четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Hungry for change: с какво ме впечатли

Споменах наскоро тук този филм, който много ми допадна. Допадна ми, защото в момента съм на вълна хранене. Добър е безспорно, но трябва да се гледа в правилния момент. Научих няколко прости истини от него или по-скоро си ги припомних:
·         Най-голямата трагедия на нашето време е храната, която се продава в магазините: продукти, имитиращи храна
·         Затова как изглеждаме и как се чувстваме е важно не само какво ядем, а какво ни „яде“ отвътре
·         Живеем с много калории, малко полезни вещества, недостатъчен разход на калориите (липса на движение)
·         Днешната „храна“ е с пристрастяващи съставки и това не е случайно
·         Добавянето на здравословна храна, а не забраните на това или онова, измества нездравословната от менюто ни и то бавно и постепенно
·         Магданозът и кориандърът са много важни за детокс
·         Визуализацията помага за добрите резултати
·         Let’s turn “I want it but I can’t have it” into “I can have it but I don’t want it”


Прости и много важни йога съвети

Днес попаднах на един текст за йогата, който ми е дала моята йога учителка. Няколко много прости, но изкслючително полезни йога съвети:
·         Наспивайте се добре
·         Яжте по-малко (и по-здравословно- това е от мен;)
·         Бъдете активни
·         Не се притеснявайте
·         Наслаждавайте се на живота;)
Какво е йогийско отношение: „Аз съм отговорен за нещата, които ми се случват, и за ситуацията, в която се намирам, така че аз мога да се справя с нея.“ Това означава да останем със здрав разум, спокойни, без да се депресираме, да не позволим да се разруши нашето позитивно отношение към живота.  Без отчаяние, без раздразнение, озлобление и гняв. Понякога да се справиш означава да разбереш, да изтърпиш и да се примириш.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Днес паметник ще вдигна...на шоколада, ама истинския...

Защо ли? Ами напоследък съм на тема хранене. Основният проблем в моето хранене за мен е шоколадът, не толкова тортички, пастички и подобни, които като ми се хапват, обикновено си приготвяме у дома. Но да си направиш шоколад вкъщи изглеждаше сложно. Да, ама не. Помня как в началото смело търсех рецепта за „chocolate from scratch”. Нет-а бъка от клипчета. Рецепти бол. Четох, гледах и в крайна сметка стигнах до логичния извод, че основата на истинския шоколад са какаовите зърна. В повечето клипчета ги пекат, аз реших да пробвам със сурови. Идеята беше от сурови зърна да получа паста, тоест зърната да си пуснат какаовото масло, което съдържат и вече върху тази основа да импровизирам- захар, мед, ядки, портокалови корички, канела...С или без мляко? Прясно или кондензирано?
Получаването на пастата се оказа не много проста задача. За да стане, имаме нужда от мощен кухненски робот. Това е ключово. Пробвах с мощен блендер (700W)- дръжки;). Натрошените зърна залепват по стените и ножът не ги достига.
Хубавите роботи са с два ножа на различна височина, освен това на всички роботи основата им е по-широка от на блендера.
За съжаление аз не намерих никъде в нета инфо за пример на робот, с който да се получава въпросната паста. Попитах и приятели, за които знам, че експериментират в кухнята и обичат здравословните рецепти, но пак ударих на камък. Взехме семейно решение да рискуваме, да си купим мощен кухненски робот и да стискаме палци да ни се получи въпросната паста, а и не само. Хубавият кухненски робот е много полезен във всяка активно готвеща кухня като нашата. Избрахме си ето този http://www.technomarket.bg/kuhnenski-roboti/philips-hr7762-00-09118570
Днес изтичах до близкия магазин и си купих сурови обелени и натрошени какаови зърна. Върнах се и веднага с Ели ги сложихме в робота. 1,2,3...трескаво чакане...дали ще стане....спирах го на всеки една- две минути, когато леко загрееше. Не знам колко време мина точно, но не беше много- може би между 5 и 10 минути. Прахът от зърната започна леко да се овлажнява, а след няколко минути и да се омазнява. Получи се нежна паста.
Направо ми идеше да подскоча от радост. Всъщност направих го. Сърцето ми пееше. От тук нататък беше лесно. Добавих захар, бадеми и прясно мляко. Смелих отново всичко докато не се хомогенизира. Резултатът беше подобаващ. Едва измъкнах лъжицата от устата на Ели, но не се притесних особено да я оставя да си го хапне спокойно.

Супер спокойна съм, че намерих вкусна и здравословна алтернатива. Yes, yes, yes…Щастлива съм...

неделя, 7 февруари 2016 г.

Какво ми помага да съм по-спокойна?

Последните години йогата стана изключително модерна. Асани, медитация, дишане...Добре, ама ако го правим само, защото е модерно, няма да има много ефект. Казвам го от собствен опит. Ходех на йога 2 години при добър и отдаден учител, харесваше ми, но не навлявох в дълбочина. Някак тялото ми не го усети, защото не беше готово. Напоследък обаче, след като се почувствах спокойна, сама стигнах до мисълта, че почивката на потока от мисли в главата ми ме кара да се чувствам отпочината, презаредена или енергична. С други думи започна да ми харесва да медитирам. Не че го правя много често, но все пак: и 5 минути да е, е супер. Да не говорим, че начинаещите не могат да издържат кой знае колко. Колкото, толкова. Осени ме изведнъж и спомена, че когато медитирахме в часовете по йога, си отмервахме дишането, за да „бягаме“ от всякакви мисли. Започнах да го правя. Прочетох материали за дишането в нета, как е правилно да се диша, за какво помага и т.н. и правейки го, започнах да усещам прилив на енергия и здраве;). Yes…

Taка че тези две практики се оказаха много приятни и полезни за мен в крайна сметка, не защото такава е модата, а защото тялото ми само ги разпозна като добри за него;).

Душата или тялото?

Лятото имах проблем с една алергия и ходих на ирисолог. Той ми каза според снимката на очите ми, че трябва да поработя над тревогите и страховете и ако не го направя няма смисъл да се стремя към по-здравословно хранене. Дали това означава, че да нахраниш душата е по-важно да се погрижиш за храната в чинията си? Това е като да кажеш зрението ли ти е по-ценно или слуха- душата и тялото са едно цяло. По-правилно според мен е да се каже, че обикновено проблемите на тялото са в следсвтвие на проблеми с душата. Ето защо трябва да се погрижим първо за нея. Направих го и продължавам да го правя всеки ден. Сега е ред на тялото- храна, движение, дишане. Храната, която днес се продава в магазините, е пълна с изкуствени „подобрители“. Целта е печалба, а който пък иска нещо по-здравословнo нека плати в пъти по-скъпата био храна, която често не е и толкова био. Лабиринтът изглежда без изход....но това е само привидно...Спокойствие, търпение и бавна...много бавна промяна на хранителните навици. Стигнах до извода, че никакви резки промени, още по-малко тотални забрани на тази или онази храна, не са ок за мен. По-скоро добавяне на по-здравословни, но и по-вкусни варианти на най-вредните храни, които постепенно да отместят „вредителите“. До този извод стигнах аз, а преди малко гледайки филма „Hungry for change” видях, че и там така съветват. Аз не съм за здравословните и безвкусни храни. Ако човек не изпитва удоволствие от храната (както и от всичко останало в живота), той просто няма как да избере дългосрочно една алтернатива, само защото е здравословна. Това е положението;)

петък, 5 февруари 2016 г.

Размисли за парите

Ели гледа в youtube едно украинско семейство: родителите снимат видеа на 2 те си малки деца. Днес гледахме видео от Дубай, където празнуваха 3 тия рожден ден на момиченцето в хотел“ Бурж ал Араб“. Това провокира в мен идеята за този пост. Какво е отношението на парите към щастието? В случая с това семейство мисля, че те обичат децата си и са много грижовни към тях, т.е. не си „купуват“ тяхната любов с подаръци. Това е супер.
В общия случай аз мисля, че парите са нещо хубаво, защото те ни служат да си купим материалните неща, които улесняват ежедневието ни и ни карат да се чувстваме добре и удобно. Нито тяхната липса, нито пък робуването на парите и желанието да имаме повече и повече са ок за мен.
Според мен парите идват като естествена последица от това да продаваме труда си, правейки онова, което харесваме и обичаме. Разбира се, източници на парите може да са наследство, печалба от лотарията или някакви подобни неочаквани събития;). Те не са цел, а средство, защото щастието определено не е в това просто да имаме пари и ако някой смята така...много се е объркал;).

Парите са неразривна част от живота и щастието ни съответно. И интересно, че когато не мислим за тях, а просто сме щастливи и се радваме на живота, парите ни намират по един или друг начин.