петък, 30 декември 2016 г.

Истории с пиано

Като дете свирех на пиано. Записаха ме, без да ме питат и затова не обичах да свиря. Записаха ме, защото и сестра ми свиреше...Ходих на уроци 2 или 3 години. Смених няколко учителки, една от които беше прекрасна. Миглена Шишева...млада, красива, внимателна и добра...единствено при нея ми беше приятно да свиря, но по-скоро заради самата нея, не че на мен ми харесваше. После имах друга учителка сухарка ;) и после се отказах. От тогава са минали 30 години. Преди десетина години пак ми дойде желание да свиря...нямам представа откъде и как се получи...Купих си пиано преди 6 години- евтино електронно пиано, не като онези старите, истинските, каквото имам във Варна. Но и това върши работа за момента. Самото пиано няма стойност, но си го купих от един специален човек....едно момче, с което работех и което беше необикновено...Дамиен Лу;)...той свиреше и рисуваше прекрасно, говореше 5-6 езика....дълбока душа...купих го от него, когато той реши да си замине от България, отвратен от чалга културата и девойките, жертва на пластичната хирургия...да, каза ми го директно, точно с тези думи...беше уловил целия ни манталитет за 2-3 месеца престой в София...казвам ви, че беше необикновен и дълбок...
Отклоних се, извинете;)....Та така с моите истории с пиано. Сега си припомням как се свири и свиря детски песнички на Ели;) Мисля си...ако те накарат да правиш нещо насила ....това на първо четене изглежда не добро....но ето че сега си свиря с желание, дори и просто е така, за кеф...;)
А я го вижте този пич колко е свеж https://www.youtube.com/watch?v=DoZocWKLqzw...обожавам уличните музиканти. За пръв път видях уличен пианист пред Galerie Lafayette в Париж. Много ми хареса, само ми беше чудно как си носеше инструмента;) Е, в това видео става ясно. Ентусиазъм, братче;)...

Айде весело посрещане на 2017 и, както беше написала Невенка в края на миналата година...животът ни през следващата година няма да се промени с нищо, ако ние сме си съшите (цитирам по памет).

Няма коментари: