понеделник, 30 януари 2017 г.

;) Очаквания и страхове

   Очаквания и страхове, страхове и очаквания...важен текст тук.

вторник, 24 януари 2017 г.

Не ни е нужно търпение

   Точно така, не ни е нужно търпение. За мен търпението е нещо, което правим насила...търпим ситуации и хора, които не разбираме, нараняват ни и т.н....Друг е номерът на китайката;) Да разбираме....да осъзнаем, че всеки е различен от нас и от другите и дори някои хора да изглеждат точно като нас, нормално е да мислят и реагират различно. Хората са просто различни, не непременно по-добри или по-лоши от нас, просто различни. И ако някой днес ни е разбрал и подкрепил, то утре може и да не го направи и това си е напълно негово право. Тук имам предвид най-вече хората от близкото ни обкръжение, защото имено към тях най-лесно изграждаме очаквания, а не бива. Очакванията са прехвърляне на отговорността за собственото ни щастие на друг. Щастието ни си е само наше задължение. И ако някой ни „натиска бутоните“, това трябва да ни накара да се замислим, защо не го приемаме и той ни ядосва. И в момента, в който разберем и усетим, че наистина няма никакъв проблем хората да са различни от нас и приемем този факт, ще ни е леко и няма да имаме нужда да проявяваме търпение. 

понеделник, 23 януари 2017 г.

What does it mean to forgive?


Основният ни проблем;)

   Днес си мисля, че егото ни е основният проблем ...и едновременно решение. Да се погрижим за себе си, да сме щастливи, е важно, за да даряваме грижа и на околните, но....егото е онова, което ни кара да очакваме, да мислим, че мъжът до нас ни е длъжен с нещо..да се обиждаме, когато светът не се движи с нашата динамика. Е, важно е да осъзнаем, че никой с нищо не ни е длъжен в този живот и ако някой ни е дал нещо днес, утре може да се държи и като прасе...напълно негово право си е. Дори и това да е собствената ни майка. Да, ако не обичаме децата си и не ги обгрижваме, това създава дефицити в тях, които цял живот те се чудят как да компенсират, но....това не променя ситуацията. Никой не е длъжен на никого. А ако някой не може да е грижовен, по-добре да не тръгва по пътя на родителството.

понеделник, 16 януари 2017 г.

Да го направим...като италианците;)

   Неделя, някъде към 2 часА следобед. Голяма маса, едва побираща обяда. Прекрасен аромат на паста. Водни чаши, пълни с червено вино. Пъстър смях. Разговори....наслада;)
   Това прави всяка средностатистическа сицилианска фамилия всяка седмица в този ден и час. 10-15 човека...който е успял е дошъл...деца, внуци, че и правнуци;)
   Няма нищо по-прекрасно от това всички да са здрави и да са около масата. И не че винаги във всяко семейство всички се разбират перфектно, но точно тези събирания сплотяват, карат хората да забравят различията, да се извисят над ежедневното и злободневното и просто да се радват на живота и всички негови представители.
   Напоследък и моето семейство се събира често. Хубаво е. Никога нищо в живота не е перфектно, но е прекрасно да сме здрави и да се уважаваме, да имаме какво да си кажем като сме заедно, да се посмеем и ....да продължим нататък;)

неделя, 15 януари 2017 г.

When it just feels ...nice;)

   Прекрасен зимен ден. Обедно слънце. Парка, пълен с дечица. Смях и снежни човеци. Зимата си има и прекрасна страна;)...

събота, 14 януари 2017 г.

Всичко е любов

   Интересно, но не бях гледала този хубав български филм. Онова, което ме впечатли, е как го обичаше тя. Толкова модерната днес БЕЗУСЛОВНА любов, която се среща толкова рядко, е толкова видима. Дали той беше идеалния? Най-прекрасния? Веднъж не му каза лоша дума, упрек, обида. Това е просто филм? В живота няма безусловна любов? А филмовите истории не са ли стъпили на реални? Толкова ли е трудно да обичаме по този начин? 

What do you want for yourself…just for yourself?”…”To be a good person.”

   Достатъчно често в живота си се връщам към един филм от тийнейджърските си години „Защо тъгува Гилбърт Грейп? (What's eating Gilbert Grape?)“ и точно към тази реплика „Какво искаш за себе си в твоя живот?“ „Да съм добър човек.“ Любимата ми реплика от един любим филм. Толкова е относителна добротата. Винаги ще се намери някой да не е доволен от теб по някаква причина, но...важното е, че ти в сърцето си да знаеш, че наистина си добър, наистина даваш най-доброто от себе си, дори, когато грешиш. 

петък, 13 януари 2017 г.

„И кое му е тежкото на живота?“...

питам аз;).
   Днес прочетох нещо из FB, което ме провокира за този текст. Нещо в смисъл, че детството било хубаво, защото било безгрижно. А после....тежък живот...ужас, ужас...
   Първо, много деца, наистина много, имат тежко детство. Те са жертва на неадекватни родители, които им прехвърлят собствената си неувереност и страхове, вместо да се научат да се справят с тях. Всъщност всеки човек има травми от детството, които са първопричина за по-късни психологически бариери, страхове и травми. И донякъде е нормално да е така, защото всеки родител греши. Въпросът е да се учим от грешките си и да даваме най-доброто от себе си, но и това е относително. Някои успяват доста по-добре от други да намерят спокойствието и вътрешния баланс...Да не говорим, че децата са толкова чувствителни и усещат всичко...усещат кога сме тъжни, неуверени, самокритични...вси-чко;)
   В този смисъл детството не е някакъв период, в който носим розови очила. Децата са чувствителни, проницателни и ако няма кой да им отговаря на въпросите спокойно и да им дава безмълвна и пълна подкрепа, те могат и да загубят посоката. Оцеляват само истински силните и мъдрите.
   Ако пък родителите се опитват да спестят всичко и са поели целия товар, пак не е добре. Родители, които държат децата си под похлупак и ги поставят в изкуствена среда без проблеми, на практика не им правят услуга. Защото, утре, когато децата останат сами, няма да знаят откъде им е дошло.
   Идеята е според мен не да спестяваме на децата, а да ги научим да запазват спокойствие във всяка една ситуация, включае болести, смърт и т.н.... Как ли? Като ние се научим да запазваме спокойствие. Няма смисъл да спестяваме проблемите на децата, но ако ние се научим да не се паникьосваме, децата ще се чувстват спокойни и ще се научат, следвайки нашия пример, да са спокойни. Това е най-ценното, на което можем да научим малките;) Без лъжи и маски...с отворено сърце....и да, всеки греши, родител, дете...всеки и е важно да си признаваме грешките и да казваме "Извинявай!"

вторник, 3 януари 2017 г.

неделя, 1 януари 2017 г.

Любимите ми сентенции

   Вярвам, че единствената истинска религия е да имаш добро сърце.

   Светът се променя от твоя пример, не от твоето мнение.

   И другата година ще е същата, ако ние не сме различни.

   Парите не променят хората. Те показват истинската им същност.

   Вярата в безграничните ни възможности е вятърът, който държи хвърчилото ни винаги горе.

   Обичай себе си и вярвай в чудеса.

   Аз мога всичко.

   Всичко се случва за мое добро и аз ще разбера защо.

   Последното ми е най-любимо;)


   Последните четири са от Юли Тонкин, останалите са с източник фейсбук.

Магия е...

   От дете обожавам бенгалски огън, не само в новогодишните нощи, но и през цялата година. Вълшебни няколко мига. Звука от изгарящата клечица, приказните звездички в тъмнината, които се отразяват в очите на Ели, топлината...Затваряш очи и си пожелаваш нещо, което сърцето ти най-силно желае;) Прекрасно е. Тази вечер ще запалим по един с Ели и Дидо и ще изживеем магията. Моментите са толкова важни и значими, колкото ние решим. Нещо съвсем обикновено може да се превърне в повод за наслада и удоволствие. Мда....преди време Жбета ми каза, че съм кралицата на малките удоволствия,  yessss;) Малките-големи моменти....