събота, 30 януари 2016 г.

Колко е готино да спиш добре;)

Сънят е важен за нормалния, здравословен живот, това е ясно. Много хора имат проблеми и не могат да спят и обикновено причината са тревогите.
Аз винаги съм обичала да си поспивам, но често просто не ми се отдава, точно от тревоги, превъзбуда, емоции...просто като дойде време да заспя и ...не мога. Както напоследък споделям няколко пъти, това лято работих много и се справих в голяма степен с тревожността и страховете си. Сънят ми не се подобри веднага. Има и нещо друго: след като детето ми заспи, аз ставам активна и това често ме превъзбужда. От един месец обаче си поставих за цел да си лягам на време и тъй като сега съм много по-спокойна от преди, заспивам лесно и спя спокойно. Сутрин се събуждам отпочинала, което преди често ми убяхваше, дори след 7-8 или 9 часов нощен сън. Просто не се тревожа излишно...или по-точно изобщо не се тревожа. А най-интересното е, че и детето започна да спи повече и много по-спокойно от преди.

Кой като мен;). Както каза една близка душа: „Построихте комунизма вие;)“.

Вие вярвате ли в тeзи прости думи?;)

"Тайната на щастието е проста: открий какво наистина обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия към него. Щом го постигнеш, животът ти се изпълва с богатство и всичките ти желания се изпълват лесно и елементарно..." цитат от "Монахът, който продаде своето ферари"- Робин Шарма

неделя, 24 януари 2016 г.

Посоката на промените в моя живот

Преди 15-тина дни написах един хубав текст „Каква бе за мен 2015?“ и там обясних за лятната ми работа върху себе си, свързана с прошката, страховете и себепознанието. Стигнах до извода, че за мен това са най-важните стъпки, за да почувствам дълбоко в себе си спокойствието и щастието дълготрайно.
От там нататък ми дойдоха сили и направих бавно и съвсем естествено и много други промени в живота си: подобрих отношенията с най-близките си, в които изчезнаха досегашните моменти на неразбиране на другия; спрях да се вглеждам в недосатъците на другите и точно тези други „разцъфнаха“ и показаха пред мен най-доброто от себе си.
Подобри се сънят ми- спя по-спокойно, дори и да се събуди през нощта, заспивам бързо и сутрин се чувствам добре.
Други, по-дребни промени, които се случиха, бяха, че разчистих дома си от абсолютно всяка ненужна вещ, без да ми мигне окото. Подредих дома си, направих си чудна коледна украса, направих си личен кът с най-ценните ми книги.
И още, и още...

Но осъзнах, че колкото и да съм си мислела, че съм се справила със страховете и болките от миналото си, точно те са отнемали желанието ми за живот и е било необходимо да бръкна още по-дълбоко в себе си и в миналото си...

събота, 23 януари 2016 г.

Моята проста житейска философия

Някой да не си помисли, че искам да живея в Италия като прочете това. Аз съм си „made in Bulgaria” oтвсякъде, но Италия ми е слабост или по-точно кухнята, езика и хората. Тази лекота, с която гледат на живота и всичко се свежда до това да седнеш на масата в неделя на обяд (или всеки друг ден). Това е решение на всички проблеми. Та така де...следващият цитат е от една любима моя кулинарна книга, посветена на италианската кухня:
“Whenever you think of Italy, can you almost taste the basil and olive oil? When the pasta water starts to bubble and boil, do you hear the splashing of the sparkling blue Mediterranean? As the scent of garlic wafts from the pan and you roll a fine “rosso” over your tongue, can you almost reach out and touch the Tuscan hills? When you take your seat at the table and all around you is steam and laughter and the clinking of dishes, the whole world merges into a giant pasta sauce- you and your companions have become the finest ingredients of all.
Whenever you can “be Italian”, everything takes on a special beauty- your food, your life and, most of all, you. Just by having a plate of spaghetti Napoli, you’re suddenly on vacation, even as you huddle in your kitchenette. Just add a few drops of balsamic vinegar to the salad and you’ve opened the door to the “terra Italia classica”. And you don’t need a tour guide because cooking, eating and drinking are all the culture you’ll ever need to enjoy yourself on Europe’s “boot” in the Med…
So have a nice trip! And don’t forget, be basic. Be Italian. Niente piu. Nothing to it.

Cornelia Schinharl, Sebastian Dickhaut, Kelsey Lane “Basic Italian”

Шубра Кришам, „Книга за женския комфорт. Рецепти за духа и тялото.“

„...Домът на приятелката ми Силвия е от онези къщи, които сякаш те прегръщат.
Кухнята й винаги е топла и ухае на току-що приготвената храна; днес мирише на кимион, утре на босилек и печен чесън. Масата е отрупана с панери хляб, фруктиери със зрели червени ябълки и купища ядки. Когато отвори хладилника, за да вземе сметаната, за миг зърваш вътре истинска цветна феерия: свеж зелен магданоз, кафяви яйца, червени ягоди, ярко оранжеви моркови, високи кани със сок, кана с мляко. Силвия смята, че не би било лошо в кухнята й да има повече слънчева светлина и повече простор. Аз пък мисля, че нейната кухня е едно от най-светлите и уютни места на света.“


сряда, 13 януари 2016 г.

За един рядко срещан вид хора, но затова пък толкова ценен;)...

Неделя следобед. Последната неделя. „Costa кафе до университета. Маса до прозореца и удобен фьотьойл. Аз, след няколко нощи разпокъсано спане, къде спала, къде неспала, вече през разпадане, чета и пиша и буквално съм легнала на масата, за да ми почива тялото физически. Бих предпочела у дома, но там никой не ме оставя да го правя поради непрестанно желание за споделена игра;) Нормално...
На съседната маса две възрастни двойки. Аз- съсредоточена в моите неща, но няма как да не подочуя техния разговор и общуване, което се смесва с фона.
Двама прекрасни мъже на преклонна възраст, видимо между 60 и 70 години, които се надпреварват да обгрижват жените по прекрасен, нежен и много мил начин. Като казвам надпреварват, някой да не си помисли, че това е състезание. Личеше си, че са искрени, добри и неподправени, т.е. че за тях това поведение е ежедневие. Комуникация тип Малкия принц и розата, но жените не бяха надменни. Бяха също меки и топли като излъчване. Тя и розата в „Малкия принц“ не е надменна, само така изглежда;). Възхитих се от топлите думи и отношение. Силно се надявам дамите да оценяват какви партньори са си избрали. Дано.
Аз също получих малко от това прелестно отношение, защото докато ставах от мястото си, те решиха да се преместят на моята маса, та си разменихме 2-3 реплики. Единият отговори на поздрави ми „Хубав ден!“ с „Благодаря ти, миличка.“ и ме изпрати с топъл поглед.
Излизайки от там, благодарих на съдбата, че и мен в къщи ме очакват топли думи и прегръдки от моето семейство. Прекрасно е това чувство да имаш такива хора в живота си!

Нека бъдат все повече...

събота, 9 януари 2016 г.

Каква бе за мен 2015?

На миналата нова година си казах: „Този път няма да си пожелавам нищо, а дано да стане нещо“. Дори си го сложих като статус във FB. И то станa.
През май месец ми се струпаха няколкок важни предизвикателства и стреса ми дойде определено в повече. На 2 пъти получих световъртеж нощно време, докато спях, което е един от симтомите на паник атака. Започнах да получавам системни алергични реакции- подувания на устни, клепачи и обриви по тялото. Стигнах до болница, където след серия прегледи и изследвания не се установи обективна причина за алергията. Стрес? Тревоги? Не стана ясно. Всички изследвания бяха в норма.
Посетих един специалист по ирисодиагностика. На снимките на очите, които ми направи, се виждат ясно по 3 кръга, които той нарече „нервни кръгове“...тревоги, нервност, страхове...каза ми, че това е най-важното, над което трябва да работя.
И въпреки че аз си мислех, че до голяма степен съм се справила с всичките си страхове и тревоги, усещах дълбоко в себе си, че той има право.
Какво направих? Реших, че ще посветя лятото си на работа над себе си- страхове, тревожност, депресивни състояния.  Отделих целия месец август на тази работа- заминах за Варна, където живеят родителите ми и останах при тях. Имах достатъчно време да мисля, пиша, да се разхождам боса по морския бряг. Прекарах много време сама, мислейки и пишейки. Записах се и на един онлайн курс за справяне със страховете. Правех различни упражнения, медитации. Пишех много, изваждах от себе си. Резултата: извадих от себе си и си изясних своите страхове и първопричините за тях.
Оказа се, че най-големият ми страх е усещането за собствената ми несигурност, страха, че ще се проваля, че не съм достатъчно добра да заслужа това или онова. Този страх е причина за всичките ми останали: страх от болести, страх от шофиране....
През този един месец си изясних кое е важно за мен, написах го и се получи кратък текст като мантра или молитва някаква. Започнах да си го чета постоянно и да го осмислям, докато не ми се запечата в главата. Сега продължавам да си го повтарям всеки ден, а ако се почувствам слаба, несигурна, неуверена, незачетена, отхвърлена и т.н. тази мантра много ми помага да дойда на себе си.
Определено мисля, че през 2015 година, благодарение на това, че си обърнах внимание, съм много по-спокойна към днешна дата в ежедневието си. С алергията не съм се справила още, но имам вътрешната увереност, че и това ще се случи.

Мисля, че е много важно да се борим, да не се предаваме!