събота, 14 февруари 2015 г.

Ангелски криле

Вървя по морския бряг,
Опитвам се да уловя с поглед една падаща звезда.
Шалът, с който съм се загърнала, се вее от вятъра.
А в главата ми е пълно с нежни мисли.
Кой ме научи да обичам толкова много, кой и кога…
Кой ме научи да се чувствам толкова обичана?
Усмихвам се…
Топло ми е на душата.
Разхождам се по плажа…
Идвам тук всеки път, когато изживявам подобни настроения и вътрешни състояния…
Моите малки женски тайни…моите огънчета, които ме държат жива.
А сърцето ми е пълно с любов…
Вървя по пустия плаж…
В далечината и мъглата се доближава твоя силует…
Държиш шарено хвърчило…за мен;)
Прегръщаш ме нежно и ми прошепваш нещо съвсем тихичко.
После се затичваш с хвърчилото, аз след теб…
Ръцете ни се преплитат.
Падаме на пясъка.
Един слънчев лъч пробива мъглата и рисува сърце върху теб.
Аз лежа на гърдите ти.
Галя те по лицето.
Ти се навеждаш към мен…


Няма коментари: