четвъртък, 29 октомври 2015 г.

С усмивка на прага на есента

Има една такава тъга в есента. И романтика. Много е лесно човек да се подхлъзне към депресията при първото застудяване, особено ако до онзи ден сме си шляпали по джапанки. Как да преодолеем "зимното часово време"? Най-сигурно е според мен, ако останем съсредоточени върху собствените си цели, касаещи работата ни, личния ни живот, семейството ни. Аз например имам списък със знания, които искам да усвоя, езици, които да говоря, филми, които да гледам, места, които да посетя. Този списък ме вълнува истински.. Да, неприятен е студът навън, дъжда, снега..., но просто можем да си облечем топли дрехи и да излезем. Какво толкова. А и аз имам няколко изпитани средства за спешни случаи: любима музика, танци, смях...Всеки има такива средства, номерът е да знае кои са те и да ги прилага, за да се измъкне от трудните моменти в собствения си живот. Искам да напомня, че истински успешните хора не се вляят ни най-малко от болести и неуспехи и независимо какви трудности имат в живота си, те продължават да гонят личните си успехи:).

петък, 9 октомври 2015 г.

За живота и писането

Животът е хубаво нещо...много хубаво. Наистина най-якото е просто да се кефиш как живееш...т.е. да си себе си, да правиш онова, което ти допада. Нямам предвид по цял ден нищо да не правиш...;), а просто наистина да си наясно със себе си, с това с какво ти е интересно да се занимаваш, какъв човек искаш да бъдеш и да си такъв...без компромис. Това те прави безкрайно спокоен и щастлив. Същото се отнася и по отношение на хората, с които си общуваш: за мен те са много ценни, много малко на брой и всички до един много достойни (не достойни да си комуникират с мен, хаха..., още не съм станала толкова важна...достойни са като хора, просто защото също са себе си и това ги прави щастливи.
Изведнъж след толкова години писане някак се изморих да пиша. Може би това се случи покрай завършването на магистърската ми степен и хилядите писмени работи, които написах. В тях отново бях изцяло себе си, но просто това гонене на срокове и писане по нощите и малките часове, колкото и приятно, романтично и яко да беше, малко ме поизмори. Но май идвам на себе си и влизам във форма. Юхуууууууууууууууууууу;););)