четвъртък, 5 февруари 2015 г.

За силата на емоцията

   Емоциите идват като реакция в отговор на нашите мисли, породени от определени събития в живота ни. Някои от нас са по-емоционални, други не чак толкова. Някои показват емоциите си, други ги крият.
   Лично аз съм емоционално същество. Не крия своите емоции никога. Изразям ги или директно, а в редките случаи, когато това не е възможно, пиша, рисувам, творя, слушам музика…
   Емоциите много ми помагат да съм себе си тогава, когато е необходимо да почувствам и усетя дълбоко един човек или една ситуация, да я преживея дълбоко.
   Да плачеш от емоции опрелено може да е много пречистващо.
Но….понякога емоциите ми пречат…тогава, когато са негативни, тогава, когато усещам как „запалвам“ от много малко. И, вярно, има хора, които много обичат, когато усетят, че си такъв типаж, да те провокират, но това определено не е извинение да си изпускаш емоцията, защото няма да те накара да се почувстваш по-добре. Отговорът не е и да я задържаш в себе си, защото тези натрупвания вътре в нас не водят до нищо добро. Отговорът е просто да променя реакцията си в подобни ситуации. Отвътре, дълбоко в мен…Възможно ли е това? Ще ви отговоря, но не сега;).


Няма коментари: