понеделник, 8 февруари 2016 г.

Днес паметник ще вдигна...на шоколада, ама истинския...

Защо ли? Ами напоследък съм на тема хранене. Основният проблем в моето хранене за мен е шоколадът, не толкова тортички, пастички и подобни, които като ми се хапват, обикновено си приготвяме у дома. Но да си направиш шоколад вкъщи изглеждаше сложно. Да, ама не. Помня как в началото смело търсех рецепта за „chocolate from scratch”. Нет-а бъка от клипчета. Рецепти бол. Четох, гледах и в крайна сметка стигнах до логичния извод, че основата на истинския шоколад са какаовите зърна. В повечето клипчета ги пекат, аз реших да пробвам със сурови. Идеята беше от сурови зърна да получа паста, тоест зърната да си пуснат какаовото масло, което съдържат и вече върху тази основа да импровизирам- захар, мед, ядки, портокалови корички, канела...С или без мляко? Прясно или кондензирано?
Получаването на пастата се оказа не много проста задача. За да стане, имаме нужда от мощен кухненски робот. Това е ключово. Пробвах с мощен блендер (700W)- дръжки;). Натрошените зърна залепват по стените и ножът не ги достига.
Хубавите роботи са с два ножа на различна височина, освен това на всички роботи основата им е по-широка от на блендера.
За съжаление аз не намерих никъде в нета инфо за пример на робот, с който да се получава въпросната паста. Попитах и приятели, за които знам, че експериментират в кухнята и обичат здравословните рецепти, но пак ударих на камък. Взехме семейно решение да рискуваме, да си купим мощен кухненски робот и да стискаме палци да ни се получи въпросната паста, а и не само. Хубавият кухненски робот е много полезен във всяка активно готвеща кухня като нашата. Избрахме си ето този http://www.technomarket.bg/kuhnenski-roboti/philips-hr7762-00-09118570
Днес изтичах до близкия магазин и си купих сурови обелени и натрошени какаови зърна. Върнах се и веднага с Ели ги сложихме в робота. 1,2,3...трескаво чакане...дали ще стане....спирах го на всеки една- две минути, когато леко загрееше. Не знам колко време мина точно, но не беше много- може би между 5 и 10 минути. Прахът от зърната започна леко да се овлажнява, а след няколко минути и да се омазнява. Получи се нежна паста.
Направо ми идеше да подскоча от радост. Всъщност направих го. Сърцето ми пееше. От тук нататък беше лесно. Добавих захар, бадеми и прясно мляко. Смелих отново всичко докато не се хомогенизира. Резултатът беше подобаващ. Едва измъкнах лъжицата от устата на Ели, но не се притесних особено да я оставя да си го хапне спокойно.

Супер спокойна съм, че намерих вкусна и здравословна алтернатива. Yes, yes, yes…Щастлива съм...

Няма коментари: