четвъртък, 29 октомври 2015 г.

С усмивка на прага на есента

Има една такава тъга в есента. И романтика. Много е лесно човек да се подхлъзне към депресията при първото застудяване, особено ако до онзи ден сме си шляпали по джапанки. Как да преодолеем "зимното часово време"? Най-сигурно е според мен, ако останем съсредоточени върху собствените си цели, касаещи работата ни, личния ни живот, семейството ни. Аз например имам списък със знания, които искам да усвоя, езици, които да говоря, филми, които да гледам, места, които да посетя. Този списък ме вълнува истински.. Да, неприятен е студът навън, дъжда, снега..., но просто можем да си облечем топли дрехи и да излезем. Какво толкова. А и аз имам няколко изпитани средства за спешни случаи: любима музика, танци, смях...Всеки има такива средства, номерът е да знае кои са те и да ги прилага, за да се измъкне от трудните моменти в собствения си живот. Искам да напомня, че истински успешните хора не се вляят ни най-малко от болести и неуспехи и независимо какви трудности имат в живота си, те продължават да гонят личните си успехи:).

петък, 9 октомври 2015 г.

За живота и писането

Животът е хубаво нещо...много хубаво. Наистина най-якото е просто да се кефиш как живееш...т.е. да си себе си, да правиш онова, което ти допада. Нямам предвид по цял ден нищо да не правиш...;), а просто наистина да си наясно със себе си, с това с какво ти е интересно да се занимаваш, какъв човек искаш да бъдеш и да си такъв...без компромис. Това те прави безкрайно спокоен и щастлив. Същото се отнася и по отношение на хората, с които си общуваш: за мен те са много ценни, много малко на брой и всички до един много достойни (не достойни да си комуникират с мен, хаха..., още не съм станала толкова важна...достойни са като хора, просто защото също са себе си и това ги прави щастливи.
Изведнъж след толкова години писане някак се изморих да пиша. Може би това се случи покрай завършването на магистърската ми степен и хилядите писмени работи, които написах. В тях отново бях изцяло себе си, но просто това гонене на срокове и писане по нощите и малките часове, колкото и приятно, романтично и яко да беше, малко ме поизмори. Но май идвам на себе си и влизам във форма. Юхуууууууууууууууууууу;););)

събота, 7 март 2015 г.

„Към същността“ с Менис



От 19 до 23 март ще се проведе семинар „Към същността“. Препоръчвам го на всеки, който би могъл да отиде и иска, разбира се, най- вече заради водещия (справка предния ми пост). Повече за фондация „Същност“ може да видите тук.
А за онези, които няма да имат време или пари, или мотивация, но все пак искат да видят въпросния водещ Менис и да се докоснат до него и неговата работа- последната вечер на семинара, 23.03.2015, понеделник, от 18ч., зала „Опал“ на бившия хотел Принцес (до централна гара) ще е отворена вечер за всички, които желаят, без ограничения и безплатно. Темата на вечерта ще е благодарността. Тези вечери са готини, макар и да има леко сектантски елемент с палене на свещи по някое време и т.н....но наистина са полезни, не свещите, а всичко останало;) Поне, когато аз завърших този семинар беше така. За мен де;). Всеки е на различно ниво, на различна вълна и не е ясно дали ще е полезно за Иван, Георги или Митко;).

понеделник, 2 март 2015 г.

Менис


Д-р Менис Юсри е сравнително популярна фигура сред хората, които се интересуват от духовно развитие в България. Води семинари към фондация „Същност“. Била съм на един такъв преди години.
На мен лично той ми въздейства силно и научих много от него, вдъхнови ме. Може би защото ми напомни за друг много по-близък за мен човек, който ми помогна да преодолея собствените си страхове и бариери, да приема миналото си, да простя на миналото и да бъда себе си.
Всъщност това, което ми въздейства най-силно, е неговият глас. Наскоро попаднах на едни негови аудио клипчета на различни теми, доста приятни според мен. Споделям ги:
http://essence-foundation.podomatic.com

понеделник, 23 февруари 2015 г.

В какво вярвам?


Всичко, което съм написала тук досега, съм го мислила. Или поне така съм си мислила;). Но...много от нещата не са станали част от мен завинаги. За някакъв период може би. Имало е седмица, в която съм била супер позитивна, седмица, в която съм простила на всички за всичко, седмица, в която съм повтаряла колко съм благодарна....Не всяко нещо, което съм написала, го прилагам на практика винаги. Забравям, обърквам се, оплитам се. Ще кажете „ Нормално е“....не, не е нормално. Човек е длъжен да застава зад думите си завинаги. Така че искам от тук насетне да го правя.

Този текст, който ще прочетете сега, е онова, в което вярвам истински и дълбоко...

 Спокойна съм- давам най-доброто от себе си във всеки момент на всеки ден. Там съм, присъствам винаги с всяка своя клетка. С всяка своя мисъл и дума. Когато съм сама и когато разговарям, без значение с кой.
Винаги съм себе си. Понякога се поглеждам отстрани и дори онова, което видя, да не ми хареса, съм искрена. Силна съм и се гледам в очите. В сърцето. С любов. Без страх. Дори и да усещам, че започвам да губя спокойствието си, го намирам винаги ....сама, без помощ.

Вярвам в доброто и усещам интуитивно добрите хора. Приемам онова, което ми дават, но се справям сама със себе си. Търпение и вяра. Днес винаги е по-добре от вчера.
Плувам по течението на моята река. Не задържам нищо и никой при себе си.
Наслаждавам се на пътуването. Вземам своите решения и заставам зад тях. Постигам всичко, което искам.
Аз съм мястото, от където започва моя свят. Аз и моята душа. Силата и мъдростта са винаги в мен да ми помагат.

...

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Щастливи сълзи за Никола и Левски


Днес цял ден си мисля за Левски. Много работа е свършил този човек. Нищо, че и него се опитаха да го оплюят.

И изведнъж, така, както не гледам новини, попаднах на един репортаж, който ме разплака. От щастие.

Браво на Мария Милкова. Коя е тя ли? Репортер на Нова ТВ. Прекрасен репортаж. Браво и на Никола. Едно дете, което е научено да изразява емоциите си. Това ми направи най-силно впечатление. Едно дете, на което мама и татко не са му казвали, че момчетата не плачат. Голямо браво...

Това е линк към емисията новини, Никола е на 3 тата минута;)

Ето какво си казаха Мария и Никола, но е по-добре да го гледате, за да видите прекрасната емоция на детето.

„-Защо се разплака?

-Много ми е тъжно.

-Защо?

-Той е велик човек и не трябваше да бъде обесен. Не е честно. Той е бил много скромен и най-вече дисциплината...той е искал да има дисциплина в неговите комитети.

-А мислиш ли, че в момента хората са такива?

-Не. Аз искам да кажа на всички хора, че те трябва да станат като Васил Левски, да спазват законите и да се саможертват за собствената си страна.“

Без коментар.

сряда, 18 февруари 2015 г.

За търпението


Все повече усещам, че да съм търпелива е един от най-големите уроци, които имам да науча в този живот.
Емоциите ми са в силен конфликт с търпението. ...ще се науча...

Постоянно имам знаци да проявя внимание към това да съм по-търпелива. Например в неделя гледах един филм- „Like crazy”- любовна история...момчето подари на момичето гривна с надпис „Patience”…е да ми избоде очите ли това „търпение“, че да осъзная, че е необходимо да съм по-търпелива???;)

За истинските писма и компромисите в любовта


Помните ли хартиените писма? Днес май никой не ги използва. Освен мен.  Едно време хората са чакали месеци, за да получат такова писмо. Били са много търпеливи.

Днес е друго. Пишеш съобщение в интернет на едно от 1000-тa възможни места и изискваш незабавен отговор. Бре...

Никой не е готов да чака човека, който обича.

Дори и да е готов, въпросният щастливец няма да му повярва. Не че това има значение. Важното е аз да си вярвам;).

Изобщо някой готов ли е на компромиси в любовта и докъде трябва да стигат те?

Според мен, ако човек се познава достатъчно и е наясно с личните си приоритети и тези „компромиси“ не се бият по никакъв начин с приоритетите му, проблеми няма. Чакаш си кротичко. Чакаш, защото с цялото си сърце вярваш в онази любов, която усещаш със сърцето си, сигурен си, че съществува. Ти само си вървиш към нея с малки стъпчици.

...Пазя един дървен сандък с всички писъмца, картички и набързо написани бележчици, които съм получавала през годините. И някои, които съм писала, но те никога не са стигнали, където трябва. И някои други спомени са ми там.

Никога няма да спра да пиша писма...на хартия;)

неделя, 15 февруари 2015 г.

Нежност

Копринено меки шалове летят в небето
Тюркоазена красота…
Един от тях пада и обгръща душата ми.
Нежност…
Слънцето изгори следите от вчерашната буря и изглежда сякаш нищо не е било.
Но всичко остава записано в собствената ни история, нали?
Мамо, ела да направим картина от мидички. Добре, момичето ми. Усмихва се и ме хваща за ръката. Нежност…
Животът е прекрасен, стига да знаем как да обичаме, най-вече себе си…
Без очаквания, но с много добри намерения и отворено сърце. Винаги…
А бурите, те винаги ще са там и винаги ще отминават, нали?

Nothing comes from violence and nothing ever could


If blood will flow when flesh and steel are one
Drying in the colour of the evening sun
Tomorrow's rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay
Perhaps this final act was meant
To clinch a lifetime's argument
That nothing comes from violence and nothing ever could
For all those born beneath an angry star
Lest we forget how fragile we are

On and on the rain will fall
Like tears from a star like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are how fragile we are

On and on the rain will fall
Like tears from a star like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are how fragile we are
How fragile we are how fragile we are
Source: click here
https://www.youtube.com/watch?v=lB6a-iD6ZOY

събота, 14 февруари 2015 г.

Ангелски криле

Вървя по морския бряг,
Опитвам се да уловя с поглед една падаща звезда.
Шалът, с който съм се загърнала, се вее от вятъра.
А в главата ми е пълно с нежни мисли.
Кой ме научи да обичам толкова много, кой и кога…
Кой ме научи да се чувствам толкова обичана?
Усмихвам се…
Топло ми е на душата.
Разхождам се по плажа…
Идвам тук всеки път, когато изживявам подобни настроения и вътрешни състояния…
Моите малки женски тайни…моите огънчета, които ме държат жива.
А сърцето ми е пълно с любов…
Вървя по пустия плаж…
В далечината и мъглата се доближава твоя силует…
Държиш шарено хвърчило…за мен;)
Прегръщаш ме нежно и ми прошепваш нещо съвсем тихичко.
После се затичваш с хвърчилото, аз след теб…
Ръцете ни се преплитат.
Падаме на пясъка.
Един слънчев лъч пробива мъглата и рисува сърце върху теб.
Аз лежа на гърдите ти.
Галя те по лицето.
Ти се навеждаш към мен…


вторник, 10 февруари 2015 г.

Историите, които пиша тук

Интересно е как постовете ми се променят с времето. Понякога много наблягам на вътрешния мир и хармония, понякога просто споделям какво ми се е случило, неща, които са ме впечатлили.
Но…всяка една история или мнение, които споделям, имат значение за мен, дори и да изглеждат понякога като нещо обикновено, като една бележка на лист хартия, написана на бързо. Защото дори и една такава бележка може да е написана с много любов.

събота, 7 февруари 2015 г.

Приказка в бяло


Вчера валя най-красивият сняг от много години насам. Бял, пухкав, тежък и прекрасен. Особено, когато дойде вечерта и на светлината на уличните лампи се виждаше колко красиво пада и се трупа по дърветата. В такива моменти е толкова приказно красиво. Вечерта, когато у дома утихна, с книга в ръка, стоях до прозореца и му се наслаждавах. Точно пред прозореца ми е моето дърво....една върба, която знае всяка моя тайна...която е изтрила всяка моя сълза и познава всяка моя усмивка. Беше преобразена, като нарисувана от художник и ...бяла. Каква прелест. Изтичах навън и легнах, така че в снега остана очертанието на тялото ми…като човече от сняг. Не го бях правила от толкова време…всъщност от дете;). Краката ми се намокриха, но бях толкова безумно щастлива. ….

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

За хората, които ме вдъхновяват

Този пост отдава почит и уважение на хората, които ме вдъхновяват. Кои са те ли? Ами всички онези, в които има желание за живот, енергия да са, пламъче в очите.
Хората с чувство за хумор и самоирония.
Добронамерените хора, които искрено желаят да ти помогнат с нещо дребно или по-голямо.
Хората, които без значение от годините (особено тези на повече години;), са усмихнати и ведри и имат желание за живот.
Чувам всички да се оплакват, че такива хора нямало…така ли, а защо в моя живот има само такива или поне 90% са такива?
Аз мисля, че изцяло зависи от нас с кого да общуваме и каква енергия да привличаме.
И друг път съм споменавала за лекарите в моя живот и как съм си подбрала страхотни специалисти и страхотни хора. Само един пример: д-р Константин Ташков. Той отговаря на всички гореописани характеристики, умножени по 100.
Държавата ни била смотана, хората били зависливи. Е къде пък го видяхте това? Утре сутрин като се събудите, направите си едно кафе и погледнете изгрева…или небето, ако не ставате рано. Ако кафето ви горчи, елате, аз лично ще ви направя хубаво кафе и още повече, ще го изпиете в добра компания. Но ….аз мога толкова….другото си зависи от всеки един от нас;
Нужно е малко желание и повече вяра;).

За силата на емоцията

Емоциите идват като реакция в отговор на нашите мисли, породени от определени събития в живота ни. Някои от нас са по-емоционални, други не чак толкова. Някои показват емоциите си, други ги крият.
Лично аз съм емоционално същество. Не крия своите емоции никога. Изразям ги или директно, а в редките случаи, когато това не е възможно, пиша, рисувам, творя, слушам музика…
Емоциите много ми помагат да съм себе си тогава, когато е необходимо да почувствам и усетя дълбоко един човек или една ситуация, да я преживея дълбоко.
Да плачеш от емоции опрелено може да е много пречистващо.
Но….понякога емоциите ми пречат…тогава, когато са негативни, тогава, когато усещам как „запалвам“ от много малко. И, вярно, има хора, които много обичат, когато усетят, че си такъв типаж, да те провокират, но това определено не е извинение да си изпускаш емоцията, защото няма да те накара да се почувстваш по-добре. Отговорът не е и да я задържаш в себе си, защото тези натрупвания вътре в нас не водят до нищо добро. Отговорът е просто да променя реакцията си в подобни ситуации. Отвътре, дълбоко в мен…Възможно ли е това? Ще ви отговоря, но не сега;).


понеделник, 2 февруари 2015 г.

Kлючове към щастието: важните въпроси


Кои са важните въпроси, на които е необходимо да си отговорим, ако сме тръгнали към своето щастие, хармония и вътрешен мир:

  • Имам ли желание да живея в дълбок вътрешен мир?
  • Наясно ли съм, че постигането на вътрешен мир изисква време, желание, мотивация и търпение?
  • Наясно ли съм, че е необходимо да поема отговорност за абсолютно всяка своя дума, мисъл, действие и за начина, по който се чувствам във всеки момент?
  • Наясно ли съм, че е необходимо да се сблъскам с най-болезнениете спомени от миналото ми, да съм изцяло честен към себе си и да дам прошка на себе си и на онези, които са ме наранили в миналото?
  • Наясно ли съм, че е необходимо да познавам себе си, онова, което ме вдъхновява, моите умения и силни страни, както и моите страхове?

Ето това според мен са пет от най-важните въпроси по пътя към собственото ни щастие.

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Ключове към щастието: отговорност



Във времето, в което живеем, масово се приема за стандарт инстинктивното търсене на вина извън нас. Извън търсенето на вина, дотолкова сме свикнали да се уповаваме на външния свят, че като останем сами за повече от 5 минути, започваме да говорим по телефона, да си пишем с някой в интернет и т.н. За търсенето на позитивни емоции и удоволствия отново разчитаме на външни помощници: на шоколада, алкохола, наркотиците, секса, на някой, който чакаме да дойде и да ни каже 2 мили думи. Звучи страшно да сме толкова зависими от външния свят, но така живеят огромна част от хората в наше време. Изключенията са наистина малко. Последиците: зависимости, тревожност, страхове да не изгубим близките си, очаквания и свръхпривързаност. И всичко това отново се приема за нормално, но постоянния стрес и несигурност на този тип живот е убийствен. Ако кажеш, че си под стрес никой няма да го приеме като ненормално, точно обратното, ако си много балансиран и в мир със себе си, ще бъдеш някаква „бяла лястовица“.
Как да променим тази ситуация в своя полза? Просто е необходимо да поемем отговорността за живота си: да осъзнаваме, че ние определяме и сме отговорни за всеки свой избор- за това какво вършим, казваме и мислим всяка секунда от живота си, за това как се чувстваме; да се научим да не се опитваме да прехвърляме вината на другите, колкото и да сме свикнали да го правим. Това е изключотелно трудно- да промениш статуквото и навиците си, изграждани години. Необходимо е да сме дълбоко осъзнати, да имаме желание и мотивация. Да се познаваме добре, да знаем какво искаме от живота и да го постигаме. Да се обърнем навътре към себе си и да потърсим отговорите на въпросите си там. Да се научим да се радваме и на собствената си компания.
Да поговорим малко за последиците от прекаленото обвързване с външния свят…
Искам да обърна специално внимание на отношенията с хората, близки на сърцето ни. Няма лошо да си емоционално обвързан със своите близки, да ги обичаш, да им даваш, онова, което искаш и можеш, но да имаш определени очаквания към тях, изисквания, да им търсиш сметка за това, което те ти дават или не ти дават, води до разочарования и болка. Всеки дава онова, което иска и може да даде. Точка. Ако си изградим тази нагласа, ще се радваме и ценим високо вниманието на другите, ще се научим да бъдем истински благодарни...и познайте...ще започнем да получаваме повече, защото на всички ще им е приятно да си общуват с някой, който не изисква. Хората не обичат да ги притискат и да им ограничават свободата.
Свръхпривързаността води до постоянната тревожност да не изгубим близките, на които разчитаме. Ако осъзнаем, че ние нямаме нужда от външна подкрепа, защото сме достатъчно силни да се справим в абсолютно всяка ситуация, тази тревожност ще изчезне и ще бъде заменена от спокойствието, че ние даваме всичко най-добро от себе си винаги, останалото просто не зависи от нас.
Развиването на зависимост към някаква субстанция също е сложен казус, ако вече тялото ни не може без нея, ще имаме нужда от промяна на мисленето в посока поемане на отговорност, но и от лекарска помощ, за да може тялото ни също да се върне в своя „здрав вид“.
Така че нека не губим повече време и да поемем управлението на кораба;).



събота, 10 януари 2015 г.

Когато ние никога не сме виновни за нищо;)

Toва е едно съвсем мъничко въведение към една много голяма и важна тема. Темата за зависимостите. Наскоро попаднах в една ситуация, която ме провокира да се замисля и както нямах намерение да пиша скоро в блога, ето че се ражда вече този пост.

Външно и вътрешно ориентираните хора. Сега ще обясня.

Живеем в свят, в който всеки търси вината за всичко извън себе си. Това е егоистичната ни природа. И това води до големи проблеми. Води до това, че ние се стремим към собствената си хармония и вътрешен мир, разчитайки на външни средства- на друг човек, на шоколада;), на алкохола, на наркотиците и т.н...

Ако трябва да съм честна и аз попаднах наскоро в ситуация, с която позволих друг човек да определи начина, по който се чувствам. Не бива така. Следва продължение.

сряда, 7 януари 2015 г.

Ключове към щастието: себепознание

Тази дума "себепознание" някак не ми харесва. Но описва идеално процеса, за който ще пиша. Това според мен е най-важната стъпка към това да знаем кои сме и да сме тези, които знаем, че сме. Без компромис, защото това е най-важно, за да сме щастливи: просто да сме себе си.  Дори да не правим нищо друго през живота си, това би ни направило най-щастливи. Ако знаем кои сме...
Това не е толкова очевидно винаги. Ако вече сме на възраст, а още се лутаме, не можем да намерим себе си и онова, което ни харесва, това е проблем. Няма как да сме щастливи. Ако сме затъпили интуицията си под влиянието на всички "доброжелатели" в живота си, време е да започнем да се опитваме да се питаме какво в този живот наистина би ни накарало да се чувстваме добре, какво отговаря на вътрешните ни дълбоки желания. Например:" Обичам природата, а не съм излизал от апартамента си по-далеч от това да отида до близкия мол" трябва да ни подскаже да отидем най-малкото до парка, да се разходим и да подишаме. О, да, дори нещо толкова мъничко би ни помогнало.
Препоръчвам силно опознаването на себе си да го направите в писмен вид, много подробно при това. Отделете време, не го правете набързо. Колкото ви е необходимо. Колкото повече, толкова по-добре. Посъветвайте се с близките си и потърсете тяхното мнение за това какви сте вие според тях. Запазете крайния текст и го преглеждайте и обновявайте. Ще ви бъде много полезно това упражнение, обещавам.
Идеята на тези упражнения е да напишем всичко, което ни дойде на ума, без да се замисляме и напъваме, на принципа на brainstorming-a и после да отсяваме. И най-важното, да си дадем време и да бъдем търпеливи да се опознаем...
Темперамент: какви сме ние по рождение
Темперамента ни, това сме ние в най-чистата си и дълбока същност от първия момент, в който сме се родили. Нашият нрав по природа- спокоен или напротив, бурен, а може би и двата заедно. Или пък сме на настроения. Всеки  е с уникален темперамент и е важно да знае какъв е той, за да го следва винаги при личните избори, които прави. Да познаваш темперамента си в нюансите не е толкова трудно, стига да не си загубил съвсем връзка със себе си. От темперамента зависи и какво обичаме да правим- дали сме авантюристични и екстремни или обичаме да си стоим в къщи и да гледаме филм с чаша вино? Какъвто и да е нашия нрав, задължително е да го познаваме и уважаваме- както ние, така и околните, ако желаят да комуникират хармонично с нас. Понякога родителите искат и очакват децата им да са като тях, защото така им е по-лесно да комуникират и съзнателно или не им налагат норми на поведение. Например дете с по-бурен нрав и спокойни родители е възможно много да ги изморява и те по един или друг начин да го карат да е по-затворено и подтиснато. Не бива според мен. Всеки има темперамент, който следва да бъде уважаван. Дори и да е изморително;)
Предпочитанията, които имаме в живота си, също са на база нашия темперамент, но и ценности и вярвания. Те засягат всяко решение и избор, който правим ежедневно. Необходимо е винаги, решавайки да направим нещо, да се питаме наистина ли желаем да го направим. Има неща, които трябва да направим по принуда- никой не обича да ходи на лекар например. Там няма измъкване, но е добре да го правим с положително отношение, като към необходимо зло;), например да си подберем лекари, които са ни приятни и да не ни е неприятно, че общуваме с тях, а напротив, да очакваме срещите с нетърпение, като срещи с интересен, добър приятел.
Писмено упражнение:
Нека си отговорим на въпросите:
Какви сме били като бебета? (най-добре попитайте родителите си)
Какви сме сега? например
Критични ли сме към себе си?
Отнасяме ли се с уважение към другите?
Какъв е по-скоро нашия нрав- весел или меланхоличен?
Искрен ли съм с другите или нося маска?
Можем да зададем тези въпроси на 5-те си най-близки хора и да си запишем техните отговори. Можем да си измислим още много въпроси, чийто отговори ни интересуват.
По тази точка е необходимо да опишем темперамента си подробно в различни ситуации, защото той може да е различен (но може и да не е), в зависимост от това какво правим и с кого комуникираме, например да опишем какви сме по принцип, но и какви сме, когато общуваме с близките си, с непознати, когато сме в почивка или на работа. Важно е да знаем дали във всички тези роли ние сме наистина себе си и не носим маска, защото това би било пагубно за нас в дългосрочен план. 
Да направим списък с любимите си хора, филми, книги и места и за всеки да отговорим на въпроса ''Какво точно ми харесва?" и как бих могъл да го приложа към собствения си живот. Например на мен ми харесва една сцена от филма "Писмо в бутилка"...тя е на терасата на стаята в хотела, в който е отседнала.  Харесва ми романтичната обстановка и свещника. Не бих ли могла да се сдобия с един такъв свещник за себе си.
Ценности и вярвания (убеждения): на какво са ни научили родителите ни
Ценностите и вярванията са онова, на което ни е научил животът в лицето на родителите, семейството, учителите, приятелите и цялата социална среда с всички нейни представители и събития, които са ни оказали влияниe. Под ценности имам предвид всичко, което е важно за нас в живота ни, например семейство, приятели, работа, интимна връзка, а вярванията са всички мисли (положителни и отрицателни), които ни спохождат по отношение на нашите ценности. Някои от тези мисли ни помагат и ни движат напред, други, напротив, създават бариери в живота ни и ни дърпат назад. Това са различни видове страхове и негативизъм, тревожност и т.н.
По тази точка е необходимо да опишем основните си ценности и всички положителни и отрицателни вярвания, свързани с тях в основните области на живота ни.  По отношение на отрицателните вярвания- ако вече сте го направили по-горе, не е нужно да се повтаряте. Просто е необходимо да навържете в главата си откъде идват те. Така ще се справите с тях по-лесно.
Писмено упражнение: какви за моите ценности и вярвания?
По отношение на себе си: например аз вярвам, че е важно да харесвам всяка дума, която изричам и да я намирам за точна. Също да отдавам цялото си внимание на онзи, с когото комуникирам в момента.
По отношение на другите (семейство, приятели, работа, интимен живот, материално състояние, благополучие): понякога ми е трудно да овладея емоциите си. Това вярване ми пречи да съм щастлива и бих искала да се научи да успокоявам емоциите си по-добре.
Това беше само един кратък пример. Вашите описания е необходимо да са доста по-дълги.
Постижения и "неуспешни опити"
Тук може да ни помогне да помислим за примери от живота си, в които сме постигали добри резултати и това ни е правило много щастливи и обратно-издънили сме се. Тези събития може да са били съвсем обикновени на пръв поглед (но не и за нас), но това няма значение. Да опишем личните си постижения и "провали" може да е трудно. Нека направим списък и ги опишем, колкото може по-подробно. След това да помислим какви качества сме проявили (или са ни липсвали), постигайки тези важни за нас неща или проваляйки се..
Писмено упражнение
Помислете за няколко (2–3) ваши преживявания, в които сте изпълнили някаква задача или указание и:
• наистина сте се насладили;
• сте изпитали удовлетворение;
• сте си помислили „това не е за мен“ или „не ми харесва да правя това“.
Напишете тези истории. Включете колкото се може повече детайли за това, какво сте направили, какво ви е направило впечатление и какви емоции и чувства сте изпитвали през това време. Какви качества сте проявили.
Уникални качества
Имаме ли някаква по-особена и по-рядко срещана дарба и каква е тя? Аз обичам да надписвам (и да правя) картички и го правя добре.
Знания и умения: тук включвам всичко, което се пише в една нормална автобиография, когато кандидатстваме за работа:
Работен опит
Образование и обучение
Езици
Организационни умения- координация на хора, проекти и бюджети
Социални умения- умения за комуникация; как се чувстваме в интеркултурна среда?
Артистични умения: музикални, писмени и дизайнерски
Избор на професия, хоби и различни любими занимания
След като си изясним какви са нашия темперамент, ценности, силни и слаби страни, можем да се концентрираме върху това какво обичаме да правим и го правим добре. Това е нещото, което би трябвало да е наша професия или поне хоби. Не е нужно да търсим нещо необикновено, нека търсим нашето нещо в ежедневието и обичайните ни дейности. Талантът не е някаква свръх сила, дадена от Господ. Това са просто нещата, които ни доставят удоволствие хем в процеса на вършенето им, хем с добрите резултати. Това може да е дори да пием кафе например. Е, как да развием този талант....ами например може да работим във фирма за кафе или да отворим кафене. Можем да произвеждаме кафе. Може да създадем парфюм с аромат на кафе. Много е важно да подходим с въображение и да мислим нестандартно. Да не се блокираме с мисли, че това или онова наше качество е неприложимо на практика. Да развиваме креативността си всеки ден, все повече и повече чрез своето въображение.
За да е адекватен избора на професия или хоби, който правим, би трябвало да е съобразен с всяка точка от себеанализа (нашия темперамент, ценности, знания, умения...). На тази база поставяме и малките, и големи цели в живота си т.е. какво бихме искали да постигнем в различни сфери на живота си: работа, семейство, приятели...
Твърдо вярвам, че всеки от нас носи дарби в душата си, които трябва да развива, за да се чувства пълноценен човек. Някои хора смятат, че не носят никакви таланти - това е невъзможно. Нужно е да се доверим на сърцето си, да ги открием и да ги развием. Всеки от нас харесва определени неща, има ценностна система и дава приоритет в живота си на определени дейности и хора. Това не е случайно. Ако ние вървим в посоката, в която се чувстваме добре и в хармония със себе си, ще получим цялата природна енергия. Колкото по-добре се познаваме, толкова по-уверени сме в себе си и толкова по-малко сме зависими от мнението на околните, няма значение дали това мнение е положително или отрицателно.
Нека да открием онова, което обичаме да правим и го правим добре. Всеки без изключение има поне едно такова нещо. Понякога това не е толкова просто откритие, особено, ако сме пораснали хора, а не деца, защото с възрастта талантите и страстите, които сме загърбили или не сме развили достатъчно, закърняват. Всъщност закърнява интуицията ни. Което ни най-малко не означава, че не можем да (пре)открием и развием и на по-късна възраст талантите си. Всичко зависи от това доколко сме мотивирани. Но ако осъзнаем, че да работим онова, което обичаме и правим добре, би ни направило истински щастливи, едва ли бихме се отказали.
Талантите на практика са нашите силни страни, съчетани с темперамента, ценностната ни система, знанията и уменията, които трупаме през годините. Според мен личните таланти, в които сме естествено добри, се ограничават до една или две сфери. Те са най-пряко свързани с нашия темперамент, с който се раждаме, защото темпераментът ни, това сме ние в най-чиста форма. Темпераментът е онова, което най-ясно си проличава от първия момент, в който се родим, буквално първите секунди. Няма как да се сбърка. Ценностите например идват след това и до голяма степен ние приемаме ценностите и навиците на родителите си или хората, които се грижат за нас.
Ако сме си направили труда да опознаем добре сами себе си, няма да ни е трудно да изберем професия. Ако ли не, можем да се върнем назад в моя текст;). Нека пробваме различни дейности, които ни привличат и да се доверим на сърцето си: какво ни доставя удоволствие и го правим с достатъчно добър резултат? Сенека е казал „Човек може да установи какви способности има, само когато се опита да ги приложи“.
Писмено упражнение:
Да потърсим отговор на въпросите:
Какво съм обичал да правя като бебе и дете? (да попитаме родителите си най-добре)
Какво обичам да правя сега и го правя добре?
А какво другите мислят, че правя добре?
Много е важно да сме крайно честни със себе си в процеса на търсене на отговора и да изберем професия, която отговаря на същността ни. Иска ни се да сме финансисти, но не обичаме математиката. Е как да стане тогава?
Критично важно е в този процес да преодолеем спънките, ако има такива. Те може да са в лицето на нашите родители, близки, учители, училищната система като цяло. Съответно важно е да се доверим на хората, които ни подкрепят и ни желаят доброто. Много родители настояват да изберат вместо децата си тяхната професия. Е няма нужда. Тяхната роля е да подкрепят децата си и да им вдъхнат вяра в себе си. Училището също понякога просто спира развитието и въображението ни с остарялата си система и методи. Винаги се намира някой учител, който да ни вдъхне неувереност точно в онова, в което сме най-добри. Трудно е да загърбим всички тези пречки, но е важно да устискаме. Истината обаче е, че най-често спънките идват от собствената ни неувереност. Крайното решение трябва да си е напълно лично наше.
За да си помогнем в търсенето на отговор на въпроса "Какво обичам да правя и го правя добре?" можем да прочетем някой от многобройните списъци с професии и групи професии. Те биха ни помогнали да се ориентираме в основните видове дейности и да не изпускаме от тях. Списъка с професии не ни задължава по никакъв начин да избираме професия от него. Той е насочващ. Професиите са толкова динамични, че тези списъци остаряват, в момента, в който ги изготвят. Но списъкът може да ни поведе в правилната посока.
Ако вече имаме отговор на големия въпрос и сме избрали на база писмения себеанализ, необходимо е да направим проучване на професионалната област(и), което включва избор на професия и проучването й. За да го направим, най-доброто решение е да говорим с хора "от занаята". Те са най-добрият източник на информация, въпреки че много зависи дали тези хора си обичат работата или не. Ясно е, че е добре да са такива, които обичат онова, което вършат. Това е малко въпрос на късмет и съдба. Нека помолим нашия "партньор" да опише подробно един свой работен ден. Нека му задаваме много въпроси и да си записваме отговорите, които са важни за нас напр.: необходими лични и професионални качества, необходимо образование, нива на заплащане, степен на отговорност, условия на труд и т.н. Ако попаднем на човек, който е добър в това, което работи, има голяма вероятност да ни запали и нас. Ако пък не, да ни откаже. Но ако талантът ни е истински, едва ли той ще успее да ни откаже. Ако нямаме подходящи близки, нека да потърсим такива хора по интернет и да им пишем с въпроси.  Според собствения ми опит те обикновено са доста отзивчиви.
Ето и един примерен въпросник за проучване на професия:
Наименование на професията:
Какви са трудовите задачи (какво ще работя)?
Каква кариера мога да имам с тази професия?
Какви качества трябва да имам, за да се справям добре?
Какво е средното заплащане?
Какво може да ми даде тази работа?
Каква е степента на самостоятелност и отговорност?
Какви са условията и режима на труд?
Какви са преспективите за бъдещето на професията?
Какво ниво на образование е необходимо?
Кои специалности са подходящи?
Къде мога да получа подходящо образование?
Друга важна информация:
Проучване на професията е важно с оглед на това да имаме реалистична представа. Например, ако станем певци и трябва да ходим по турнета, това може да е проблем да създадем семейство. Колкото по-ясна представа имаме от професията, толкова по-добре. Така ще напаснем нашите силни страни, ценности, темперамент и изобщо всички наши активи с онова, с което реално ще се сблъскаме, избирайки си да работим нещо конкретно. Необходимо е да си изясним (отново писмено) какво е важно за нас в работата ни, например да е доходоносна, да не е натоварваща... Като теглим чертата, ще разберем какво има да учим и натрупаме като знания и умения. Така няма да се лутаме и да си губим времето в образование, което ще ни е излишно. Важно е да изберем първо какво искаме да работим и според този избор да проучим и изберем образование. И ако не ни приемат да учим онова, което сме избрали, да не приемаме да учим нещо прекалено различно, за да "не изтървем годината".
Има някои професии, за които образованието не е толкова важно, а по-скоро практиката или това, да се започне от ранна възраст, например спорта. Важно е да изберем какво образование ще получим, но е важно и да развием умения за бъдещата си работа, които са общи и полезни за всяка работа - организираност, подреденост, умения за комуникация и работа в екип, умения за вземане на решения и т.н. Те се учат най-добре в практиката и то от ранна детска възраст. Ако сме подредени деца, най-вероятно такива ще сме и като възрастни. Ако започнем да се учим да сме чисти и подредени на 20 години например ...не е добре.
Също хубаво е да поработим още, докато учим, ако сме избрали университетско образование първо, за да сме още по-добри в професията си, второ, за да проверим наистина дали това е нашето нещо.
И накрая, никога не е късно да открием таланта си и да започнем да го развием...абсолютно никога... Повечето хора с възрастта си мислят, че е твърде късно за това или онова. Лепят си негативни етикети, а не бива.
На края, нека обобщим основните стъпки при реализирането на нашия талант:
Да опознаем себе си
Да изберем професия, която отговаря на нашата същност
Да преодолеем бариерите
Да консултираме някой списък на професиите
Да проучим избраната професионална област
Да си изберем образование
Да натрупаме адекватен работен опит
Намерила съм няколко теста/списъка, които биха ни помогнали да определим личността и темперамента си, уменията си и предпочитанията си по отношение на работата. Ако някой ги иска, ще му ги изпратя без проблем, но ми се струва, че е по-добре да разчитаме повече на интуицията си, отколкото на разни тестове.
Цели, приоритети и планиране:
На края е добре да си направим план какви са нашите приоритети и да си поставим някакви срокове за постигането им, не много строги обаче. Можем да искаме да развием определени свои качества, правейки това или онова. Можем да искаме да научим чужд език, да започнем бизнес. Да го опишем точно.
Да подредим целите си и да планираме военните действия означава просто да имаме план с приоритети, срокове за действия и постигане на резултати. Това планиране не бива и да отнема прекалено много време. Минаването към действия трябва да е по-бързо и навременно, докато не сме станали на 100 години.
Самоанализът ни дава по-ясна представа кои сме ние. Да се познаваме добре и наистина нашата същност и всяко решение в живота ни да отговаря на нея ни прави спокойни и щастливи. Самоанализът не е константа. Ние се променяме, така че логично е да актуализираме самоанализа си.
Това беше последния ключ...