събота, 3 януари 2015 г.

Лина...

Този пост чака много отдавна. Отлежава като старо вино в съзнанието ми. Но след днешния "взрив" се излива доста лесно от мен.
Лина е някой, за който ми е трудно да дам определение. А и кому е нужно. Близък на душата ми човек. Много близък. Не се сещам за някой, който да разбира по-добре всички мои нови, налудничави идеи, страсти и творчески стремежи. Без изключение тя разбира винаги всичко. Разбира душата ми;).
Познаваме се вече 18 години. Тя беше най-хубавото нещо, което ми се случи в ранните ми студентски години, които бяха абсолютно налудничави и лишени от смисъл. Минали сме през всички етапи на приятелството - от чисто момичешки шушукания, хилене и обсъждане на какви ли не мъжки индивиди до истински, задълбочени и смислени дискусии за...абсолютно всичко. Прекрасни моменти, пътувания и споделяне на много прекрасни моменти. Случки, случки, случки. Катерене на скалите на Камен Бряг, разходки в нощна Будапеща (Недялко, Недялко...), плажа във Варна, дискотека в Свищов. Като че ли нямаме някакви тежки моменти, които да сме споделяли в прекия смисъл, но толкова силно сме се подкрепяли за косвени такива в живота на другия (другата), че това ни е давало много сили. Тя ме снима на сватбата ми (и на двете сватби, между другото). ..велико...
Защо споделям всичко това тук...ами защото се гордея с нея. Да. ГОРДЕЯ СЕ, че тя израсна чисто човешки, свърза си душата с едно изключително момче и е щастлива. Радвам се, че съм част от живота й и тя от моя.
Днес се видяхме и може би тази среща породи поста ми. Смяхме се като не знам...беше велико...но сме имали и доста по-"велики" изживявания.
Искам пак да попътуваме заедно, защото и двете обичаме този процес и знаем как да му се насладим...до дупка. А после...ще има пост в блога...).

Няма коментари: