събота, 31 декември 2016 г.

петък, 30 декември 2016 г.

Истории с пиано

Като дете свирех на пиано. Записаха ме, без да ме питат и затова не обичах да свиря. Записаха ме, защото и сестра ми свиреше...Ходих на уроци 2 или 3 години. Смених няколко учителки, една от които беше прекрасна. Миглена Шишева...млада, красива, внимателна и добра...единствено при нея ми беше приятно да свиря, но по-скоро заради самата нея, не че на мен ми харесваше. После имах друга учителка сухарка ;) и после се отказах. От тогава са минали 30 години. Преди десетина години пак ми дойде желание да свиря...нямам представа откъде и как се получи...Купих си пиано преди 6 години- евтино електронно пиано, не като онези старите, истинските, каквото имам във Варна. Но и това върши работа за момента. Самото пиано няма стойност, но си го купих от един специален човек....едно момче, с което работех и което беше необикновено...Дамиен Лу;)...той свиреше и рисуваше прекрасно, говореше 5-6 езика....дълбока душа...купих го от него, когато той реши да си замине от България, отвратен от чалга културата и девойките, жертва на пластичната хирургия...да, каза ми го директно, точно с тези думи...беше уловил целия ни манталитет за 2-3 месеца престой в София...казвам ви, че беше необикновен и дълбок...
Отклоних се, извинете;)....Та така с моите истории с пиано. Сега си припомням как се свири и свиря детски песнички на Ели;) Мисля си...ако те накарат да правиш нещо насила ....това на първо четене изглежда не добро....но ето че сега си свиря с желание, дори и просто е така, за кеф...;)
А я го вижте този пич колко е свеж https://www.youtube.com/watch?v=DoZocWKLqzw...обожавам уличните музиканти. За пръв път видях уличен пианист пред Galerie Lafayette в Париж. Много ми хареса, само ми беше чудно как си носеше инструмента;) Е, в това видео става ясно. Ентусиазъм, братче;)...

Айде весело посрещане на 2017 и, както беше написала Невенка в края на миналата година...животът ни през следващата година няма да се промени с нищо, ако ние сме си съшите (цитирам по памет).

неделя, 18 декември 2016 г.

Кокосово ми е…;)

Днес си се шлая по улиците и хоп, не щеш ли, „Зоя“ се изпречва пред мен. Вътре всякакви масла, помади, кремчета с най-прекрасните и „вкусни“ аромати. Вълшебно...И едни усмихнати момиченца ти обясняват кое за каква кожа е...абе супер. Тръгвам си с кутийка кокосово масло и ...право в къщи. Ми то било вълшебно бе. Ароматът е лек и направо опияняващ. И най-хубавото е, че не изисква топене на водна баня или каквото и да е друго топене, а директно се втрива в кожата. Освен това попива доста по-бързо от кокосовото. Използва се  за всички части на тялото, включително коса, като се отмива с шампоан, след като постои около 30 мин. За многобройните му ползи пише много в нета. Мисля, че ми е фаворит засега. Май и на Дидо и Еличка;)

неделя, 4 декември 2016 г.

Предколедно ментово-шоколадово...

Предколедните дни са вълшебни...да;) Винаги има готини, топли моменти с аромат на портокал и канела.
Днес, със събуждането, ми се искаше да направя нещо добро за моето тяло. От алергията ми насам ...тоест година и половина май, спрях да използвам козметика за тяло, а преди обичах много да се мажа с какво ли не. И днес реших, че е време за renaissance;)
Имах едно кремче от какаово масло и зехтин, но не го харесвах особено като аромат. И си викам какво да му добавя, за да обогатя аромата;) Зарових се в Pinterest…помогна. Стопих сместта на водна баня, добавих малко чисто какао и етерично масло мента...на око, по малко, докато ми хареса аромата. Хареса ми меко казано...беше вълшебен. После го сложих 10 тина минутки в камерата, за да се постегне и го разбих с миксера. Стана много приятна маслообразна кафява смес.
Пробвах я почти веднага. На чиста кожа след баня нанесох обилно. Цялата стая и аз ухаехме на шоколад и мента...Ели и Дидо само душеха наоколо. Единственото неудобство беше, че какаовото масло като се размаже на тялото става на леки люспи, а ръцете ми станаха като на негър и се наложи, след като попи хубаво маслото в кожата да вляза отново в банята да отмия люспичките.
Резултат- вълшебен...;) Следващия път ще пробвам с обикновено краве масло+ аромати. Ще ви споделя резултата.

Минаха часове, а аз и целия ми дом продължаваме на ухаем на шоколад и мента, а кожата ми е кадифе...ммм...

понеделник, 28 ноември 2016 г.

За очакванията и благодарността

Казват често, че трябвало да ценим и да се наслаждаваме на всеки ден такъв, какъвто е...с дъжда, снега и всичко останало. Колко от нас го постигат...всеки ден...;)???

Няма как да имаш очаквания към деня и да го цениш, да си благодарен. Ако нямаш очаквания, можеш ли да имаш цели? Можеш ли да си поставяш цели, да вярваш, че ще си там, на финала, от другата страна, при твоята цел, а да нямаш очаквавния, да не се обвързваш емоционално с целта си? Просто да не се съпротивляваш на течението, да живееш леко. Easygoing…Eдин човек ме учеше на това...той си знае кой е;) Лошото е, че няма как някой да ни научи, ако ние не напоискаме  100%, ако ние не се пуснем по течението...САМИ...

вторник, 15 ноември 2016 г.

Когато е толкова трудно

Не познавам по-голям късметлия от себе си.
Заобиколена съм от прекрасни хора, от които получавам тонове любов.
Миналата седмица осъзнах, че очакванията ми към тези хора, вечното недоволство, че не получавам достатъчно от тях, убива всичко прекрасно помежду ни. Това е елементарна липса на уважение, която прераства в агресия на моменти....
Дължа извинение на много хора, на практика всичките ми най-близки хора...те си знаят кои са...добре, че поне го осъзнавам...ще ми е нужно време да преосмисля още и да се успокоя....
Поглеждайки назад виждам толкова ясно, че съм повтаряла тази грешка много пъти и с много хора...
Сигурна съм, че някои хора ще се разпознаят тук....
Други няма да се разпознаят, но на всички им дължа извинение...
Всъщност от извинение няма смисъл, ако не си променя отношението...
Въпросът е защо се държа така и защо имам това чувство на вечно недоволство? Чист огромен егоизъм?
Знам, че този текст противоречи на голяма част от написаното от мен тук, но за мен е много по-важно да съм честна от колкото какъв ми е имиджа....всички правим грешки и е важно да си ги признаваме....това ни движи напред....нали така...

Обърканите ми мисли се блъскат...ще се подредят...скоро....

понеделник, 19 септември 2016 г.

вторник, 5 април 2016 г.

Най-важният въпрос

Има едно състояние, в което се чувстваме супер леки, спокойни, нормални, усмихнати, добронамерени. Това са моментите, в които сме най-много себе си, най-близо до своята истинска природа. Хората търсят какво ги вдъхновява, какви са техните таланти, как да ги развиват и печелят пари от тях. И не им се получава, защото мислят колко ще спечелят, а не дали ще дадат/продадат нещо истински ценно за хората. Този стремеж към материални успехи се получава от това,  че живеем в материален свят. Храната и подслона струват пари, ок. Но днес хората не се задоволяват с необходимото материално, а искат още и още. Освен това забравят любовта, която е безплатна...а тя е много по-ценна от всичко, което се купува с пари. Любовта във всички нейни форми е в основата на живота, на смисъла, не парите. Парите идват, ако има любов. В тях няма лошо, напротив, много помагат, но ако не са за сметка на липсващата любов. Както споменах, ако ти се концентрираш да даваш нещо истински ценно за хората, дори това да е едно просто обслужване с усмивка в хлебарницата, хората с радост ще си купят хляб от теб. Разбира се, и хлябът трябва да е качествен;). Та така де, любовта е преди парите.
Ако ние знаем кои сме, приемаме себе си и не се притесняваме какво другите казват за нас, ние ще сме спокойни, в мир със себе си. Ще се чувстваме леки като перце и ще знаем, че основното, на което се уповаваме, е нашата същност. Ние сме ценни като хора, независимо какви сме и как изглеждаме. Хората, които се притесняват как ги възприемат другите, обикновено не са наясно със себе си и съответно няма как да се приемат и харесат. Ако пък са наясно със себе си, те са поставили основата на смисления живот, изпълнен с любов, пари и всичко останало. Ако сме поели по този път, най-важното е, че ние разчитаме на себе си, а не чакаме щастието ни да дойде отвън- от партньора, от бизнеса или материалното. Така ние не се привързваме, нямаме очаквания. Единствената ни цел е да задържим това свое състояние и да помогнем и на другите да го постигнат. Всеки има свой път, който извървява и ние не можем да накараме другия да осъзнае нещо, което ние знаем. Но можем да живеем собствения си живот омиротворени и спокойни. Така даваме пример на другите и им помагаме и те рано или късно виждат, че да си себе си е висша форма на любов. И тръгват сами по този път. Този процес не е някаква дълбока философия. Това е просто смисълът на живота. И така, бидейки себе си, ние лесно откриваме кои сме, какво е важно за нас, с какво искаме да се занимаваме. Единственият въпрос е „Дали онова, което правим, ни носи лекота, спокойствие и удовлетвореност?“ Ако отговорът е да, всичко е наред. Така, неусетно, не само ние сме спокойни и щастливи, а на драго сърце помагаме на другите. Много успешни бизнеси са основани на този простичък принцип. Излиза, че любовта е основата на парите, не материалното. И кръгът се затваря. Нека никога не забравяме да се запитаме: „Как се чувстваме?“Онова, което мисля и правя сега, правя ли ме щастлив?“ Тези мои мисли бяха породени от филма „The shift”.  Благодаря, Уейн Дайър!:).

Ако няма лекота, няма смисъл. Лекотата не изключва предизвикателството и завземането на нови терирории. Просто всичко трябва да се прави, не защото „така трябва“ или защото някой го иска от нас, а защото имаме истинско желание. Ако нямаме, не го правим. Дори и ходенето на лекар. Ха, сега да видим как да се ходи на лекар с желание. Страхът от лекари идва от страха от болести. Какво ще ни каже той? Ами ако сме болни? ...Болестта е знак да се поспрем и да си починем, а не знак, че умираме. Просто червена лампичка да намалим скоростта. Ако ние виждаме тези лампички, никога няма да стигнем до фатални диагнози....Та така;)

неделя, 20 март 2016 г.

"Към същността" с Менис



От 19 до 23 март ще се проведе семинар „Към същността“. Препоръчвам го на всеки, който би могъл да отиде и иска, разбира се, най- вече заради водещия (справка предния ми пост). Повече за фондация „Същност“ може да видите тук.


http://essence-foundation.bg/


А за онези, които няма да имат време или пари, или мотивация, но все пак искат да видят въпросния водещ Менис и да се докоснат до него и неговата работа- последната вечер на семинара, 23.03.2015, понеделник, от 18ч., зала „Опал“ на бившия хотел Принцес (до централна гара) ще е отворена вечер за всички, които желаят, без ограничения и безплатно. Темата на вечерта ще е благодарността. Тези вечери са готини, макар и да има леко сектантски елемент с палене на свещи по някое време и т.н....но наистина са полезни, не свещите, а всичко останало;) Поне, когато аз завърших този семинар беше така. За мен де;). Всеки е на различно ниво, на различна вълна и не е ясно дали ще е полезно за Иван, Георги или Митко;)

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Hungry for change: с какво ме впечатли

Споменах наскоро тук този филм, който много ми допадна. Допадна ми, защото в момента съм на вълна хранене. Добър е безспорно, но трябва да се гледа в правилния момент. Научих няколко прости истини от него или по-скоро си ги припомних:
·         Най-голямата трагедия на нашето време е храната, която се продава в магазините: продукти, имитиращи храна
·         Затова как изглеждаме и как се чувстваме е важно не само какво ядем, а какво ни „яде“ отвътре
·         Живеем с много калории, малко полезни вещества, недостатъчен разход на калориите (липса на движение)
·         Днешната „храна“ е с пристрастяващи съставки и това не е случайно
·         Добавянето на здравословна храна, а не забраните на това или онова, измества нездравословната от менюто ни и то бавно и постепенно
·         Магданозът и кориандърът са много важни за детокс
·         Визуализацията помага за добрите резултати
·         Let’s turn “I want it but I can’t have it” into “I can have it but I don’t want it”


Прости и много важни йога съвети

Днес попаднах на един текст за йогата, който ми е дала моята йога учителка. Няколко много прости, но изключително полезни йога съвети:
·         Наспивайте се добре
·         Яжте по-малко (и по-здравословно- това е от мен;)
·         Бъдете активни
·         Не се притеснявайте
·         Наслаждавайте се на живота;)
Какво е йогийско отношение: „Аз съм отговорен за нещата, които ми се случват, и за ситуацията, в която се намирам, така че аз мога да се справя с нея.“ Това означава да останем със здрав разум, спокойни, без да се депресираме, да не позволим да се разруши нашето позитивно отношение към живота.  Без отчаяние, без раздразнение, озлобление и гняв. Понякога да се справиш означава да разбереш, да изтърпиш и да се примириш.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Днес паметник ще вдигна...на шоколада, ама истинския...

Защо ли? Ами напоследък съм на тема хранене. Основният проблем в моето хранене за мен е шоколадът, не толкова тортички, пастички и подобни, които като ми се хапват, обикновено си приготвяме у дома. Но да си направиш шоколад вкъщи изглеждаше сложно. Да, ама не. Помня как в началото смело търсех рецепта за „chocolate from scratch”. Нет-а бъка от клипчета. Рецепти бол. Четох, гледах и в крайна сметка стигнах до логичния извод, че основата на истинския шоколад са какаовите зърна. В повечето клипчета ги пекат, аз реших да пробвам със сурови. Идеята беше от сурови зърна да получа паста, тоест зърната да си пуснат какаовото масло, което съдържат и вече върху тази основа да импровизирам- захар, мед, ядки, портокалови корички, канела...С или без мляко? Прясно или кондензирано?
Получаването на пастата се оказа не много проста задача. За да стане, имаме нужда от мощен кухненски робот. Това е ключово. Пробвах с мощен блендер (700W)- дръжки;). Натрошените зърна залепват по стените и ножът не ги достига.
Хубавите роботи са с два ножа на различна височина, освен това на всички роботи основата им е по-широка от на блендера.
За съжаление аз не намерих никъде в нета инфо за пример на робот, с който да се получава въпросната паста. Попитах и приятели, за които знам, че експериментират в кухнята и обичат здравословните рецепти, но пак ударих на камък. Взехме семейно решение да рискуваме, да си купим мощен кухненски робот и да стискаме палци да ни се получи въпросната паста, а и не само. Хубавият кухненски робот е много полезен във всяка активно готвеща кухня като нашата. Избрахме си ето този http://www.technomarket.bg/kuhnenski-roboti/philips-hr7762-00-09118570
Днес изтичах до близкия магазин и си купих сурови обелени и натрошени какаови зърна. Върнах се и веднага с Ели ги сложихме в робота. 1,2,3...трескаво чакане...дали ще стане....спирах го на всеки една- две минути, когато леко загрееше. Не знам колко време мина точно, но не беше много- може би между 5 и 10 минути. Прахът от зърната започна леко да се овлажнява, а след няколко минути и да се омазнява. Получи се нежна паста.
Направо ми идеше да подскоча от радост. Всъщност направих го. Сърцето ми пееше. От тук нататък беше лесно. Добавих захар, бадеми и прясно мляко. Смелих отново всичко докато не се хомогенизира. Резултатът беше подобаващ. Едва измъкнах лъжицата от устата на Ели, но не се притесних особено да я оставя да си го хапне спокойно.

Супер спокойна съм, че намерих вкусна и здравословна алтернатива. Yes, yes, yes…Щастлива съм...

неделя, 7 февруари 2016 г.

Какво ми помага да съм по-спокойна?

Последните години йогата стана изключително модерна. Асани, медитация, дишане...Добре, ама ако го правим само, защото е модерно, няма да има много ефект. Казвам го от собствен опит. Ходех на йога 2 години при добър и отдаден учител, харесваше ми, но не навлявох в дълбочина. Някак тялото ми не го усети, защото не беше готово. Напоследък обаче, след като се почувствах спокойна, сама стигнах до мисълта, че почивката на потока от мисли в главата ми ме кара да се чувствам отпочината, презаредена или енергична. С други думи започна да ми харесва да медитирам. Не че го правя много често, но все пак: и 5 минути да е, е супер. Да не говорим, че начинаещите не могат да издържат кой знае колко. Колкото, толкова. Осени ме изведнъж и спомена, че когато медитирахме в часовете по йога, си отмервахме дишането, за да „бягаме“ от всякакви мисли. Започнах да го правя. Прочетох материали за дишането в нета, как е правилно да се диша, за какво помага и т.н. и правейки го, започнах да усещам прилив на енергия и здраве;). Yes…

Taка че тези две практики се оказаха много приятни и полезни за мен в крайна сметка, не защото такава е модата, а защото тялото ми само ги разпозна като добри за него;).

Душата или тялото?

Лятото имах проблем с една алергия и ходих на ирисолог. Той ми каза според снимката на очите ми, че трябва да поработя над тревогите и страховете и ако не го направя няма смисъл да се стремя към по-здравословно хранене. Дали това означава, че да нахраниш душата е по-важно да се погрижиш за храната в чинията си? Това е като да кажеш зрението ли ти е по-ценно или слуха- душата и тялото са едно цяло. По-правилно според мен е да се каже, че обикновено проблемите на тялото са в следсвтвие на проблеми с душата. Ето защо трябва да се погрижим първо за нея. Направих го и продължавам да го правя всеки ден. Сега е ред на тялото- храна, движение, дишане. Храната, която днес се продава в магазините, е пълна с изкуствени „подобрители“. Целта е печалба, а който пък иска нещо по-здравословнo нека плати в пъти по-скъпата био храна, която често не е и толкова био. Лабиринтът изглежда без изход....но това е само привидно...Спокойствие, търпение и бавна...много бавна промяна на хранителните навици. Стигнах до извода, че никакви резки промени, още по-малко тотални забрани на тази или онази храна, не са ок за мен. По-скоро добавяне на по-здравословни, но и по-вкусни варианти на най-вредните храни, които постепенно да отместят „вредителите“. До този извод стигнах аз, а преди малко гледайки филма „Hungry for change” видях, че и там така съветват. Аз не съм за здравословните и безвкусни храни. Ако човек не изпитва удоволствие от храната (както и от всичко останало в живота), той просто няма как да избере дългосрочно една алтернатива, само защото е здравословна. Това е положението;)

петък, 5 февруари 2016 г.

Размисли за парите

Ели гледа в youtube едно украинско семейство: родителите снимат видеа на 2 те си малки деца. Днес гледахме видео от Дубай, където празнуваха 3 тия рожден ден на момиченцето в хотел“ Бурж ал Араб“. Това провокира в мен идеята за този пост. Какво е отношението на парите към щастието? В случая с това семейство мисля, че те обичат децата си и са много грижовни към тях, т.е. не си „купуват“ тяхната любов с подаръци. Това е супер.
В общия случай аз мисля, че парите са нещо хубаво, защото те ни служат да си купим материалните неща, които улесняват ежедневието ни и ни карат да се чувстваме добре и удобно. Нито тяхната липса, нито пък робуването на парите и желанието да имаме повече и повече са ок за мен.
Според мен парите идват като естествена последица от това да продаваме труда си, правейки онова, което харесваме и обичаме. Разбира се, източници на парите може да са наследство, печалба от лотарията или някакви подобни неочаквани събития;). Те не са цел, а средство, защото щастието определено не е в това просто да имаме пари и ако някой смята така...много се е объркал;).

Парите са неразривна част от живота и щастието ни съответно. И интересно, че когато не мислим за тях, а просто сме щастливи и се радваме на живота, парите ни намират по един или друг начин.

събота, 30 януари 2016 г.

Колко е готино да спиш добре;)

Сънят е важен за нормалния, здравословен живот, това е ясно. Много хора имат проблеми и не могат да спят и обикновено причината са тревогите.
Аз винаги съм обичала да си поспивам, но често просто не ми се отдава, точно от тревоги, превъзбуда, емоции...просто като дойде време да заспя и ...не мога. Както напоследък споделям няколко пъти, това лято работих много и се справих в голяма степен с тревожността и страховете си. Сънят ми не се подобри веднага. Има и нещо друго: след като детето ми заспи, аз ставам активна и това често ме превъзбужда. От един месец обаче си поставих за цел да си лягам на време и тъй като сега съм много по-спокойна от преди, заспивам лесно и спя спокойно. Сутрин се събуждам отпочинала, което преди често ми убяхваше, дори след 7-8 или 9 часов нощен сън. Просто не се тревожа излишно...или по-точно изобщо не се тревожа. А най-интересното е, че и детето започна да спи повече и много по-спокойно от преди.

Кой като мен;). Както каза една близка душа: „Построихте комунизма вие;)“.

Вие вярвате ли в тeзи прости думи?;)

"Тайната на щастието е проста: открий какво наистина обичаш да правиш и после насочи цялата си енергия към него. Щом го постигнеш, животът ти се изпълва с богатство и всичките ти желания се изпълват лесно и елементарно..." цитат от "Монахът, който продаде своето ферари"- Робин Шарма

неделя, 24 януари 2016 г.

Посоката на промените в моя живот

Преди 15-тина дни написах един хубав текст „Каква бе за мен 2015?“ и там обясних за лятната ми работа върху себе си, свързана с прошката, страховете и себепознанието. Стигнах до извода, че за мен това са най-важните стъпки, за да почувствам дълбоко в себе си спокойствието и щастието дълготрайно.
От там нататък ми дойдоха сили и направих бавно и съвсем естествено и много други промени в живота си: подобрих отношенията с най-близките си, в които изчезнаха досегашните моменти на неразбиране на другия; спрях да се вглеждам в недосатъците на другите и точно тези други „разцъфнаха“ и показаха пред мен най-доброто от себе си.
Подобри се сънят ми- спя по-спокойно, дори и да се събуди през нощта, заспивам бързо и сутрин се чувствам добре.
Други, по-дребни промени, които се случиха, бяха, че разчистих дома си от абсолютно всяка ненужна вещ, без да ми мигне окото. Подредих дома си, направих си чудна коледна украса, направих си личен кът с най-ценните ми книги.
И още, и още...

Но осъзнах, че колкото и да съм си мислела, че съм се справила със страховете и болките от миналото си, точно те са отнемали желанието ми за живот и е било необходимо да бръкна още по-дълбоко в себе си и в миналото си...

събота, 23 януари 2016 г.

Моята проста житейска философия

Някой да не си помисли, че искам да живея в Италия като прочете това. Аз съм си „made in Bulgaria” oтвсякъде, но Италия ми е слабост или по-точно кухнята, езика и хората. Тази лекота, с която гледат на живота и всичко се свежда до това да седнеш на масата в неделя на обяд (или всеки друг ден). Това е решение на всички проблеми. Та така де...следващият цитат е от една любима моя кулинарна книга, посветена на италианската кухня:
“Whenever you think of Italy, can you almost taste the basil and olive oil? When the pasta water starts to bubble and boil, do you hear the splashing of the sparkling blue Mediterranean? As the scent of garlic wafts from the pan and you roll a fine “rosso” over your tongue, can you almost reach out and touch the Tuscan hills? When you take your seat at the table and all around you is steam and laughter and the clinking of dishes, the whole world merges into a giant pasta sauce- you and your companions have become the finest ingredients of all.
Whenever you can “be Italian”, everything takes on a special beauty- your food, your life and, most of all, you. Just by having a plate of spaghetti Napoli, you’re suddenly on vacation, even as you huddle in your kitchenette. Just add a few drops of balsamic vinegar to the salad and you’ve opened the door to the “terra Italia classica”. And you don’t need a tour guide because cooking, eating and drinking are all the culture you’ll ever need to enjoy yourself on Europe’s “boot” in the Med…
So have a nice trip! And don’t forget, be basic. Be Italian. Niente piu. Nothing to it.

Cornelia Schinharl, Sebastian Dickhaut, Kelsey Lane “Basic Italian”

Шубра Кришам, „Книга за женския комфорт. Рецепти за духа и тялото.“

„...Домът на приятелката ми Силвия е от онези къщи, които сякаш те прегръщат.
Кухнята й винаги е топла и ухае на току-що приготвената храна; днес мирише на кимион, утре на босилек и печен чесън. Масата е отрупана с панери хляб, фруктиери със зрели червени ябълки и купища ядки. Когато отвори хладилника, за да вземе сметаната, за миг зърваш вътре истинска цветна феерия: свеж зелен магданоз, кафяви яйца, червени ягоди, ярко оранжеви моркови, високи кани със сок, кана с мляко. Силвия смята, че не би било лошо в кухнята й да има повече слънчева светлина и повече простор. Аз пък мисля, че нейната кухня е едно от най-светлите и уютни места на света.“


сряда, 13 януари 2016 г.

За един рядко срещан вид хора, но затова пък толкова ценен;)...

Неделя следобед. Последната неделя. „Costa кафе до университета. Маса до прозореца и удобен фьотьойл. Аз, след няколко нощи разпокъсано спане, къде спала, къде неспала, вече през разпадане, чета и пиша и буквално съм легнала на масата, за да ми почива тялото физически. Бих предпочела у дома, но там никой не ме оставя да го правя поради непрестанно желание за споделена игра;) Нормално...
На съседната маса две възрастни двойки. Аз- съсредоточена в моите неща, но няма как да не подочуя техния разговор и общуване, което се смесва с фона.
Двама прекрасни мъже на преклонна възраст, видимо между 60 и 70 години, които се надпреварват да обгрижват жените по прекрасен, нежен и много мил начин. Като казвам надпреварват, някой да не си помисли, че това е състезание. Личеше си, че са искрени, добри и неподправени, т.е. че за тях това поведение е ежедневие. Комуникация тип Малкия принц и розата, но жените не бяха надменни. Бяха също меки и топли като излъчване. Тя и розата в „Малкия принц“ не е надменна, само така изглежда;). Възхитих се от топлите думи и отношение. Силно се надявам дамите да оценяват какви партньори са си избрали. Дано.
Аз също получих малко от това прелестно отношение, защото докато ставах от мястото си, те решиха да се преместят на моята маса, та си разменихме 2-3 реплики. Единият отговори на поздрави ми „Хубав ден!“ с „Благодаря ти, миличка.“ и ме изпрати с топъл поглед.
Излизайки от там, благодарих на съдбата, че и мен в къщи ме очакват топли думи и прегръдки от моето семейство. Прекрасно е това чувство да имаш такива хора в живота си!

Нека бъдат все повече...

събота, 9 януари 2016 г.

Каква бе за мен 2015?

На миналата нова година си казах: „Този път няма да си пожелавам нищо, а дано да стане нещо“. Дори си го сложих като статус във FB. И то станa.
През май месец ми се струпаха няколкок важни предизвикателства и стреса ми дойде определено в повече. На 2 пъти получих световъртеж нощно време, докато спях, което е един от симтомите на паник атака. Започнах да получавам системни алергични реакции- подувания на устни, клепачи и обриви по тялото. Стигнах до болница, където след серия прегледи и изследвания не се установи обективна причина за алергията. Стрес? Тревоги? Не стана ясно. Всички изследвания бяха в норма.
Посетих един специалист по ирисодиагностика. На снимките на очите, които ми направи, се виждат ясно по 3 кръга, които той нарече „нервни кръгове“...тревоги, нервност, страхове...каза ми, че това е най-важното, над което трябва да работя.
И въпреки че аз си мислех, че до голяма степен съм се справила с всичките си страхове и тревоги, усещах дълбоко в себе си, че той има право.
Какво направих? Реших, че ще посветя лятото си на работа над себе си- страхове, тревожност, депресивни състояния.  Отделих целия месец август на тази работа- заминах за Варна, където живеят родителите ми и останах при тях. Имах достатъчно време да мисля, пиша, да се разхождам боса по морския бряг. Прекарах много време сама, мислейки и пишейки. Записах се и на един онлайн курс за справяне със страховете. Правех различни упражнения, медитации. Пишех много, изваждах от себе си. Резултата: извадих от себе си и си изясних своите страхове и първопричините за тях.
Оказа се, че най-големият ми страх е усещането за собствената ми несигурност, страха, че ще се проваля, че не съм достатъчно добра да заслужа това или онова. Този страх е причина за всичките ми останали: страх от болести, страх от шофиране....
През този един месец си изясних кое е важно за мен, написах го и се получи кратък текст като мантра или молитва някаква. Започнах да си го чета постоянно и да го осмислям, докато не ми се запечата в главата. Сега продължавам да си го повтарям всеки ден, а ако се почувствам слаба, несигурна, неуверена, незачетена, отхвърлена и т.н. тази мантра много ми помага да дойда на себе си.
Определено мисля, че през 2015 година, благодарение на това, че си обърнах внимание, съм много по-спокойна към днешна дата в ежедневието си. С алергията не съм се справила още, но имам вътрешната увереност, че и това ще се случи.

Мисля, че е много важно да се борим, да не се предаваме!