четвъртък, 29 януари 2015 г.

Ключове към щастието: отговорност

   Във времето, в което живеем, масово се приема за стандарт инстинктивното търсене на вина извън нас. Извън търсенето на вина, дотолкова сме свикнали да се уповаваме на външния свят, че като останем сами за повече от 5 минути, започваме да говорим по телефона, да си пишем с някой в интернет и т.н. За търсенето на позитивни емоции и удоволствия отново разчитаме на външни помощници: на шоколада, алкохола, наркотиците, секса, на някой, който чакаме да дойде и да ни каже 2 мили думи. Звучи страшно да сме толкова зависими от външния свят, но така живеят огромна част от хората в наше време. Изключенията са наистина малко. Последиците: зависимости, тревожност, страхове да не изгубим близките си, очаквания и свръхпривързаност. И всичко това отново се приема за нормално, но постоянния стрес и несигурност на този тип живот е убийствен. Ако кажеш, че си под стрес никой няма да го приеме като ненормално, точно обратното, ако си много балансиран и в мир със себе си, ще бъдеш някаква „бяла лястовица“.  
   Как да променим тази ситуация в своя полза? Просто е необходимо да поемем отговорността за живота си: да осъзнаваме, че ние определяме и сме отговорни за всеки свой избор- за това какво вършим, казваме и мислим всяка секунда от живота си, за това как се чувстваме; да се научим да не се опитваме да прехвърляме вината на другите, колкото и да сме свикнали да го правим. Това е изключотелно трудно- да промениш статуквото и навиците си, изграждани години. Необходимо е да сме дълбоко осъзнати, да имаме желание и мотивация. Да се познаваме добре, да знаем какво искаме от живота и да го постигаме. Да се обърнем навътре към себе си и да потърсим отговорите на въпросите си там. Да се научим да се радваме и на собствената си компания.
Да поговорим малко за последиците от прекаленото обвързване с външния свят…
   Искам да обърна специално внимание на отношенията с хората, близки на сърцето ни. Няма лошо да си емоционално обвързан със своите близки, да ги обичаш, да им даваш, онова, което искаш и можеш, но да имаш определени очаквания към тях, изисквания, да им търсиш сметка за това, което те ти дават или не ти дават, води до разочарования и болка. Всеки дава онова, което иска и може да даде. Точка. Ако си изградим тази нагласа, ще се радваме и ценим високо вниманието на другите, ще се научим да бъдем истински благодарни...и познайте...ще започнем да получаваме повече, защото на всички ще им е приятно да си общуват с някой, който не изисква. Хората не обичат да ги притискат и да им ограничават свободата.
   Свръхпривързаността води до постоянната тревожност да не изгубим близките, на които разчитаме. Ако осъзнаем, че ние нямаме нужда от външна подкрепа, защото сме достатъчно силни да се справим в абсолютно всяка ситуация, тази тревожност ще изчезне и ще бъде заменена от спокойствието, че ние даваме всичко най-добро от себе си винаги, останалото просто не зависи от нас.
   Развиването на зависимост към някаква субстанция също е сложен казус, ако вече тялото ни не може без нея, ще имаме нужда от промяна на мисленето в посока поемане на отговорност, но и от лекарска помощ, за да може тялото ни също да се върне в своя „здрав вид“. 

   Така че нека не губим повече време и да поемем управлението на кораба;).



Няма коментари: