петък, 9 октомври 2015 г.

За живота и писането

   Животът е хубаво нещо...много хубаво. Наистина най-якото е просто да се кефиш как живееш...т.е. да си себе си, да правиш онова, което ти допада. Нямам предвид по цял ден нищо да не правиш...;), а просто наистина да си наясно със себе си, с това с какво ти е интересно да се занимаваш, какъв човек искаш да бъдеш и да си такъв...без компромис. Това те прави безкрайно спокоен и щастлив. Същото се отнася и по отношение на хората, с които си общуваш: за мен те са много ценни, много малко на брой и всички до един много достойни (не достойни да си комуникират с мен, хаха..., още не съм станала толкова важна...достойни са като хора, просто защото също са себе си и това ги прави щастливи.
   Изведнъж след толкова години писане някак се изморих да пиша. Може би това се случи покрай завършването на магистърската ми степен и хилядите писмени работи, които написах. В тях отново бях изцяло себе си, но просто това гонене на срокове и писане по нощите и малките часове, колкото и приятно, романтично и яко да беше, малко ме поизмори. Но май идвам на себе си и влизам във форма. Юхуууууууууууууууууууу;););)

Няма коментари: