вторник, 13 юни 2017 г.

Историите, които пиша тук

   Интересно е как постовете ми се променят с времето. Понякога много наблягам на вътрешния мир и хармония, понякога просто споделям какво ми се е случило, с цел да дам отговор на някакъв въпрос и да съм полезна. Но...всяка една история или мнение, които съм споделила, имат значение за мен, дори и да изглеждат понякога като нещо обикновено, като бележка на лист хартия, написана на бързо. Защото дори и една такава бележка може да бъде написана с много любов...

Моите мисли напоследък

   -Страховете ми не са реални, не са истина. Те са плод на неизлекуваните емоционални рани на онези, които са ме обидили, критикували и неподкрепили.
   -Хората са различни и променливи и всеки е най-добрата версия на себе си винаги, затова нека спра очакванията- към себе си, другите, както и нека спра да се опитвам да отговарям на очаквания. Нека спра да категоризирам и лепя етикети.
   -Всичко се случва за мое добро и аз ще разбера защо.

понеделник, 12 юни 2017 г.

Какво е и какво не е "родителство" според мен?

   Какво е родителство според мен? Пълният текст тук.

събота, 20 май 2017 г.

За игрите на егото (част първа)

   Този пост е за проблемите, които поражда собственото ни его. Пълният текст е тук.

понеделник, 24 април 2017 г.

Маската

   Всеки път маската е там
   белееща се в нейната тънка ръка.
   Всеки път една маска покрива лицето й.

   Китката предано,
   с лекота я държеше
   и вършеше своята задача.
   Но от време на време
   пръстите сякаш
   леко потрепваха-
   беше ли още маската там?

   Много години...години наред аз исках да разбера, 
   но да попитам не смеех.
   Но ето, веднъж
   събрах смелостта си
   и надникнах зад маската.
   За да не открия нищо.
   Тя нямаше лице.

   Беше се превърнала
   просто в ръка, 
   която с лекота
   поддържаше своята маска.

   Анонимен автор ...
   Маршал Розенберг "Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация." 



събота, 8 април 2017 г.

За книгите, които прочетох последните 20 години

   Занимавам се с личностно развитие вече 20 години. Това е моята тема. Прочетох книги, преживях семинари, но най-вече натрупах опит. Житейски. Успях сама, с помощта на преживяното и мислите, които то отключи в мен, да се нарисувам от начало, да загърбя огромна част от себеразрушителните навици, които носи всеки от нас и просто да съм. Спокойна и нормална. Усмихната. Аз не нося розови очила. Опитвам се просто да подчертая светлата страна на всяка случка или събитие в живота ми, както и в този на хората около мен в близкото и далечното ми обкръжение.
   Прочетох много книги. Повече от 90 процента от тях не ми бяха полезни с нищо. Общо взето онези, които ми помогнаха, се броят на пръсти. Но те ми помогнаха наистина много. Една книга, както и един човек, няма значение дали е приятел, любим или терапевт, не могат да ни помогнат, ако ние не желаем сами. Но те могат да събудят това желание да си помогнем сами.
   Аз винаги съм имала силно желание за живот, но съм  го приемала, какъвто е.
   Книгите, които най-много ми помогнаха са:
   „Алхимикът“ на Паулу Клоелю
   „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота?“ Дейл Карнеги
   „Излекувай живота си“ Луиз Хей
   „Четирите споразумения на толтеките“ Мигел Руис
   „ Общуване без агресия. Наръчник по ненасилствена комуникация“ Маршал Розенберг
   Не мога да не спомена и филмът на Уейн Дайър "The shift".
   Някои от тeзи източници даваха отговори на въпроса „Какво?“, но не навлизаха достатъчно в отговора на „Как?“ Много отговори намерих сама по пътя на опита, който понякога беше горчив и на висока цена. Но днес ...днес е спокойно в душата ми;)

Варненски истории

   Кацнахме във Варна.
   Вартбургът ни чакаше отпред.
   Ели отлетя на Ботевата с баба на велодипед.
   А на мойта среща всичко беше по масло и мед.
   Баба върти палачинки страшни безчет.
   Дядо с ударена глава
   вика: „С туй дете къде ще му излезе краят?“.
   Ели звъни по телефона „Помощ, д-р Мая“.
   Мая вика:“ Не е нещо велико.
   Малко лед с повече уиски.“
   Айде чао, че вече изгубих дар слово...

събота, 11 март 2017 г.

Моля те, изслушай ме...

   Един цитат от Маршал Розенберг, пълен със смисъл тук.

сряда, 8 март 2017 г.

...Не съм те забравила;)...

   Ти виждаш отвъд думите, отвъд етикетите...
   Добро и лошо, красиво и грозно...
   Очите ти виждат всичко такова, каквото е, не красиво или грозно.
   За теб думите са „заклинания“ и затова много внимаваш как ги използваш...
   Живееш без очаквания, носиш се по течението на живота,
   Животът и смъртта са едно цяло
   Затова не се страхуваш ...
   Води те само вярата...и усмивката ти;)

петък, 24 февруари 2017 г.

Вдъхновение от детството;)

   Скоро писах тук, че отново започнах да свиря на пиано...детски песнички за Ели, леки такива. Но, скочих в дълбокото и си припомних наи-любимото ми парче. Ето резултата...

понеделник, 30 януари 2017 г.

;) Очаквания и страхове

   Очаквания и страхове, страхове и очаквания...важен текст тук.

вторник, 24 януари 2017 г.

Не ни е нужно търпение

   Точно така, не ни е нужно търпение. За мен търпението е нещо, което правим насила...търпим ситуации и хора, които не разбираме, нараняват ни и т.н....Друг е номерът на китайката;) Да разбираме....да осъзнаем, че всеки е различен от нас и от другите и дори някои хора да изглеждат точно като нас, нормално е да мислят и реагират различно. Хората са просто различни, не непременно по-добри или по-лоши от нас, просто различни. И ако някой днес ни е разбрал и подкрепил, то утре може и да не го направи и това си е напълно негово право. Тук имам предвид най-вече хората от близкото ни обкръжение, защото имено към тях най-лесно изграждаме очаквания, а не бива. Очакванията са прехвърляне на отговорността за собственото ни щастие на друг. Щастието ни си е само наше задължение. И ако някой ни „натиска бутоните“, това трябва да ни накара да се замислим, защо не го приемаме и той ни ядосва. И в момента, в който разберем и усетим, че наистина няма никакъв проблем хората да са различни от нас и приемем този факт, ще ни е леко и няма да имаме нужда да проявяваме търпение. 

понеделник, 23 януари 2017 г.

What does it mean to forgive?


Основният ни проблем;)

   Днес си мисля, че егото ни е основният проблем ...и едновременно решение. Да се погрижим за себе си, да сме щастливи, е важно, за да даряваме грижа и на околните, но....егото е онова, което ни кара да очакваме, да мислим, че мъжът до нас ни е длъжен с нещо..да се обиждаме, когато светът не се движи с нашата динамика. Е, важно е да осъзнаем, че никой с нищо не ни е длъжен в този живот и ако някой ни е дал нещо днес, утре може да се държи и като прасе...напълно негово право си е. Дори и това да е собствената ни майка. Да, ако не обичаме децата си и не ги обгрижваме, това създава дефицити в тях, които цял живот те се чудят как да компенсират, но....това не променя ситуацията. Никой не е длъжен на никого. А ако някой не може да е грижовен, по-добре да не тръгва по пътя на родителството.

понеделник, 16 януари 2017 г.

Да го направим...като италианците;)

   Неделя, някъде към 2 часА следобед. Голяма маса, едва побираща обяда. Прекрасен аромат на паста. Водни чаши, пълни с червено вино. Пъстър смях. Разговори....наслада;)
   Това прави всяка средностатистическа сицилианска фамилия всяка седмица в този ден и час. 10-15 човека...който е успял е дошъл...деца, внуци, че и правнуци;)
   Няма нищо по-прекрасно от това всички да са здрави и да са около масата. И не че винаги във всяко семейство всички се разбират перфектно, но точно тези събирания сплотяват, карат хората да забравят различията, да се извисят над ежедневното и злободневното и просто да се радват на живота и всички негови представители.
   Напоследък и моето семейство се събира често. Хубаво е. Никога нищо в живота не е перфектно, но е прекрасно да сме здрави и да се уважаваме, да имаме какво да си кажем като сме заедно, да се посмеем и ....да продължим нататък;)

неделя, 15 януари 2017 г.

When it just feels ...nice;)

   Прекрасен зимен ден. Обедно слънце. Парка, пълен с дечица. Смях и снежни човеци. Зимата си има и прекрасна страна;)...

събота, 14 януари 2017 г.

Всичко е любов

   Интересно, но не бях гледала този хубав български филм. Онова, което ме впечатли, е как го обичаше тя. Толкова модерната днес БЕЗУСЛОВНА любов, която се среща толкова рядко, е толкова видима. Дали той беше идеалния? Най-прекрасния? Веднъж не му каза лоша дума, упрек, обида. Това е просто филм? В живота няма безусловна любов? А филмовите истории не са ли стъпили на реални? Толкова ли е трудно да обичаме по този начин? 

What do you want for yourself…just for yourself?”…”To be a good person.”

   Достатъчно често в живота си се връщам към един филм от тийнейджърските си години „Защо тъгува Гилбърт Грейп? (What's eating Gilbert Grape?)“ и точно към тази реплика „Какво искаш за себе си в твоя живот?“ „Да съм добър човек.“ Любимата ми реплика от един любим филм. Толкова е относителна добротата. Винаги ще се намери някой да не е доволен от теб по някаква причина, но...важното е, че ти в сърцето си да знаеш, че наистина си добър, наистина даваш най-доброто от себе си, дори, когато грешиш. 

петък, 13 януари 2017 г.

„И кое му е тежкото на живота?“...

питам аз;).
   Днес прочетох нещо из FB, което ме провокира за този текст. Нещо в смисъл, че детството било хубаво, защото било безгрижно. А после....тежък живот...ужас, ужас...
   Първо, много деца, наистина много, имат тежко детство. Те са жертва на неадекватни родители, които им прехвърлят собствената си неувереност и страхове, вместо да се научат да се справят с тях. Всъщност всеки човек има травми от детството, които са първопричина за по-късни психологически бариери, страхове и травми. И донякъде е нормално да е така, защото всеки родител греши. Въпросът е да се учим от грешките си и да даваме най-доброто от себе си, но и това е относително. Някои успяват доста по-добре от други да намерят спокойствието и вътрешния баланс...Да не говорим, че децата са толкова чувствителни и усещат всичко...усещат кога сме тъжни, неуверени, самокритични...вси-чко;)
   В този смисъл детството не е някакъв период, в който носим розови очила. Децата са чувствителни, проницателни и ако няма кой да им отговаря на въпросите спокойно и да им дава безмълвна и пълна подкрепа, те могат и да загубят посоката. Оцеляват само истински силните и мъдрите.
   Ако пък родителите се опитват да спестят всичко и са поели целия товар, пак не е добре. Родители, които държат децата си под похлупак и ги поставят в изкуствена среда без проблеми, на практика не им правят услуга. Защото, утре, когато децата останат сами, няма да знаят откъде им е дошло.
   Идеята е според мен не да спестяваме на децата, а да ги научим да запазват спокойствие във всяка една ситуация, включае болести, смърт и т.н.... Как ли? Като ние се научим да запазваме спокойствие. Няма смисъл да спестяваме проблемите на децата, но ако ние се научим да не се паникьосваме, децата ще се чувстват спокойни и ще се научат, следвайки нашия пример, да са спокойни. Това е най-ценното, на което можем да научим малките;) Без лъжи и маски...с отворено сърце....и да, всеки греши, родител, дете...всеки и е важно да си признаваме грешките и да казваме "Извинявай!"

вторник, 3 януари 2017 г.

неделя, 1 януари 2017 г.

Любимите ми сентенции

   Вярвам, че единствената истинска религия е да имаш добро сърце.

   Светът се променя от твоя пример, не от твоето мнение.

   И другата година ще е същата, ако ние не сме различни.

   Парите не променят хората. Те показват истинската им същност.

   Вярата в безграничните ни възможности е вятърът, който държи хвърчилото ни винаги горе.

   Обичай себе си и вярвай в чудеса.

   Аз мога всичко.

   Всичко се случва за мое добро и аз ще разбера защо.

   Последното ми е най-любимо;)


   Последните четири са от Юли Тонкин, останалите са с източник фейсбук.

Магия е...

   От дете обожавам бенгалски огън, не само в новогодишните нощи, но и през цялата година. Вълшебни няколко мига. Звука от изгарящата клечица, приказните звездички в тъмнината, които се отразяват в очите на Ели, топлината...Затваряш очи и си пожелаваш нещо, което сърцето ти най-силно желае;) Прекрасно е. Тази вечер ще запалим по един с Ели и Дидо и ще изживеем магията. Моментите са толкова важни и значими, колкото ние решим. Нещо съвсем обикновено може да се превърне в повод за наслада и удоволствие. Мда....преди време Жбета ми каза, че съм кралицата на малките удоволствия,  yessss;) Малките-големи моменти....