четвъртък, 29 януари 2015 г.

Ключове към щастието: отговорност



Във времето, в което живеем, масово се приема за стандарт инстинктивното търсене на вина извън нас. Извън търсенето на вина, дотолкова сме свикнали да се уповаваме на външния свят, че като останем сами за повече от 5 минути, започваме да говорим по телефона, да си пишем с някой в интернет и т.н. За търсенето на позитивни емоции и удоволствия отново разчитаме на външни помощници: на шоколада, алкохола, наркотиците, секса, на някой, който чакаме да дойде и да ни каже 2 мили думи. Звучи страшно да сме толкова зависими от външния свят, но така живеят огромна част от хората в наше време. Изключенията са наистина малко. Последиците: зависимости, тревожност, страхове да не изгубим близките си, очаквания и свръхпривързаност. И всичко това отново се приема за нормално, но постоянния стрес и несигурност на този тип живот е убийствен. Ако кажеш, че си под стрес никой няма да го приеме като ненормално, точно обратното, ако си много балансиран и в мир със себе си, ще бъдеш някаква „бяла лястовица“.
Как да променим тази ситуация в своя полза? Просто е необходимо да поемем отговорността за живота си: да осъзнаваме, че ние определяме и сме отговорни за всеки свой избор- за това какво вършим, казваме и мислим всяка секунда от живота си, за това как се чувстваме; да се научим да не се опитваме да прехвърляме вината на другите, колкото и да сме свикнали да го правим. Това е изключотелно трудно- да промениш статуквото и навиците си, изграждани години. Необходимо е да сме дълбоко осъзнати, да имаме желание и мотивация. Да се познаваме добре, да знаем какво искаме от живота и да го постигаме. Да се обърнем навътре към себе си и да потърсим отговорите на въпросите си там. Да се научим да се радваме и на собствената си компания.
Да поговорим малко за последиците от прекаленото обвързване с външния свят…
Искам да обърна специално внимание на отношенията с хората, близки на сърцето ни. Няма лошо да си емоционално обвързан със своите близки, да ги обичаш, да им даваш, онова, което искаш и можеш, но да имаш определени очаквания към тях, изисквания, да им търсиш сметка за това, което те ти дават или не ти дават, води до разочарования и болка. Всеки дава онова, което иска и може да даде. Точка. Ако си изградим тази нагласа, ще се радваме и ценим високо вниманието на другите, ще се научим да бъдем истински благодарни...и познайте...ще започнем да получаваме повече, защото на всички ще им е приятно да си общуват с някой, който не изисква. Хората не обичат да ги притискат и да им ограничават свободата.
Свръхпривързаността води до постоянната тревожност да не изгубим близките, на които разчитаме. Ако осъзнаем, че ние нямаме нужда от външна подкрепа, защото сме достатъчно силни да се справим в абсолютно всяка ситуация, тази тревожност ще изчезне и ще бъде заменена от спокойствието, че ние даваме всичко най-добро от себе си винаги, останалото просто не зависи от нас.
Развиването на зависимост към някаква субстанция също е сложен казус, ако вече тялото ни не може без нея, ще имаме нужда от промяна на мисленето в посока поемане на отговорност, но и от лекарска помощ, за да може тялото ни също да се върне в своя „здрав вид“.
Така че нека не губим повече време и да поемем управлението на кораба;).



събота, 10 януари 2015 г.

Когато ние никога не сме виновни за нищо;)

Toва е едно съвсем мъничко въведение към една много голяма и важна тема. Темата за зависимостите. Наскоро попаднах в една ситуация, която ме провокира да се замисля и както нямах намерение да пиша скоро в блога, ето че се ражда вече този пост.

Външно и вътрешно ориентираните хора. Сега ще обясня.

Живеем в свят, в който всеки търси вината за всичко извън себе си. Това е егоистичната ни природа. И това води до големи проблеми. Води до това, че ние се стремим към собствената си хармония и вътрешен мир, разчитайки на външни средства- на друг човек, на шоколада;), на алкохола, на наркотиците и т.н...

Ако трябва да съм честна и аз попаднах наскоро в ситуация, с която позволих друг човек да определи начина, по който се чувствам. Не бива така. Следва продължение.

сряда, 7 януари 2015 г.

Ключове към щастието: себепознание

Тази дума "себепознание" някак не ми харесва. Но описва идеално процеса, за който ще пиша. Това според мен е най-важната стъпка към това да знаем кои сме и да сме тези, които знаем, че сме. Без компромис, защото това е най-важно, за да сме щастливи: просто да сме себе си.  Дори да не правим нищо друго през живота си, това би ни направило най-щастливи. Ако знаем кои сме...
Това не е толкова очевидно винаги. Ако вече сме на възраст, а още се лутаме, не можем да намерим себе си и онова, което ни харесва, това е проблем. Няма как да сме щастливи. Ако сме затъпили интуицията си под влиянието на всички "доброжелатели" в живота си, време е да започнем да се опитваме да се питаме какво в този живот наистина би ни накарало да се чувстваме добре, какво отговаря на вътрешните ни дълбоки желания. Например:" Обичам природата, а не съм излизал от апартамента си по-далеч от това да отида до близкия мол" трябва да ни подскаже да отидем най-малкото до парка, да се разходим и да подишаме. О, да, дори нещо толкова мъничко би ни помогнало.
Препоръчвам силно опознаването на себе си да го направите в писмен вид, много подробно при това. Отделете време, не го правете набързо. Колкото ви е необходимо. Колкото повече, толкова по-добре. Посъветвайте се с близките си и потърсете тяхното мнение за това какви сте вие според тях. Запазете крайния текст и го преглеждайте и обновявайте. Ще ви бъде много полезно това упражнение, обещавам.
Идеята на тези упражнения е да напишем всичко, което ни дойде на ума, без да се замисляме и напъваме, на принципа на brainstorming-a и после да отсяваме. И най-важното, да си дадем време и да бъдем търпеливи да се опознаем...
Темперамент: какви сме ние по рождение
Темперамента ни, това сме ние в най-чистата си и дълбока същност от първия момент, в който сме се родили. Нашият нрав по природа- спокоен или напротив, бурен, а може би и двата заедно. Или пък сме на настроения. Всеки  е с уникален темперамент и е важно да знае какъв е той, за да го следва винаги при личните избори, които прави. Да познаваш темперамента си в нюансите не е толкова трудно, стига да не си загубил съвсем връзка със себе си. От темперамента зависи и какво обичаме да правим- дали сме авантюристични и екстремни или обичаме да си стоим в къщи и да гледаме филм с чаша вино? Какъвто и да е нашия нрав, задължително е да го познаваме и уважаваме- както ние, така и околните, ако желаят да комуникират хармонично с нас. Понякога родителите искат и очакват децата им да са като тях, защото така им е по-лесно да комуникират и съзнателно или не им налагат норми на поведение. Например дете с по-бурен нрав и спокойни родители е възможно много да ги изморява и те по един или друг начин да го карат да е по-затворено и подтиснато. Не бива според мен. Всеки има темперамент, който следва да бъде уважаван. Дори и да е изморително;)
Предпочитанията, които имаме в живота си, също са на база нашия темперамент, но и ценности и вярвания. Те засягат всяко решение и избор, който правим ежедневно. Необходимо е винаги, решавайки да направим нещо, да се питаме наистина ли желаем да го направим. Има неща, които трябва да направим по принуда- никой не обича да ходи на лекар например. Там няма измъкване, но е добре да го правим с положително отношение, като към необходимо зло;), например да си подберем лекари, които са ни приятни и да не ни е неприятно, че общуваме с тях, а напротив, да очакваме срещите с нетърпение, като срещи с интересен, добър приятел.
Писмено упражнение:
Нека си отговорим на въпросите:
Какви сме били като бебета? (най-добре попитайте родителите си)
Какви сме сега? например
Критични ли сме към себе си?
Отнасяме ли се с уважение към другите?
Какъв е по-скоро нашия нрав- весел или меланхоличен?
Искрен ли съм с другите или нося маска?
Можем да зададем тези въпроси на 5-те си най-близки хора и да си запишем техните отговори. Можем да си измислим още много въпроси, чийто отговори ни интересуват.
По тази точка е необходимо да опишем темперамента си подробно в различни ситуации, защото той може да е различен (но може и да не е), в зависимост от това какво правим и с кого комуникираме, например да опишем какви сме по принцип, но и какви сме, когато общуваме с близките си, с непознати, когато сме в почивка или на работа. Важно е да знаем дали във всички тези роли ние сме наистина себе си и не носим маска, защото това би било пагубно за нас в дългосрочен план. 
Да направим списък с любимите си хора, филми, книги и места и за всеки да отговорим на въпроса ''Какво точно ми харесва?" и как бих могъл да го приложа към собствения си живот. Например на мен ми харесва една сцена от филма "Писмо в бутилка"...тя е на терасата на стаята в хотела, в който е отседнала.  Харесва ми романтичната обстановка и свещника. Не бих ли могла да се сдобия с един такъв свещник за себе си.
Ценности и вярвания (убеждения): на какво са ни научили родителите ни
Ценностите и вярванията са онова, на което ни е научил животът в лицето на родителите, семейството, учителите, приятелите и цялата социална среда с всички нейни представители и събития, които са ни оказали влияниe. Под ценности имам предвид всичко, което е важно за нас в живота ни, например семейство, приятели, работа, интимна връзка, а вярванията са всички мисли (положителни и отрицателни), които ни спохождат по отношение на нашите ценности. Някои от тези мисли ни помагат и ни движат напред, други, напротив, създават бариери в живота ни и ни дърпат назад. Това са различни видове страхове и негативизъм, тревожност и т.н.
По тази точка е необходимо да опишем основните си ценности и всички положителни и отрицателни вярвания, свързани с тях в основните области на живота ни.  По отношение на отрицателните вярвания- ако вече сте го направили по-горе, не е нужно да се повтаряте. Просто е необходимо да навържете в главата си откъде идват те. Така ще се справите с тях по-лесно.
Писмено упражнение: какви за моите ценности и вярвания?
По отношение на себе си: например аз вярвам, че е важно да харесвам всяка дума, която изричам и да я намирам за точна. Също да отдавам цялото си внимание на онзи, с когото комуникирам в момента.
По отношение на другите (семейство, приятели, работа, интимен живот, материално състояние, благополучие): понякога ми е трудно да овладея емоциите си. Това вярване ми пречи да съм щастлива и бих искала да се научи да успокоявам емоциите си по-добре.
Това беше само един кратък пример. Вашите описания е необходимо да са доста по-дълги.
Постижения и "неуспешни опити"
Тук може да ни помогне да помислим за примери от живота си, в които сме постигали добри резултати и това ни е правило много щастливи и обратно-издънили сме се. Тези събития може да са били съвсем обикновени на пръв поглед (но не и за нас), но това няма значение. Да опишем личните си постижения и "провали" може да е трудно. Нека направим списък и ги опишем, колкото може по-подробно. След това да помислим какви качества сме проявили (или са ни липсвали), постигайки тези важни за нас неща или проваляйки се..
Писмено упражнение
Помислете за няколко (2–3) ваши преживявания, в които сте изпълнили някаква задача или указание и:
• наистина сте се насладили;
• сте изпитали удовлетворение;
• сте си помислили „това не е за мен“ или „не ми харесва да правя това“.
Напишете тези истории. Включете колкото се може повече детайли за това, какво сте направили, какво ви е направило впечатление и какви емоции и чувства сте изпитвали през това време. Какви качества сте проявили.
Уникални качества
Имаме ли някаква по-особена и по-рядко срещана дарба и каква е тя? Аз обичам да надписвам (и да правя) картички и го правя добре.
Знания и умения: тук включвам всичко, което се пише в една нормална автобиография, когато кандидатстваме за работа:
Работен опит
Образование и обучение
Езици
Организационни умения- координация на хора, проекти и бюджети
Социални умения- умения за комуникация; как се чувстваме в интеркултурна среда?
Артистични умения: музикални, писмени и дизайнерски
Избор на професия, хоби и различни любими занимания
След като си изясним какви са нашия темперамент, ценности, силни и слаби страни, можем да се концентрираме върху това какво обичаме да правим и го правим добре. Това е нещото, което би трябвало да е наша професия или поне хоби. Не е нужно да търсим нещо необикновено, нека търсим нашето нещо в ежедневието и обичайните ни дейности. Талантът не е някаква свръх сила, дадена от Господ. Това са просто нещата, които ни доставят удоволствие хем в процеса на вършенето им, хем с добрите резултати. Това може да е дори да пием кафе например. Е, как да развием този талант....ами например може да работим във фирма за кафе или да отворим кафене. Можем да произвеждаме кафе. Може да създадем парфюм с аромат на кафе. Много е важно да подходим с въображение и да мислим нестандартно. Да не се блокираме с мисли, че това или онова наше качество е неприложимо на практика. Да развиваме креативността си всеки ден, все повече и повече чрез своето въображение.
За да е адекватен избора на професия или хоби, който правим, би трябвало да е съобразен с всяка точка от себеанализа (нашия темперамент, ценности, знания, умения...). На тази база поставяме и малките, и големи цели в живота си т.е. какво бихме искали да постигнем в различни сфери на живота си: работа, семейство, приятели...
Твърдо вярвам, че всеки от нас носи дарби в душата си, които трябва да развива, за да се чувства пълноценен човек. Някои хора смятат, че не носят никакви таланти - това е невъзможно. Нужно е да се доверим на сърцето си, да ги открием и да ги развием. Всеки от нас харесва определени неща, има ценностна система и дава приоритет в живота си на определени дейности и хора. Това не е случайно. Ако ние вървим в посоката, в която се чувстваме добре и в хармония със себе си, ще получим цялата природна енергия. Колкото по-добре се познаваме, толкова по-уверени сме в себе си и толкова по-малко сме зависими от мнението на околните, няма значение дали това мнение е положително или отрицателно.
Нека да открием онова, което обичаме да правим и го правим добре. Всеки без изключение има поне едно такова нещо. Понякога това не е толкова просто откритие, особено, ако сме пораснали хора, а не деца, защото с възрастта талантите и страстите, които сме загърбили или не сме развили достатъчно, закърняват. Всъщност закърнява интуицията ни. Което ни най-малко не означава, че не можем да (пре)открием и развием и на по-късна възраст талантите си. Всичко зависи от това доколко сме мотивирани. Но ако осъзнаем, че да работим онова, което обичаме и правим добре, би ни направило истински щастливи, едва ли бихме се отказали.
Талантите на практика са нашите силни страни, съчетани с темперамента, ценностната ни система, знанията и уменията, които трупаме през годините. Според мен личните таланти, в които сме естествено добри, се ограничават до една или две сфери. Те са най-пряко свързани с нашия темперамент, с който се раждаме, защото темпераментът ни, това сме ние в най-чиста форма. Темпераментът е онова, което най-ясно си проличава от първия момент, в който се родим, буквално първите секунди. Няма как да се сбърка. Ценностите например идват след това и до голяма степен ние приемаме ценностите и навиците на родителите си или хората, които се грижат за нас.
Ако сме си направили труда да опознаем добре сами себе си, няма да ни е трудно да изберем професия. Ако ли не, можем да се върнем назад в моя текст;). Нека пробваме различни дейности, които ни привличат и да се доверим на сърцето си: какво ни доставя удоволствие и го правим с достатъчно добър резултат? Сенека е казал „Човек може да установи какви способности има, само когато се опита да ги приложи“.
Писмено упражнение:
Да потърсим отговор на въпросите:
Какво съм обичал да правя като бебе и дете? (да попитаме родителите си най-добре)
Какво обичам да правя сега и го правя добре?
А какво другите мислят, че правя добре?
Много е важно да сме крайно честни със себе си в процеса на търсене на отговора и да изберем професия, която отговаря на същността ни. Иска ни се да сме финансисти, но не обичаме математиката. Е как да стане тогава?
Критично важно е в този процес да преодолеем спънките, ако има такива. Те може да са в лицето на нашите родители, близки, учители, училищната система като цяло. Съответно важно е да се доверим на хората, които ни подкрепят и ни желаят доброто. Много родители настояват да изберат вместо децата си тяхната професия. Е няма нужда. Тяхната роля е да подкрепят децата си и да им вдъхнат вяра в себе си. Училището също понякога просто спира развитието и въображението ни с остарялата си система и методи. Винаги се намира някой учител, който да ни вдъхне неувереност точно в онова, в което сме най-добри. Трудно е да загърбим всички тези пречки, но е важно да устискаме. Истината обаче е, че най-често спънките идват от собствената ни неувереност. Крайното решение трябва да си е напълно лично наше.
За да си помогнем в търсенето на отговор на въпроса "Какво обичам да правя и го правя добре?" можем да прочетем някой от многобройните списъци с професии и групи професии. Те биха ни помогнали да се ориентираме в основните видове дейности и да не изпускаме от тях. Списъка с професии не ни задължава по никакъв начин да избираме професия от него. Той е насочващ. Професиите са толкова динамични, че тези списъци остаряват, в момента, в който ги изготвят. Но списъкът може да ни поведе в правилната посока.
Ако вече имаме отговор на големия въпрос и сме избрали на база писмения себеанализ, необходимо е да направим проучване на професионалната област(и), което включва избор на професия и проучването й. За да го направим, най-доброто решение е да говорим с хора "от занаята". Те са най-добрият източник на информация, въпреки че много зависи дали тези хора си обичат работата или не. Ясно е, че е добре да са такива, които обичат онова, което вършат. Това е малко въпрос на късмет и съдба. Нека помолим нашия "партньор" да опише подробно един свой работен ден. Нека му задаваме много въпроси и да си записваме отговорите, които са важни за нас напр.: необходими лични и професионални качества, необходимо образование, нива на заплащане, степен на отговорност, условия на труд и т.н. Ако попаднем на човек, който е добър в това, което работи, има голяма вероятност да ни запали и нас. Ако пък не, да ни откаже. Но ако талантът ни е истински, едва ли той ще успее да ни откаже. Ако нямаме подходящи близки, нека да потърсим такива хора по интернет и да им пишем с въпроси.  Според собствения ми опит те обикновено са доста отзивчиви.
Ето и един примерен въпросник за проучване на професия:
Наименование на професията:
Какви са трудовите задачи (какво ще работя)?
Каква кариера мога да имам с тази професия?
Какви качества трябва да имам, за да се справям добре?
Какво е средното заплащане?
Какво може да ми даде тази работа?
Каква е степента на самостоятелност и отговорност?
Какви са условията и режима на труд?
Какви са преспективите за бъдещето на професията?
Какво ниво на образование е необходимо?
Кои специалности са подходящи?
Къде мога да получа подходящо образование?
Друга важна информация:
Проучване на професията е важно с оглед на това да имаме реалистична представа. Например, ако станем певци и трябва да ходим по турнета, това може да е проблем да създадем семейство. Колкото по-ясна представа имаме от професията, толкова по-добре. Така ще напаснем нашите силни страни, ценности, темперамент и изобщо всички наши активи с онова, с което реално ще се сблъскаме, избирайки си да работим нещо конкретно. Необходимо е да си изясним (отново писмено) какво е важно за нас в работата ни, например да е доходоносна, да не е натоварваща... Като теглим чертата, ще разберем какво има да учим и натрупаме като знания и умения. Така няма да се лутаме и да си губим времето в образование, което ще ни е излишно. Важно е да изберем първо какво искаме да работим и според този избор да проучим и изберем образование. И ако не ни приемат да учим онова, което сме избрали, да не приемаме да учим нещо прекалено различно, за да "не изтървем годината".
Има някои професии, за които образованието не е толкова важно, а по-скоро практиката или това, да се започне от ранна възраст, например спорта. Важно е да изберем какво образование ще получим, но е важно и да развием умения за бъдещата си работа, които са общи и полезни за всяка работа - организираност, подреденост, умения за комуникация и работа в екип, умения за вземане на решения и т.н. Те се учат най-добре в практиката и то от ранна детска възраст. Ако сме подредени деца, най-вероятно такива ще сме и като възрастни. Ако започнем да се учим да сме чисти и подредени на 20 години например ...не е добре.
Също хубаво е да поработим още, докато учим, ако сме избрали университетско образование първо, за да сме още по-добри в професията си, второ, за да проверим наистина дали това е нашето нещо.
И накрая, никога не е късно да открием таланта си и да започнем да го развием...абсолютно никога... Повечето хора с възрастта си мислят, че е твърде късно за това или онова. Лепят си негативни етикети, а не бива.
На края, нека обобщим основните стъпки при реализирането на нашия талант:
Да опознаем себе си
Да изберем професия, която отговаря на нашата същност
Да преодолеем бариерите
Да консултираме някой списък на професиите
Да проучим избраната професионална област
Да си изберем образование
Да натрупаме адекватен работен опит
Намерила съм няколко теста/списъка, които биха ни помогнали да определим личността и темперамента си, уменията си и предпочитанията си по отношение на работата. Ако някой ги иска, ще му ги изпратя без проблем, но ми се струва, че е по-добре да разчитаме повече на интуицията си, отколкото на разни тестове.
Цели, приоритети и планиране:
На края е добре да си направим план какви са нашите приоритети и да си поставим някакви срокове за постигането им, не много строги обаче. Можем да искаме да развием определени свои качества, правейки това или онова. Можем да искаме да научим чужд език, да започнем бизнес. Да го опишем точно.
Да подредим целите си и да планираме военните действия означава просто да имаме план с приоритети, срокове за действия и постигане на резултати. Това планиране не бива и да отнема прекалено много време. Минаването към действия трябва да е по-бързо и навременно, докато не сме станали на 100 години.
Самоанализът ни дава по-ясна представа кои сме ние. Да се познаваме добре и наистина нашата същност и всяко решение в живота ни да отговаря на нея ни прави спокойни и щастливи. Самоанализът не е константа. Ние се променяме, така че логично е да актуализираме самоанализа си.
Това беше последния ключ...

неделя, 4 януари 2015 г.

Ключове към щастието: Благодарността

Защо ни е да сме благодарни?

Благодарността е чувство, което означава, че ценим живота си и всичко в него. А ако ценим живота- ние намираме смисъл да живеем и много трудно бихме изпаднали в дупка..просто намираме траен покой в душата си. Ето защо да сме благодарни;).

Кой може да бъде благодарен?

За да сме благодарни, на първо място ние трябва да сме по-малко егоисти, което в наши дни се среща все по-рядко.
Интересно е, че повечето хора се стремят абсолютно съзнателно към своето собствено материално благополучие, а дори и по изключение да се стремят и към това да са щастливи чрез по-осъзнат живот, търсейки духовни ценности, наистина рядко се среща някой, на който да му пука поне малко за другия. Някак не е на мода. Едва ли не, ако ти пука за другия, си наивник и глупак.
Да, обаче, да ти пука за другия е част от твоето собствено щастие. Не живеем сами на Земята. Всички процеси са двустранни. Даваме и получаваме. Общуваме. Обичаме. Във всички тези действия има въвлечени и други хора, освен нас.
Всеки жадува да се чувства обичан. А от кого, ако никой не желае да обича? Но явно, че хората държат не толкова да са обичани, колкото да са материално обезпечени. Явно за тях това е щастието. Изглежда, животът ни стана прекалено материален, всичко се купува с пари. Така изглежда само. Парите са хубаво нещо, но те вървят ръка за ръка с всичко останало според мен.
Има и едно друго много интересно явление- почти всеки приема онова, което има, както и близките хора в живота си, за даденост. Все едно винаги са били там и винаги ще бъдат. Не ги оценява. Не е благодарен, че ги има. А те са неговото най-ценно.
Обикновено хората се научават да ценят повече живота, ако им се случи нещо по-голямо, някакъв прелом и някакси това събитие им отваря очите колко преходно е всичко и как наистина трябва да ценим онова, което имаме. Някои се разболяват, други губят близките си...Защо трябва да се стигне дотам...просто не виждаме знаците на съдбата и тя в един момент е принудена да ни поднесе нещо, което няма как да не видим.

Много често срещам някакви абсурдни текстове в интернет, които съветват да си правим списъци, за нещата, за които сме благодарни, да повтаряме някакви безумни съждения....Е, добре, ти ако не вярваш в нещо, като го повториш 100 пъти, ще започнеш ли да му вярваш повече.
Може би ако започнем от там да бъдем себе си, да се познаваме по-добре и да не изневеряваме на себе си, това ще ни накара да ценим малко повече всичко и всички наоколо.

Това е!

Неделя сутрин...


събота, 3 януари 2015 г.

Детски спомен: Бианка

Понякога в съзнанието ми изплуват различни случки или просто детайли от случки от детството ми. Правя различни асоциации и имам "deja vu".

Taка наскоро си спомних една история с Бианка, моята братовчедка-сестра с  12 години по-голяма от мен...

Тя точно беше родила Петко, аз да съм била на 8 или 9. Кръстиха детето в Драгалевския манастир, а партито беше в "Щастливеца" на Витоша. Помня дългата маса с гостите и цялото безкрайно ядене и пиене.

На връщане от купона, Бианка седна до мен и слизайки надолу към града, колата ни се озова на едно приказно място, където се виждаше цяла София, толкова красиво осветена. Спряхме за миг, тя ме държеше за ръката и ме галеше по лицето, като ми каза "Виж колко е хубаво". Приказно красиво...

От тогава не съм ходила на това място...

Лина...

Този пост чака много отдавна. Отлежава като старо вино в съзнанието ми. Но след днешния "взрив" се излива доста лесно от мен.
Лина е някой, за който ми е трудно да дам определение. А и кому е нужно. Близък на душата ми човек. Много близък. Не се сещам за някой, който да разбира по-добре всички мои нови, налудничави идеи, страсти и творчески стремежи. Без изключение тя разбира винаги всичко. Разбира душата ми;).
Познаваме се вече 18 години. Тя беше най-хубавото нещо, което ми се случи в ранните ми студентски години, които бяха абсолютно налудничави и лишени от смисъл. Минали сме през всички етапи на приятелството - от чисто момичешки шушукания, хилене и обсъждане на какви ли не мъжки индивиди до истински, задълбочени и смислени дискусии за...абсолютно всичко. Прекрасни моменти, пътувания и споделяне на много прекрасни моменти. Случки, случки, случки. Катерене на скалите на Камен Бряг, разходки в нощна Будапеща (Недялко, Недялко...), плажа във Варна, дискотека в Свищов. Като че ли нямаме някакви тежки моменти, които да сме споделяли в прекия смисъл, но толкова силно сме се подкрепяли за косвени такива в живота на другия (другата), че това ни е давало много сили. Тя ме снима на сватбата ми (и на двете сватби, между другото). ..велико...
Защо споделям всичко това тук...ами защото се гордея с нея. Да. ГОРДЕЯ СЕ, че тя израсна чисто човешки, свърза си душата с едно изключително момче и е щастлива. Радвам се, че съм част от живота й и тя от моя.
Днес се видяхме и може би тази среща породи поста ми. Смяхме се като не знам...беше велико...но сме имали и доста по-"велики" изживявания.
Искам пак да попътуваме заедно, защото и двете обичаме този процес и знаем как да му се насладим...до дупка. А после...ще има пост в блога...).