събота, 14 февруари 2015 г.

Ангелски криле

Вървя по морския бряг.
Опитвам се да уловя с поглед една падаща звезда.
Шалът, с който съм се загърнала, се вее от вятъра.
А в главата ми е пълно с нежни мисли.
Кой ме научи да обичам толкова толкова много, кой и кога...
Кой ме научи да се чувствам толкова обичана?
Усмихвам се...
Топло ми е на душата.
Разхождам се по плажа.
Идвам тук всеки път, когато изживявам подобни настроения и вътрешни състояния.
Моите малки женски тайни, моите огънчета, които ме държат жива.
А сърцето ми е пълно с любов...
Вървя по пустия плаж...
В далечината и мъглата се доближава твоят силует.
Държиш шарено хвърчило...за мен...;)
Прегръщаш ме нежно и ми прошепваш нещо съвсем тихичко.
После се затичваш с хвърчилото, аз след теб...
Ръцете ни се преплитат...
Падаме на пясъка.
Един слънчев лъч пробива мъглата и рисува сърце върху теб.
Аз лежа на гърдите ти.
Галя те по лицето.
Ти се навеждаш към мен...

Няма коментари: