събота, 9 януари 2016 г.

Каква бе за мен 2015?

На миналата нова година си казах: „Този път няма да си пожелавам нищо, а дано да стане нещо“. Дори си го сложих като статус във FB. И то станa.
През май месец ми се струпаха няколкок важни предизвикателства и стреса ми дойде определено в повече. На 2 пъти получих световъртеж нощно време, докато спях, което е един от симтомите на паник атака. Започнах да получавам системни алергични реакции- подувания на устни, клепачи и обриви по тялото. Стигнах до болница, където след серия прегледи и изследвания не се установи обективна причина за алергията. Стрес? Тревоги? Не стана ясно. Всички изследвания бяха в норма.
Посетих един специалист по ирисодиагностика. На снимките на очите, които ми направи, се виждат ясно по 3 кръга, които той нарече „нервни кръгове“...тревоги, нервност, страхове...каза ми, че това е най-важното, над което трябва да работя.
И въпреки че аз си мислех, че до голяма степен съм се справила с всичките си страхове и тревоги, усещах дълбоко в себе си, че той има право.
Какво направих? Реших, че ще посветя лятото си на работа над себе си- страхове, тревожност, депресивни състояния.  Отделих целия месец август на тази работа- заминах за Варна, където живеят родителите ми и останах при тях. Имах достатъчно време да мисля, пиша, да се разхождам боса по морския бряг. Прекарах много време сама, мислейки и пишейки. Записах се и на един онлайн курс за справяне със страховете. Правех различни упражнения, медитации. Пишех много, изваждах от себе си. Резултата: извадих от себе си и си изясних своите страхове и първопричините за тях.
Оказа се, че най-големият ми страх е усещането за собствената ми несигурност, страха, че ще се проваля, че не съм достатъчно добра да заслужа това или онова. Този страх е причина за всичките ми останали: страх от болести, страх от шофиране....
През този един месец си изясних кое е важно за мен, написах го и се получи кратък текст като мантра или молитва някаква. Започнах да си го чета постоянно и да го осмислям, докато не ми се запечата в главата. Сега продължавам да си го повтарям всеки ден, а ако се почувствам слаба, несигурна, неуверена, незачетена, отхвърлена и т.н. тази мантра много ми помага да дойда на себе си.
Определено мисля, че през 2015 година, благодарение на това, че си обърнах внимание, съм много по-спокойна към днешна дата в ежедневието си. С алергията не съм се справила още, но имам вътрешната увереност, че и това ще се случи.

Мисля, че е много важно да се борим, да не се предаваме!

Няма коментари: