събота, 7 февруари 2015 г.

Приказка в бяло

   Вчера валя най-красивият сняг от много години насам. Бял, пухкав, тежък и прекрасен. Особено, когато дойде вечерта и на светлината на уличните лампи се виждаше колко красиво пада и се трупа по дърветата. В такива моменти е толкова приказно красиво. Вечерта, когато у дома утихна, с книга в ръка, стоях до прозореца и му се наслаждавах. Точно пред прозореца ми е моето дърво....една върба, която знае всяка моя тайна...която е изтрила всяка моя сълза и познава всяка моя усмивка. Беше преобразена, като нарисувана от художник и ...бяла. Каква прелест. Изтичах навън и легнах, така че в снега остана очертанието на тялото ми…като човече от сняг. Не го бях правила от толкова време…всъщност от дете;). Краката ми се намокриха, но бях толкова безумно щастлива. ….

Няма коментари: