сряда, 13 януари 2016 г.

За един рядко срещан вид хора, но затова пък толкова ценен;)...

Неделя следобед. Последната неделя. „Costa кафе до университета. Маса до прозореца и удобен фьотьойл. Аз, след няколко нощи разпокъсано спане, къде спала, къде неспала, вече през разпадане, чета и пиша и буквално съм легнала на масата, за да ми почива тялото физически. Бих предпочела у дома, но там никой не ме оставя да го правя поради непрестанно желание за споделена игра;) Нормално...
На съседната маса две възрастни двойки. Аз- съсредоточена в моите неща, но няма как да не подочуя техния разговор и общуване, което се смесва с фона.
Двама прекрасни мъже на преклонна възраст, видимо между 60 и 70 години, които се надпреварват да обгрижват жените по прекрасен, нежен и много мил начин. Като казвам надпреварват, някой да не си помисли, че това е състезание. Личеше си, че са искрени, добри и неподправени, т.е. че за тях това поведение е ежедневие. Комуникация тип Малкия принц и розата, но жените не бяха надменни. Бяха също меки и топли като излъчване. Тя и розата в „Малкия принц“ не е надменна, само така изглежда;). Възхитих се от топлите думи и отношение. Силно се надявам дамите да оценяват какви партньори са си избрали. Дано.
Аз също получих малко от това прелестно отношение, защото докато ставах от мястото си, те решиха да се преместят на моята маса, та си разменихме 2-3 реплики. Единият отговори на поздрави ми „Хубав ден!“ с „Благодаря ти, миличка.“ и ме изпрати с топъл поглед.
Излизайки от там, благодарих на съдбата, че и мен в къщи ме очакват топли думи и прегръдки от моето семейство. Прекрасно е това чувство да имаш такива хора в живота си!

Нека бъдат все повече...

Няма коментари: