петък, 14 ноември 2014 г.

Ключ 1 - Мотивация 3 част Доколко сме способни да се мотивираме да сме щастливи?

   Всеки има своите начини да се мотивира да бъде по-щастлив и да се справя с по-трудните моменти. Но хората са с различен капацитет да бъдат щастливи. Той зависи от степента на семейна обремененост: наследствения негативизъм, който сме наследили в някои от семейните модели на поведение и мислене. Той е много коварен, защото често просто не осъзнаваме, че го носим. За съжаление всеки от нас го придобива в някаква степен. Ако го осъзнаем и се борим с него сме спечелили битката. 
   В тази връзка ми е мъчно за т.нар. "хейтъри". Те са обременени хора, които не са успели да наскочат тази обремененост и да поработят над собственото си щастие. Капацитетът за щастие зависи и от това какви хора сме по природа, по-оптимистични или напротив и доколко имаме воля да отстояваме себе си и доколко това има значение, за да се чувстваме добре.
 


  

2 коментара:

Kalin Erenditzov каза...

Това ми хареса:наследствен негативизъм
Няма такова нещо!
Има модели на поведение,които се придобиват.
Ако даден индивид физически и психически е податлив на определен модел на поведение и израсне в такъв,той го придобива по лесно.
Но ако същият този израсне в друг модел на поведение,той приема другия,но си остава податлив на първия.
Семейната обремененост не е непременно негативизъм.
И съм съгласен с теб,трябва да осъзнаем какво сме придобили от семейния модел,да го анализираме,съпоставим с други гледни точки и тогава да направим избор :)
На на някой може и да им хареса този модел и да си останат в него,нали? :)
Не е нужно да се бориш с него,въпрос на избор.
Но трябва да е осъзнат избор.Тогава този модел от наследствен става избор на живот,това е друго.
В тази връзка не разбирам :) защо ти мъчно за хейтърите.Ами ако те са си щастливи в собственият си модел...
/но съм съгласен де:)/
А капацитетът ни на щастие е винаги 99% и това е по природа.
Този 1% е този,който зависи от нас,както казваш ти.Той е изборът ни какви да бъдем:)
Поздрави,Уважаема!

Boyana Zhivkova каза...

Уважаеми,
Ние пак говорим за едни и същи неща с различни думи, което обезсмисля дискусията;), но все пак.
Във всяко божие семейство, особено пък в България, има поне един идиот, на който целият свят му е крив, все е недоволен от нещо, все мрънка и се сърди. Аз не познавам семейство без такъв представител. И за едно малко дете е много лесно да попие този модел, ако въпросният негативист му е родител, баба, дядо, сестра, брат...т.е. близък роднина, а може и да не е близък, но просто да го вижда често и да е в по-близък контакт по някаква причина с този човек.
Всяко бебе се ражда ухилелно и щастливо и се радва на всичко, това е ясно. Никой не наследява негативизма и не това съм имала предвид. Но, ако имаш негативист наоколо, е толкова лесно да го прихванеш, ако си дете, дори е да нямаш склонност да си негативен принципно, че шанса това да се случи е 99.9%. Защото децата копират всичко, без да влагат много мозъчна дейност, когато са по-малки. А като поотраснат и вече могат да копират по-избирателно, ако са придобили навика да са негативни, ходи им обяснявай, че това не е хубаво.
Ако пък са податливи на негативизъм, е тогава става много лошо.
И не съм виждала досега щастлив хейтър;)
Поздрави!