявяват претенции и очаквания постоянно и то се учи, че да очаква и да отговаря на очаквания (от другите и от себе си), е нормално, въпреки че не желае да го прави. Това кара всеки от нас насилствено да забрави кой е и какво го вълнува (ако го вълнува нещо, което не е в нормата хаха) и после на стари години трябва да си спомняме кои сме и какви са нашите дарби и таланти.
Причината за очакванията е чист егоизъм в най-лошия смисъл на думата. Всеки си дърпа към килимчето и очаква света да се върти около него. Само че на света все още не се е родил онзи, който да покрие личните ни очаквания 100%. Що ли? Защото има само един такъв индивид и това сме ние самите. Всеки друг е различен и съответно няма как да реагира абсолютно винаги, както ние желаем и това ни наранява. Истината е, че само ние можем да си дадем 100% тово омиротворение и спокойствие на душата. Макар и приети като обществена норма, очакванията не са естествени и нормални. Да, ние трябва да се съобразяваме със закона, но от там нататък сме свободни да сме себе си, независимо от мнението на мама, тати или тъщата;). Децата обаче никои не ги пита...айде в стадото и толкоз...Ако разберем всичко това и приемем хората като различни и уникални, всеки действащ винаги по най-добрия възможен за него начин, ние ще спрем да очакваме от себе си и другите, ще спрем и да се мъчим да отговаряме на очаквания, съответно да сме разочаровани и ще бъдем много по-спокойни и щастливи. Ще уважаваме хората около нас и ще ценим живота с истинска благодарност. Всеки момент, в който се дразним, чувстваме се обидени, наранени, засегнати и всички подобни състояния означава само едно: че сме имали очаквания, от които трябва да се освободим. Не е задължително, разбира се, но това ще ни направи по-щастливи;)
Обещавам!;);)J



Няма коментари: