събота, 10 януари 2015 г.

Когато ние никога не сме виновни за нищо;)

Toва е едно съвсем мъничко въведение към една много голяма и важна тема. Темата за зависимостите. Наскоро попаднах в една ситуация, която ме провокира да се замисля и както нямах намерение да пиша скоро в блога, ето че се ражда вече този пост.

Външно и вътрешно ориентираните хора. Сега ще обясня.

Живеем в свят, в който всеки търси вината за всичко извън себе си. Това е егоистичната ни природа. И това води до големи проблеми. Води до това, че ние се стремим към собствената си хармония и вътрешен мир, разчитайки на външни средства- на друг човек, на шоколада;), на алкохола, на наркотиците и т.н...

Ако трябва да съм честна и аз попаднах наскоро в ситуация, с която позволих друг човек да определи начина, по който се чувствам. Не бива така. Следва продължение.

2 коментара:

Анонимен каза...

Доста време се двоумях дали да се изкажа и аз, но....май дойде момента.
Малко не се съгласих с теб.Според мен ''леко'' си противоречиш.Ако човек се стреми към собствената си хармония и вътрешен мир, той вече знае на какво е способен, няма нужда да разчита на външни средства- каквито и да са те.Знае,че всичко зависи само и единствено от него самия.Няма как да му повлияят- не мислиш ли? Също така няма как да търси вината в някой различен от себе си.
Комплименти за признанието пред себе си, че си попаднала в подобна ситуация.Сега знаеш, че не е редно и не те кара да се чувстваш добре...Което предполагам, че те навежда на мисълта да поработиш още върху себе си.
Изчетох всички твои постове в блога ти- браво , чудесно изглежда отстрани.Дано всичко , което си писала/напоследък/ го разбираш.Ако е така, тогава си капитан на кораба.Ще разбереш, че наистина най-важна си ТИ :))
Извинявай за вмешателството в пространството ти... но така го усетих :))
Всичко най-хубаво от мен и успех в начинанието за самоопознаване :))
Хубава вечер !

Boyana Zhivkova каза...

Здравей, anonymous. Приятно ми е, аз съм Бояна;) А ти?
Радвам се, че си писал и да, този блог е затова- да си изразявам мнението, но и за обратна връзка, а тя е много по-ценна, ако дава друга гледна точка, различна от моята;).
Изчел си всичките ми постове- уау, колко много време си отделил. Вярвам ти е било интересно, щом си го направил.
Този блог е доста отдавна вече- 5 години, а имаше и някаква по-ранна версия. Тук съм „израстнала“ и текстовете ми също. Греша и не го крия от никой;). Мисля, че това е добре.
Понякога текстовете ми изглеждат противоречиви, да…но аз никога не изхождам от това, че всички знаят как да я постигнат тази вътрешна хармония и мир, за които говоря. И …понякога се повтарям, връщам се към по-стари и основни неща, без които не може- например това да сме отговорни и да не прехвърляме вината. Още повече, имам своите прозрения и тук в този текст въм сръзвала отговорността със зависимостите…просто досега не се бях сещала, че двете са свързани и то много.
Напълно съм съгласна, че „Ако човек се стреми към собствената си хармония, …знае,че всичко зависи само и единствено от него самия.“ Но, все пак, външните фактори ни влияят;), къде повече, къде по-малко. Въпросът е, че ние го знаем и не се поддаваме;).
Търсенето на вина е много интересен момент. Според мен да си осъзнал, че ТИ носиш пълната отговорност за всяко свое действие, е голяма крачка напред. Но това също не те спасява от време на време подсъзнателно да „прехвърляш“ вината на някой около теб, ако си хо правил цял живот. И наистина, ако човек не ги мисли тези неща (което е всъщност работата върху себе си), няма как да мръдне напред.
Много се радвам, че си писал и „така си го усетил“. Винаги приемам с радост добронамерени хора и коментарите им, защото те могат само да помогнат.
Благодаря ти!
Желая ти един прекрасен ден;).
Бояна