вторник, 5 април 2016 г.

Най-важният въпрос

   Има едно състояние, в което се чувстваме супер леки, спокойни, нормални, усмихнати, добронамерени. Това са моментите, в които сме най-много себе си, най-близо до своята истинска природа. Хората търсят какво ги вдъхновява, какви са техните таланти, как да ги развиват и печелят пари от тях. И не им се получава, защото мислят колко ще спечелят, а не дали ще дадат/продадат нещо истински ценно за хората. Този стремеж към материални успехи се получава от това,  че живеем в материален свят. Храната и подслона струват пари, ок. Но днес хората не се задоволяват с необходимото материално, а искат още и още. Освен това забравят любовта, която е безплатна...а тя е много по-ценна от всичко, което се купува с пари. Любовта във всички нейни форми е в основата на живота, на смисъла, не парите. Парите идват, ако има любов. В тях няма лошо, напротив, много помагат, но ако не са за сметка на липсващата любов. Както споменах, ако ти се концентрираш да даваш нещо истински ценно за хората, дори това да е едно просто обслужване с усмивка в хлебарницата, хората с радост ще си купят хляб от теб. Разбира се, и хлябът трябва да е качествен;). Та така де, любовта е преди парите.
   Ако ние знаем кои сме, приемаме себе си и не се притесняваме какво другите казват за нас, ние ще сме спокойни, в мир със себе си. Ще се чувстваме леки като перце и ще знаем, че основното, на което се уповаваме, е нашата същност. Ние сме ценни като хора, независимо какви сме и как изглеждаме. Хората, които се притесняват как ги възприемат другите, обикновено не са наясно със себе си и съответно няма как да се приемат и харесат. Ако пък са наясно със себе си, те са поставили основата на смисления живот, изпълнен с любов, пари и всичко останало. Ако сме поели по този път, най-важното е, че ние разчитаме на себе си, а не чакаме щастието ни да дойде отвън- от партньора, от бизнеса или материалното. Така ние не се привързваме, нямаме очаквания. Единствената ни цел е да задържим това свое състояние и да помогнем и на другите да го постигнат. Всеки има свой път, който извървява и ние не можем да накараме другия да осъзнае нещо, което ние знаем. Но можем да живеем собствения си живот омиротворени и спокойни. Така даваме пример на другите и им помагаме и те рано или късно виждат, че да си себе си е висша форма на любов. И тръгват сами по този път. Този процес не е някаква дълбока философия. Това е просто смисълът на живота. И така, бидейки себе си, ние лесно откриваме кои сме, какво е важно за нас, с какво искаме да се занимаваме. Единственият въпрос е „Дали онова, което правим, ни носи лекота, спокойствие и удовлетвореност?“ Ако отговорът е да, всичко е наред. Така, неусетно, не само ние сме спокойни и щастливи, а на драго сърце помагаме на другите. Много успешни бизнеси са основани на този простичък принцип. Излиза, че любовта е основата на парите, не материалното. И кръгът се затваря. Нека никога не забравяме да се запитаме: „Как се чувстваме?“Онова, което мисля и правя сега, правя ли ме щастлив?“ Тези мои мисли бяха породени от филма „The shift”.  Благодаря, Уейн Дайър!:).
   Ако няма лекота, няма смисъл. Лекотата не изключва предизвикателството и завземането на нови терирории. Просто всичко трябва да се прави, не защото „така трябва“ или защото някой го иска от нас, а защото имаме истинско желание. Ако нямаме, не го правим. Дори и ходенето на лекар. Ха, сега да видим как да се ходи на лекар с желание. Страхът от лекари идва от страха от болести. Какво ще ни каже той? Ами ако сме болни? ...Болестта е знак да се поспрем и да си починем, а не знак, че умираме. Просто червена лампичка да намалим скоростта. Ако ние виждаме тези лампички, никога няма да стигнем до фатални диагнози....Та така;)

Няма коментари: