сряда, 18 февруари 2015 г.

За истинските писма и компромисите в любовта


Помните ли хартиените писма? Днес май никой не ги използва. Освен мен.  Едно време хората са чакали месеци, за да получат такова писмо. Били са много търпеливи.

Днес е друго. Пишеш съобщение в интернет на едно от 1000-тa възможни места и изискваш незабавен отговор. Бре...

Никой не е готов да чака човека, който обича.

Дори и да е готов, въпросният щастливец няма да му повярва. Не че това има значение. Важното е аз да си вярвам;).

Изобщо някой готов ли е на компромиси в любовта и докъде трябва да стигат те?

Според мен, ако човек се познава достатъчно и е наясно с личните си приоритети и тези „компромиси“ не се бият по никакъв начин с приоритетите му, проблеми няма. Чакаш си кротичко. Чакаш, защото с цялото си сърце вярваш в онази любов, която усещаш със сърцето си, сигурен си, че съществува. Ти само си вървиш към нея с малки стъпчици.

...Пазя един дървен сандък с всички писъмца, картички и набързо написани бележчици, които съм получавала през годините. И някои, които съм писала, но те никога не са стигнали, където трябва. И някои други спомени са ми там.

Никога няма да спра да пиша писма...на хартия;)

Няма коментари: