неделя, 15 февруари 2015 г.

Нежност

Копринено меки шалове летят в небето
Тюркоазена красота…
Един от тях пада и обгръща душата ми.
Нежност…
Слънцето изгори следите от вчерашната буря и изглежда сякаш нищо не е било.
Но всичко остава записано в собствената ни история, нали?
Мамо, ела да направим картина от мидички. Добре, момичето ми. Усмихва се и ме хваща за ръката. Нежност…
Животът е прекрасен, стига да знаем как да обичаме, най-вече себе си…
Без очаквания, но с много добри намерения и отворено сърце. Винаги…
А бурите, те винаги ще са там и винаги ще отминават, нали?

Няма коментари: