петък, 13 януари 2017 г.

„И кое му е тежкото на живота?“...

питам аз;).
   Днес прочетох нещо из FB, което ме провокира за този текст. Нещо в смисъл, че детството било хубаво, защото било безгрижно. А после....тежък живот...ужас, ужас...
   Първо, много деца, наистина много, имат тежко детство. Те са жертва на неадекватни родители, които им прехвърлят собствената си неувереност и страхове, вместо да се научат да се справят с тях. Всъщност всеки човек има травми от детството, които са първопричина за по-късни психологически бариери, страхове и травми. И донякъде е нормално да е така, защото всеки родител греши. Въпросът е да се учим от грешките си и да даваме най-доброто от себе си, но и това е относително. Някои успяват доста по-добре от други да намерят спокойствието и вътрешния баланс...Да не говорим, че децата са толкова чувствителни и усещат всичко...усещат кога сме тъжни, неуверени, самокритични...вси-чко;)
   В този смисъл детството не е някакъв период, в който носим розови очила. Децата са чувствителни, проницателни и ако няма кой да им отговаря на въпросите спокойно и да им дава безмълвна и пълна подкрепа, те могат и да загубят посоката. Оцеляват само истински силните и мъдрите.
   Ако пък родителите се опитват да спестят всичко и са поели целия товар, пак не е добре. Родители, които държат децата си под похлупак и ги поставят в изкуствена среда без проблеми, на практика не им правят услуга. Защото, утре, когато децата останат сами, няма да знаят откъде им е дошло.
   Идеята е според мен не да спестяваме на децата, а да ги научим да запазват спокойствие във всяка една ситуация, включае болести, смърт и т.н.... Как ли? Като ние се научим да запазваме спокойствие. Няма смисъл да спестяваме проблемите на децата, но ако ние се научим да не се паникьосваме, децата ще се чувстват спокойни и ще се научат, следвайки нашия пример, да са спокойни. Това е най-ценното, на което можем да научим малките;) Без лъжи и маски...с отворено сърце....и да, всеки греши, родител, дете...всеки и е важно да си признаваме грешките и да казваме "Извинявай!"

Няма коментари: