понеделник, 30 януари 2017 г.

Моите мисли напоследък

-Страховете ми са нереални, не са истина. Те са плод на неизлекуваните емоционални рани на онези, които са ме обидили, критикували и неподкрепили.
-Хората са различни и променливи и всеки е най-добрата версия на себе си винаги затова нека спра очакванията-към себе си, другите, както и нека спра да се опитвам да отговарям на очаквания. Нека да спра да категоризирам и лепя етикети.
-Всичко се случва за мое добро и аз ще разбера защо.

;) Очаквания и страхове


Нашата неувереност се дължи на обиди, критика и липса на подкрепа, които сме получили като деца от най-близките си. Те на свой ред са били обиждани от техните близки и т.н. Никой по пътя не е успял да прекъсне веригата на емоционалната болка и да разбере, че тези обиди не са истина, а са само неизлекуваната болка на по-възрастния, пренесена върху по-младото поколение  и в този смисъл нашата неувереност и страхове не са реални и основателни, защото се основават на думи, които не са истина. Ако разберем това, лесно ще се освободим от страховете си и ще простим.
Има и нещо друго: всеки човек дава най-доброто от себе си във всяка една ситуация. Просто някои не успяват да се справят с емоционалните рани и изтрещяват, стават престъпници, изнасилвачи, убийци. Хората за различни и това е напълно нормално.
В този смисъл всякакво категоризиране, стандартизация, определяне на норми за нормалност е противоестествено, но все пак прието като нормално. Всяко дете е отгледано в този модел и около него и към него се предявяват претенции и очаквания постоянно и то се учи, че да очаква и да отговаря на очаквания (от другите и от себе си), е нормално, въпреки че не желае да го прави. Това кара всеки от нас насилствено да забрави кой е и какво го вълнува (ако го вълнува нещо, което не е в нормата хаха) и после на стари години трябва да си спомняме кои сме и какви са нашите дарби и таланти.
Причината за очакванията е чист егоизъм в най-лошия смисъл на думата. Всеки си дърпа към килимчето и очаква света да се върти около него. Само че на света все още не се е родил онзи, който да покрие личните ни очаквания 100%. Що ли? Защото има само един такъв индивид и това сме ние самите. Всеки друг е различен и съответно няма как да реагира абсолютно винаги, както ние желаем и това ни наранява. Истината е, че само ние можем да си дадем 100% тово омиротворение и спокойствие на душата. Макар и приети като обществена норма, очакванията не са естествени и нормални. Да, ние трябва да се съобразяваме със закона, но от там нататък сме свободни да сме себе си, независимо от мнението на мама, тати или тъщата;). Децата обаче никои не ги пита...айде в стадото и толкоз...Ако разберем всичко това и приемем хората като различни и уникални, всеки действащ винаги по най-добрия възможен за него начин, ние ще спрем да очакваме от себе си и другите, ще спрем и да се мъчим да отговаряме на очаквания, съответно да сме разочаровани и ще бъдем много по-спокойни и щастливи. Ще уважаваме хората около нас и ще ценим живота с истинска благодарност. Всеки момент, в който се дразним, чувстваме се обидени, наранени, засегнати и всички подобни състояния означава само едно: че сме имали очаквания, от които трябва да се освободим. Не е задължително, разбира се, но това ще ни направи по-щастливи;)
Обещавам!;);)J



вторник, 24 януари 2017 г.

Не ни е нужно търпение

Точно така, не ни е нужно търпение. За мен търпението е нещо, което правим насила...търпим ситуации и хора, които не разбираме, нараняват ни и т.н....Друг е номерът на китайката;) Да разбираме....за осъзнаем, че всеки е различен от нас и от другите и дори някои хора да изглеждат точно като нас, нормално е да мислят и реагират различно. Хората са просто различни, не непременно по-добри или по-лоши от нас, просто различни. И ако някой днес ни е разбрал и подкрепил, то утре може и да не го направи и това си е напълно негово право. Тук имам предвид най-вече хората от близкото ни обкръжение, защото имено към тях най-лесно изграждаме очаквания, а не бива. Очакванията са прехвърляне на отговорността за собственото ни щастие на друг. Щастието ни си е само наше задължение. И ако някой ни „натиска бутоните“, това трябва да ни накара да се замислим, защо не го приемаме и той ни ядосва. И в момента, в който разберем и усетим, че наистина няма никакъв проблем хората да са различни от нас и приемем този факт, ще ни е леко и няма да имаме нужда да проявяваме търпение. 

понеделник, 23 януари 2017 г.

What does it mean to forgive?


Основният ни проблем;)

Днес си мисля, че егото ни е основният проблем ...и едновременно решение. Да се погрижим за себе си, да сме щастливи, е важно, за да даряваме грижа и на околните, но....егото е онова, което ни кара да очакваме, да мислим, че мъжът до нас ни е длъжен с нещо..да се обиждаме, когато светът не се движи с нашата динамика. Е, важно е да осъзнаем, че никой с нищо не ни е длъжен в този живот и ако някой ни е дал нещо днес, утре може да се държи и като прасе...напълно негово право си е. Дори и това да е собствената ни майка. Да, ако не обичаме децата си и не ги обгрижваме, това създава дефицити в тях, които цял живот те се чудят как да компенсират, но....това не променя ситуацията. Никой не е длъжен на никого. А ако някой не може да е грижовен, по-добре да не тръгва по пътя на родителството.

понеделник, 16 януари 2017 г.

Да го направим...като италианците;)

Неделя, някъде към 2 часА следобед. Голяма маса, едва побираща обяда. Прекрасен аромат на паста. Водни чаши, пълни с червено вино. Пъстър смях. Разговори....наслада;)

Това прави всяка средностатистическа сицилианска фамилия всяка седмица в този ден и час. 10-15 човека...който е успял е дошъл...деца, внуци, че и правнуци;)

Няма нищо по-прекрасно от това всички да са здрави и да са около масата. И не че винаги във всяко семейство всички се разбират перфектно, но точно тези събирания сплотяват, карат хората да забравят различията, да се извисят над ежедневното и злободневното и просто да се радват на живота и всички негови представители.

Напоследък и моето семейство се събира често. Хубаво е. Никога нищо в живота не е перфектно, но е прекрасно да сме здрави и да се уважаваме, да имаме какво да си кажем като сме заедно, да се посмеем и ....да продължим нататък;)

неделя, 15 януари 2017 г.

When it just feels ...nice;)

Прекрасен зимен ден. Обедно слънце. Парка, пълен с дечица. Смях и снежни човеци. Зимата си има и прекрасна страна;)...

събота, 14 януари 2017 г.

Всичко е любов

Интересно, но не бях гледала този хубав български филм. Онова, което ме впечатли, е как го обичаше тя. Толкова модерната днес БЕЗУСЛОВНА любов, която се среща толкова рядко, е толкова видима. Дали той беше идеалния? Най-прекрасния? Веднъж не му каза лоша дума, упрек, обида. Това е просто филм? В живота няма безусловна любов? А филмовите истории не са ли стъпили на реални? Толкова ли е трудно да обичаме по този начин? 

What do you want for yourself…just for yourself?”…”To be a good person.”



Достатъчно често в живота си се връщам към един филм от тийнейджърските си години „Защо тъгува Гилбърт Грейп? (What's eating Gilbert Grape?)“ и точно към тази реплика „Какво искаш за себе си в твоя живот?“ „Да съм добър човек.“ Любимата ми реплика от един любим филм. Толкова е относителна добротата. Винаги ще се намери някой да не е доволен от теб по някаква причина, но...важното е, че ти в сърцето си да знаеш, че наистина си добър, наистина даваш най-доброто от себе си, дори, когато грешиш. 

петък, 13 януари 2017 г.

„И кое му е тежкото на живота?“...


питам аз;).
Днес прочетох нещо из FB, което ме провокира за този текст. Нещо в смисъл, че детството било хубаво, защото било безгрижно. А после....тежък живот...ужас, ужас...
Първо, много деца, наистина много, имат тежко детство. Те са жертва на неадекватни родители, които им прехвърлят собствената си неувереност и страхове, вместо да се научат да се справят с тях. Всъщност всеки човек има травми от детството, които са първопричина за по-късни психологически бариери, страхове и травми. И донякъде е нормално да е така, защото всеки родител греши. Въпросът е да се учим от грешките си и да даваме най-доброто от себе си, но и това е относително. Някои успяват доста по-добре от други да намерят спокойствието и вътрешния баланс...Да не говорим, че децата са толкова чувствителни и усещат всичко...усещат кога сме тъжни, неуверени, самокритични...вси-чко;)

В този смисъл детството не е някакъв период, в който носим розови очила. Децата са чувствителни, проницателни и ако няма кой да им отговаря на въпросите спокойно и да им дава безмълвна и пълна подкрепа, те могат и да загубят посоката. Оцеляват само истински силните и мъдрите.
Ако пък родителите се опитват да спестят всичко и са поели целия товар, пак не е добре. Родители, които държат децата си под похлупак и ги поставят в изкуствена среда без проблеми, на практика не им правят услуга. Защото, утре, когато децата останат сами, няма да знаят откъде им е дошло.

Идеята е според мен не да спестяваме на децата, а да ги научим да запазват спокойствие във всяка една ситуация, включае болести, смърт и т.н.... Как ли? Като ние се научим да запазваме спокойствие. Няма смисъл да спестяваме проблемите на децата, но ако ние се научим да не се паникьосваме, децата ще се чувстват спокойни и ще се научат, следвайки нашия пример, да са спокойни. Това е най-ценното, на което можем да научим малките;) Без лъжи и маски...с отворено сърце....и да, всеки греши, родител, дете...всеки и е важно да си признаваме грешките и да казваме "Извинявай!"

вторник, 3 януари 2017 г.

неделя, 1 януари 2017 г.

Любимите ми сентенции

Вярвам, че единствената истинска религия е да имаш добро сърце.

Светът се променя от твоя пример, не от твоето мнение.

И другата година ще е същата, ако ние не сме различни.

Парите не променят хората. Те показват истинската им същност.

Вярата в безграничните ни възможности е вятърът, който държи хвърчилото ни винаги горе.

Обичай себе си и вярвай в чудеса.

Аз мога всичко.

Всичко се случва за мое добро и аз ще разбера защо.

Последното ми е най-любимо;)


Последните четири са от Юли Тонкин, останалите са с източник фейсбук.

Магия е...

От дете обожавам бенгалски огън, не само в новогодишните нощи, но и през цялата година. Вълшебни няколко мига. Звука от изгарящата клечица, приказните звездички в тъмнината, които се отразяват в очите на Ели, топлината...Затваряш очи и си пожелаваш нещо, което сърцето ти най-силно желае;) Прекрасно е. Тази вечер ще запалим по един с Ели и Дидо и ще изживеем магията. Моментите са толкова важни и значими, колкото ние решим. Нещо съвсем обикновено може да се превърне в повод за наслада и удоволствие. Мда....преди време Жбета ми каза, че съм кралицата на малките удоволствия,  yessss;) Малките-големи моменти....