неделя, 15 февруари 2015 г.

Нежност

   Копринено меки шалове летят в небето
   Тюркоазена красота…
   Един от тях пада и обгръща душата ми.
   Нежност…
   Слънцето изгори следите от вчерашната буря и изглежда сякаш нищо не      е било.
   Но всичко остава записано в собствената ни история, нали?
   Мамо, ела да направим картина от мидички. Добре, момичето ми. Усмихва    се и ме хваща за ръката. Нежност…
   Животът е прекрасен, стига да знаем как да обичаме, най-вече себе си…
   Без очаквания, но с много добри намерения и отворено сърце. Винаги…
   А бурите, те винаги ще са там и винаги ще отминават, нали?

Няма коментари: