вторник, 1 юли 2014 г.

Яков Хехт и неговото демократично образование ;)

   За пръв път се докоснах до Яков Хехт февруари месец тази година на конференцията, организирана от Национална мрежа на родителите, където той участваше. Там той представи на кратко основните идеи в неговата обучителна система. Това, което усетих, бе , че човекът е супер неформален, невзимащ се на сериозно и неналагащ своята теория като единствено верую. Ммм ...добър знак. Купих си книгата му, взех автограф и толкоз. Книгата престоя няколко месеца на библиотеката ми, докато й дойде редът. Но, когато дойде, не можах да се откъсна от нея с месеци. След като се бях докоснала до Монтесори, Валдорф, сугестопедията и т.н. "Демократичното образование" ми се стори най- интересния текст по темата за образование. Той единствен навлиза в големи детайли в естествения процес на учене, без да го формализира прекалено много, както и обяснява задълбочено водещата роля на родителите и учителите и конфликтите, които се получават, тъй като тези хора са излезли от класическото образование и им е трудно да разберат в дълбочина този нов процес на демократично образование и дълбоките му принципи за зачитане на личното достойнство и основни човешки права на детето/ученика. За какво иде реч?
   Няма да се стремя към изчерпателност, тъй като наистина силно препоръчвам тези, които се интересуват от темата, да прочетат книгата му. Тук просто ще предам онова, което се е отпечатало в сърцето ми.

   Началото
   Като дете Яков Хехт има трудности да пише и чете в училище и това го кара да лъже, да се опитва да преметне системата, за да оцелее в нея. Накрая не издържа и напуска училище. Явно дълбокото му неудовлетворение го кара да завърши педагогика и на 29 години да основе демократично училище в родния си град Хадера. Самият той пише: "Понякога се чудя: дали това не е начинът, по който нормалните деца се превръщат в престъпници? Деца, които никой не вижда, чиито човешки качества никой не признава, изисквайки от тях да изпълняват задачи с цел образование, които им изглеждат далечни и лишени от смисъл, с които не могат да се справят? Колко от "лошите деца" в образователната система са продукт на собствените й изисквания?" Само този цитат направо кърти...абе, казвам ви, хора, прочетете книгата му. Какво все пак дава увереност на Яков да извърви дългия път на демократичното образование? "Любовта на родителите ми и усещането за сигурност, с което ме дариха, въпреки всичките ми проблеми, допринесоха много за житейското ми развитие и способността ми да осъществявам мечтите си. Майка ми никога не викаше и не се караше."...Аз също определено мисля, че това е най-важното, майките да не викат, а да подкрепят, татковците също.
   Яков изгражда системата си, осъзнавайки, че няма всички отговори и не се стреми да остави наследство. Единственото, което иска, е децата, които учат при него, да са щастливи в процеса на учене. Това, разбира се, не се оказва лесна задача, защото едно дете само по себе си е естествено щастливо. Но..., както загатнах, какво става, като се намесят мама и татко и преподавателите, всеки от тях нарамил собственото си неудовлетворение от живота, с което не се е справил. Сложно е, когато в процеса на комуникация има хора, изпълнени със страхове, предразсъдъци и комплекси, защото те, заедно с положителния си опит, ги предават на децата или се опитват да пречат в комуникация на детето с друг възрастен, който се е освободил от собствените си страхове и  е съответно по-жизнерадостен тип. Сложно е, много е сложно. Да не говорим, когато тези с най-тежките комплекси са в Министерство на образованието....слава богу не всички обаче.
   Основни принципи на демократичното образование
   Най-големите акценти в демократичното образование на Хехт са:
1.свободен избор в различни образователни области: учениците сами избират какво искат да учат и как

2.демократично самоуправление

3.оценяване, фокусирано върху личността- без сравнение с другите, без тестове и оценки

4.училище между 4 и 18 години

   Състав на училището
   В училището на Яков Хехт има 350 ученици, 45 преподаватели, като 30 от тях са съветници т.е. помощници на учениците при избора на сфери на интерес и развитие. Съветникът има тясна връзка с ученика- той отбелязва ежедневно присъствието му и разговаря истински с детето. Той го съпровожда от първия му ден в училището като в началото е много важно да му окаже пълна подкрепа и разбиране при процеса на "шока от свободата", още повече, ако детето идва от класическо училище. Той го "предава" на съответния комитет в училището, ако е нарушил дадено правило, но едновременно го представлява обективно там. Ролята на съветника е ключова.
   Яков Хехт описва няколко основни начина на учене, залегнали в неговата система:
1. Избиране на часове от училищната програма: в началото на учебната година на учениците се предлага програма от избираеми предмети. На практика за всеки час от деня има по 12 различни възможности за различни уроци. Не се преподава според определена възраст, но понякога има входящи условия за участие, като никога няма тестове или изпити.
2.Учебни центрове: напр. видео лаборатория, готварство, рисуване...всяко дете или възрастен може да ходи там без предварително записване или уговорки
3.Лични договорки: ако детето има интереси извън предлаганата програма в училище, училището му съдейства/намира човек, организация/, която да го обучи
4.Учене в работилници, организирани от ученици, които търсят съмишленици: интензивно учене в продължение на седмица, две или една, две нощи;)
5.Игра и свободни разговори
   Демократичният процес: дисциплина и ред в училището
   Училищният ред се поддържа с правила, които са общи  за малки и големи ученици и възрастни. Ако някой наруши съответното правило, случаят трябва да бъде отнесен до съответния орган на реда, който да го разгледа и да отсъди решението си. Това "отнасяне" се извършва или от потърпевшия, или от съветника на извършителя, или от самия ученик. Това не е предателство или опит за нарушаване на личната свобода и достойнство. Правилата са, за да се спазват. Те се определят от Парламента. Съществуват и различни комитети, които разглеждат случаите при нарушения на дисциплината, както и други въпроси. Екипите им се избират в началото на учебната  година. Учениците в училище се приемат с жребий на случаен принцип сред желаещите. Има и външни организации, контролиращи всички тези процеси. Ролята на училищна конституция играе всеобщата декларация за правата на човека.
   Процесът на учене: един естествен процес на разгръщане на любознателността в различни области. Изразява се в търсене и откритие, изпълнен с голямо вълнение и дълбоко интимен."Тези неща трудно се предават на друг човек. Вярвам, че винаги, когато учиш, откриваш нещо ново. Това преживяване, моментът, в който за първи път видиш нещо- растение, което си търсил дълго, книга, която не си виждал...или някакво друго откритие, независимо дали за света или за себе си, е едно от най-силните и дълбоки човешки преживявания." Изключително важно е в началото на живота родителите и учителите ни да ни позволят да растем именно в областите, към които проявяваме интерес. Когато на децата им се позволи да останат в областта на растеж, без да бъдат притеснявани или насилвани да я напуснат, те придобиват сериозни емоционални и познавателни умения: увереност в собствените сили, решителност, самодисциплина, организираност, търпение, умението да се наслаждаваш на извървяването на собствения път, изграждане на ценностна система и цялостна емоционална интелигентност. Следващият път, когато пожелае да започне да учи нещо ново, детето ще е способно да използва инструментите, с които се е сдобило при развитието на силната си област. Яков Хехт го нарича "трансфериране".
   Развитието в дадена област е последвано от процес на застой, на спад или напълно отказване. И ако няма кой да ни натяква, че сме се провалили, ние се научаваме, че е съвсем нормално да сгрешиш или да си в застой...това са циклите на живота. Това не изключва след време да се върнем отново към същата област. Моментите на застой и загуба на интерес се приемат с голяма тревога от родителите на децата в демократичното училище. Така те нарушават естествения процес на учене. В такива моменти те обвиняват училището или съветниците за този "проблем". Всъщност, за да извлече детето максимална полза от демократичното училище, родителите му също трябва да са хора, които израстват и разбират процеса на учене. Често, когато детето е в началния етап на развитие в дадена област, то търси одобрение от родители и учители. Много е важно да го намери. Много е важно около себе си да има възрастни, които също вървят смело по пътя си и не се страхуват да се борят.
   Има някои области на знание, които са необходими и полезни за всеки: четене, писане, аритметика, английски език...какво, ако детето не проявява естествено любопитство към тях? Според Яков, тъй като това са области на знание с огромно практическо приложение, просто родителите трябва да изчакат момента, в който детето естествено ще стигне до извода, че иска да се научи да чете например, защото има интерес в областта на шиенето и иска да се научи да шие. Няма нужда от изкуствени стимули. Животът ни е залят със стимули. Детето по естествен начин, имитирайки възрастните, се научава да ходи, говори, чете и пише. Ако то изпитва затруднения да усвои дадено умение в определена възраст, която се смята за нормална, напр. да се научиш да четеш на 7 години, всякакъв външен натиск само би влошил ситуацията. Ако обаче детето паралелно с това открие някоя област, в която е силно, това ще развие чувството му за увереност и сигурност, което би помогнало евентуално в областта, в която има трудности.