вторник, 15 ноември 2016 г.

Когато е толкова трудно

Не познавам по-голям късметлия от себе си.
Заобиколена съм от прекрасни хора, от които получавам тонове любов.
Миналата седмица осъзнах, че очакванията ми към тези хора, вечното недоволство, че не получавам достатъчно от тях, убива всичко прекрасно помежду ни. Това е елементарна липса на уважение, която прераства в агресия на моменти....
Дължа извинение на много хора, на практика всичките ми най-близки хора...те си знаят кои са...добре, че поне го осъзнавам...ще ми е нужно време да преосмисля още и да се успокоя....
Поглеждайки назад виждам толкова ясно, че съм повтаряла тази грешка много пъти и с много хора...
Сигурна съм, че някои хора ще се разпознаят тук....
Други няма да се разпознаят, но на всички им дължа извинение...
Всъщност от извинение няма смисъл, ако не си променя отношението...
Въпросът е защо се държа така и защо имам това чувство на вечно недоволство? Чист огромен егоизъм?
Знам, че този текст противоречи на голяма част от написаното от мен тук, но за мен е много по-важно да съм честна от колкото какъв ми е имиджа....всички правим грешки и е важно да си ги признаваме....това ни движи напред....нали така...

Обърканите ми мисли се блъскат...ще се подредят...скоро....

2 коментара:

Жани Петрова каза...

Прегръдки, Боби:)

Boyana Zhivkova каза...

Благодаря ти, миличка. Имам толкова силна нужда от подкрепа. Благодаря ти много, Жани:)