неделя, 4 януари 2015 г.

Ключове към щастието: Благодарността

Защо ни е да сме благодарни?

Благодарността е чувство, което означава, че ценим живота си и всичко в него. А ако ценим живота- ние намираме смисъл да живеем и много трудно бихме изпаднали в дупка..просто намираме траен покой в душата си. Ето защо да сме благодарни;).

Кой може да бъде благодарен?

За да сме благодарни, на първо място ние трябва да сме по-малко егоисти, което в наши дни се среща все по-рядко.
Интересно е, че повечето хора се стремят абсолютно съзнателно към своето собствено материално благополучие, а дори и по изключение да се стремят и към това да са щастливи чрез по-осъзнат живот, търсейки духовни ценности, наистина рядко се среща някой, на който да му пука поне малко за другия. Някак не е на мода. Едва ли не, ако ти пука за другия, си наивник и глупак.
Да, обаче, да ти пука за другия е част от твоето собствено щастие. Не живеем сами на Земята. Всички процеси са двустранни. Даваме и получаваме. Общуваме. Обичаме. Във всички тези действия има въвлечени и други хора, освен нас.
Всеки жадува да се чувства обичан. А от кого, ако никой не желае да обича? Но явно, че хората държат не толкова да са обичани, колкото да са материално обезпечени. Явно за тях това е щастието. Изглежда, животът ни стана прекалено материален, всичко се купува с пари. Така изглежда само. Парите са хубаво нещо, но те вървят ръка за ръка с всичко останало според мен.
Има и едно друго много интересно явление- почти всеки приема онова, което има, както и близките хора в живота си, за даденост. Все едно винаги са били там и винаги ще бъдат. Не ги оценява. Не е благодарен, че ги има. А те са неговото най-ценно.
Обикновено хората се научават да ценят повече живота, ако им се случи нещо по-голямо, някакъв прелом и някакси това събитие им отваря очите колко преходно е всичко и как наистина трябва да ценим онова, което имаме. Някои се разболяват, други губят близките си...Защо трябва да се стигне дотам...просто не виждаме знаците на съдбата и тя в един момент е принудена да ни поднесе нещо, което няма как да не видим.

Много често срещам някакви абсурдни текстове в интернет, които съветват да си правим списъци, за нещата, за които сме благодарни, да повтаряме някакви безумни съждения....Е, добре, ти ако не вярваш в нещо, като го повториш 100 пъти, ще започнеш ли да му вярваш повече.
Може би ако започнем от там да бъдем себе си, да се познаваме по-добре и да не изневеряваме на себе си, това ще ни накара да ценим малко повече всичко и всички наоколо.

Това е!

Няма коментари: