сряда, 5 февруари 2014 г.

Ясни цели и добри примери : още идеи срещу депресията;)

Звучи абсурдно, но малко от нас имат ясни цели в живота си: "Да съм щастлив", "Да имам много пари", "Да имам хубаво семейство".  Да имаш ясни, конкретни, позитивно формулирани цели означава да познаваш себе си и да знаеш какво искаш и търсиш в живота. А, и да са реалистични също е хубаво. Та така, гонейки целите си, ти се концентрираш в един позитивен поток от дейности, вместо да се закопаваш в проблемите. Тях ги решаваш в крачка;).

Друго важно нещо е да се вдъхновяваме от хора, на които се възхищаваме. Интернет бълва от подобни истории- силни личности, които са се справили с еди какъв си проблем, заболяване и т.н. Аз дори пиша понякога на такива хора, които са ме впечатлили и обменям идеи с тях. Предпочитам да си общувам и да се обграждам с подобни хора.

15 коментара:

Kalin Erenditzov каза...

За мен обаче цялата първа част звучи абсурдно.
Ако вземем дадените примерни "ясни"цели в живота,това не значи,че познаваш себе си.Това показва само,че ти тръгваш да преследваш и търсиш неща,които или вече ги имаш,или няма да ти трябват никога .Та така,гонейки целите си,ти потъваш в един поток от дейности за постигането им,за които накрая ще се окаже,че животът ти е прекалено кратък за да свършиш всичко.

Абсурда е в това,че първото нещо,което човек трябва да направи е да намери,опознае себе си.
Той не трябва да си го поставя за цел и да я преследва,/защото още с поставянето ѝ има вероятност да не успее/просто трябва да го направи :).....
И когато/не ако/ това стане,се изправя нова личност,с изградена идея и собствени виждания за света,за които е готов да даде живота си,за да покаже,че вярва в себе си безусловно.
Стъпил здраво в/у своите убеждения тази личност вече няма цели,не гони никой,не бяга от нищо.Вече може да види нещата и хората около него.Не е нужно да търси хубаво семейство,защото той го е имал винаги,но не го е оценявал.Никога няма да си помисли,че му трябват много пари,защото той винаги ще има толкова,колкото трябва.
Ще разбере,че за да е щастлив той трябва да може да се раздели със всичко и да застане зад себе си.
Той не бърза за никъде,защото има цялото време на света да изчака ако се налага.
За него няма добро или лошо,беден или богат.
Всичко това вече е толкова относително,примитивно и подчинено на хорските приказки,къде умишлено,къде нарочно:)вплетени в зомбирането ни още от раждането.
Той вече има собствено мнение по въпроса.
Всеки един е ценен,колкото и той.Никой не е ни повече ,ни по-малко от него.Всички сме равни и еднакво достойни ако поискаме да си изградим собствена представа за нас и света около нас.
Няма да пречи,но ще помогне/не ако може/ако прецени.
Той винаги ще постъпва ,така както трябва според него и никой на света няма да успее да го убеди,че бърка някъде или другаде е постъпил правилно.
Той винаги ще прави това,на което е способен,ще постъпва така,както е преценил за редно и ако ти решиш да го обвиниш днес,като му кажеш,че е сбъркал или не е направил нещо,което според теб е трябвало,той ще ти отговори:
Напротив!Днес се справих и направих всичко,което трябваше да направя.Това,че ти имаш различно мнение от моето,не значи че твоето е вярно!
......................................
И докато другите са заети да се избиват,спъват,дърпат,гонейки някакви уж важни цели,които се простират най-далече или до директорския пост в някоя от тези високите сгради,или до сметката им в банката,на която мислят,че могат да разчитат да им направи мечтите реалност с някакви измислени хартийки,
той ще има време да поседне,да се порадва на всичко,което го заобикаля и да отдаде уважение на всичко и всички,които го заслужават.И ....няма да пропусне никой...

Ще има време,защото знае какво следва,знае кога ще се случи,цял живот е живял и се е готвил за този ден,когато съдбата ще го призове да заеме мястото си.........достоен да стане безсмъртен.

...Най-интересното е,че той ще бъде там:)
....И не е нужно да доказвам по един или друг начин,че той ще е там/така или иначе ще успея/ аз просто го знам.

По интересно е защо някой би си помислил,че той няма да е там?!?!
-Не е достатъчно реалистично или...?;)


Малко се отплеснах,да ме прощаваш.
Но поне отчасти успях да изкажа мнението си.
Следващият път ще е още по-добре:)
Поздрави!

Boyana каза...

Много ценен коментар, благодаря! Може ли да поясниш този момент с безсмъртието какво точно имаш предвид?

Boyana каза...


Днес прочетох по-задълбочено коментара ти.
Калине, не съм съгласна за целите. Моята гледна точка е следната: човек върви по пътя си, прави неща, които са му интересни, избира да общува с хора, които са му интересни...по този начин прави постоянно избори.
Няма как да работим например 10 различни работи или да учим 10 специалности в университета. Избираме това, което най-много ни привлича. Избираме си един партньор също така. И тези така наречени цели са просто онова, което бихме желали да постигнем в бъдеще във връзка с тези генерални избори, напр. "Искам детето ми да научи италиански език". Това е цел.
Не разбирам защо казваш, че '' ти тръгваш да преследваш и търсиш неща,които или вече ги имаш,или няма да ти трябват никога".
Себепознанието не може да е самоцел, ти просто откриваш какъв си на база пак изборите, които правиш. И не само. Ти си такъв, какъвто си се родил (темперамент, характер), такъв, какъвто са те възпитали родителите ти (ценности, вярвания), средата в училище, приятелите ти също и т.н.
Какво означава " за да е щастлив той трябва да може да се раздели със всичко и да застане зад себе си.”
За това, че човек винаги постъпва, както реши и смята, че е прав, съм напълно съгласна.

Kalin Erenditzov каза...

Привет!
Може би аз трябва по-конкретно да се изкажа,за да не те карам да се чудиш какво имам в предвид:))
Така съм ти отговорил,че съм ти събрал почти цялото ми виждане за света в 20 реда :)
Разбира се много неща ще обсъдим и ще се опитам да обясня всичките тези набързо нахвърлени изрази...но едно по едно :)

Това с постоянните избори е така наистина.Избора на заобикалящата среда,партньор,професия и т.н..Но!
Избираш да правиш това,което ти е интересно,да.
Избираш да общуваш с хора,които са ти интересни,да
Избираш да бъдеш приятел с някого,да...
Но всичкото това не е цел а твой личен избор.
Това,което искам да кажа е ,че изборът и целта са две различни неща,едното от които не е постигнато още и има вероятност да не случи:))
А за човек,който има вече изградено лично виждане за света,израснал духовно
не съществуват неща/тези,които той прави/,имащи вероятност да не се случат....лелеле:))и в такива случаи тази вероятност отпада,пресява се от съзнанието.
И за да може да покажеш,че винаги си прав и всичко зависи от теб,завърташ света и го показваш как изглежда от твоята гледна точка:
Аз избирам кое ми е интересно,не го преследвам като цел,а го ползвам като избор всеки път когато попадна на това нещо.
Всеки ден общуваш с разни хора,но когато попаднеш на избрания от теб тип ти общуваш по друг начин.Не си го поставяш за цел да търсиш точно такива хора,които си избрал.Ти общуваш и общуваш,не търсиш,а внимаваш,когато попаднеш на твоя избор/твоя тип хора/ да не го пропуснеш.
И с времето /без да си си го поставил за цел/съзнанието ти,действията ти,отношението ти към другите пресяват твоето общуване и го свеждат само с такива хора.
Избирам да бъда приятел с някой,който съм преценил,че мога да съм му приятел.Това избирам и така решавам.И това мое решение остава завинаги.Това е моят избор,независимо,че след време той може си промени мнението и вече Той няма да е приятел с мен.Или да го изпитвам да ми докаже,че ми е истински приятел...:)
Нямам за цел да си търся приятели.....Имам по-важна задача,когато избера да съм приятел на някой.
Да покажа,че всеки един момент от живота ми,когато се наложи да защитя избора си/абе,Калине,ти преди време каза,че си му приятел на тоя,я ела за малко../ аз ще стана и ще изляза,разделяйки се с всичко,което ме заобикаля и което притежавам на момента..,за да защитя себе си,своя избор.
.А какво значи да съм ти приятел?:))

Някак си за тебе "цели" и "избори" е едно и също....

Kalin Erenditzov каза...

Та ти сама го каза:)"целите са просто онова,което бихме желали да постигнем в бъдеще"..ако се отнася за друг човек,различен от теб напр.:"Искам детето ми да научи италиански език"то наистина е точно така:"бихме желали"..нещо,което не сме го свършили още.
Да,бих желал,но дали тя го иска,дали аз не напъвам много,дали моята цел е правилна сега ,но утре ще се окаже,че испанския е изчезнал и всичко е било напразно:),дали па само аз така си мисля.
С една дума всичките тези цели,които са към друг човек,независимо кой е,ти съзнателно или не/някой го правят съзнателно:)/,влияеш на неговия свят.
И най-лошото е ,че ставаш отговорен за него,когато този човек е податлив на твоите цели.
Лошо е,когато си мислиш,че не носиш отговорност за това,което си постигнал с него,следвайки целите си
Така де,но това е друга тема,пак се отплеснах :))
"Себепознанието не може да е самоцел",така е,не съм казал друго.
Себепознанието е избор:)
Така е,ти откриваш какъв си/ако поискаш да видиш/на базата на това,което ти казваш.Разбираш как и в какво си възпитан.Как, къде и с кого си израснал.
Освен това попиваш /ако искаш/ и всичко около теб,другите как са го направили,как и в какво са възпитани и тогава обаче ти пресяваш всичко изживяно и правиш избор....какъв да бъдеш:)
Избираш твоя живот как ще бъде,изграждаш си своя мироглед,намираш смисъла на живота си:)),избираш в какво да вярваш...
Изграждаш една идея,своя идея за твоят свят,която се явява пътеводна звезда в твоя живот.Идея,в която вярваш и си готов да заложиш живота си,за да я защитиш.
Тук има пак много неизвестни и думи,чийто значение не съм споделил още.
Уловката е там,че вярата ти в идеята е такова нещо,които не са е случило още,но ти знаеш,че ще стане.

Kalin Erenditzov каза...

Човек е щастлив,когато е изградил своя идея за света си,свой мироглед,в която вярва безусловно.Щастлив е когато вече живее в хармония със себе си и околните.Расте и се държи така,както е преценил за редно,създава семейство,според неговите разбирания,възпитава децата си така,че един ден те да имат свободата да изберат собствения си живот,за който да носят отговорност,показва им своята гледна точка,учи ги да видят как света вижда тях...,да намерят нещо,в което да вярват...:).И един ден,а той винаги идва,съдбата те вика..да защитиш своя избор..и ти ставаш и тръгваш,оставайки всичко което имаш тук в материалния свят.
Защото така си избрал да бъде.
И така ще бъде

Boyana каза...

Да, и аз усетих, че си събрал целия си светоглед в 20 -тина реда, което е супер, само че на моменти има нужда да дообясниш и разшириш, за да не се разбираш само ти. Така си и направил, за което благодаря;). За пръв път срещам някой, по-словоохотлив от мен. Интересно!
Може би аз наистина влагам в "цел" смисъла на някакъв вид избор. Определено бягам от смисъла на цел като нещо материално или дори не материално, а нещо, което искам да постигна на всяка цена. Точно защото вероятността да не го постигна, именно защото е някаква болна амбиция, е много голяма. Това е една друга моя теория, никога да не се стремя да имам нещо "на всяка цена", а точно обратното- да знам какво искам и да вървя към него, да вярвам силно, че това е моето нещо, а дали е така-това самият живот ми показва.
Твоята идея е, че ако си израстваш духовно ден след ден, ти си по-уверен в себе си и нещата ти се нареждат, без да си поставяш високи цели и да ги гониш. Абсолютно съм съгласна. Много хубав пример за хората, с които общуваш. Това е естествен процес от избори, при мен например е много "очевадно" как категорично не си губя времето с хора, които не чувствам по никакъв начин близки до себе си. Но това не е цел "да си търся приятели". Определено не е.
Мисля, че използвам "цел" в по-ежедневен смисъл някак си, просто за да знам и да не забравям кои са интересните за мен неща, дейности и т.н., за които искам да разширя знанията си, защото наистина кръгът е много широк. Последните години съм се занимавала с учене на италиански, испански, пиано, рисуване, шиене, плетене и това определено не е всичко. Експериментирам със себе си и за да не забравям си записвам докъде съм стигнала и какво ново искам да науча в съответната област.
Засегнал си темата за това как си поставяме цели, които касаят други хора (напр. децата ни). Тук навлизаме в друга, много интересна тема. Имаме ли право изобщо да го правим? По-скоро не. Аз просто споменах какво бих искала;). И да, естествено, че по този начин влияеш ужасно много на света на другия/детето ти и това е супер отговорно.
Имам усещането, че мислим доста еднакво, но има интересни разлики в нюансите.
Поздрави;)

Kalin Erenditzov каза...

Мнда,мислим доста еднакво,разликите са от това,че всеки гледа света през неговата призма.Всяко едно различно мнение от моето е повод да погледна света през неговите очи,да се опитам да го разбера.Човек трябва и е длъжен да уважава себе си.По същият начин трябва да се отнася и към другите.Трябва да знае границите си на личната свобода.Моята е безкрайна....и се простира чак до личната свобода на другия :).

Много интересно се случва,когато човек започне да вижда света и да говори за него от 1л. ед.число./за това друг път:)/
Ти обаче не водиш твоя живот/тук е много интересно/,защото "а дали е така-това самият живот ми показва".Може би ползваш думи,за които имаш друго определение,различно от моето-напр:"да вярвам" и от там ти и имаш друга гледна точка и се изразяваш по различен начин.Ако аз трябваше да кажа това:" да знам какво искам и да вървя към него, да вярвам силно, че това е моето нещо, а дали е така-това самият живот ми показва. " то щеше да е така примерно:
аз знам какво искам и един ден ще стигна до него,вярвам ,че това е моето нещо и ще покажа на самият живот,че е точно така.
Най-общо казано.
Вярата е много интересна дума и има много значения за различните хора,знаеш:),било то стария,новия завет,корана или нещо друго..
Въпроса е Ти какво мислиш и какво значение ще и придадеш,когато стане част от изразяването ти за твоя мироглед.....става още по-интересно,защото човек носи отговорност за думите си и трябва да внимава какво казва и какви думи използва.
И ако някой те обвини,че не си се изразила правилно и не те е разбрал,ако е нещо важно примерно,ти ще си вземеш забележка и следващият път..израснал духовно.. ще се изразиш така,че не той да те разбере,а така както ти го усещаш ,че трябва да го кажеш.:))
По друг начин казано:
Аз нося отговорност само за това,което казвам а не за това,което ти си разбрал :)))
За да можеш ти винаги да си прав,да можеш да оправдаеш себе си всеки път,не е нужно да показваш,че другия греши.Защото ти не бъркаш,значи,че и другите не бъркат,те просто така си мислят.
Поздрави!

Boyana каза...

;) Вербалното общуване е много относителна работа. Всеки влага свой смисъл в думите и от там идват нюансите и разликите. А и на практика много трудно чрез думите можеш да изразиш супер жива емоция- трябва да си служиш с тях много добре, за да го постигаш. Затова са измислени и усмивките (;):) в интернет ерата, които виждам, че и ти използваш доста.
Въпреки че пиша много, понякога усещам, че думите не ми стигат. Опитвам се да се уча от книги и автори, на които попадам и които ми допадат чисто вербално. Виж невербалното е доста по-интуитивно, но и там стават грешки;). Интересно е как някои хора се разбират без думи, само чисто интуитивно.
Да не говорим, че понякога човек си говори, пише по някакъв негов си начин, с който си е свикнал и си мисли, че той е разбираем за всички, а не винаги е така.
Аз нося отговорност само за това,което казвам а не за това,което ти си разбрал...;););) Така е абсолютно. Ако питаш 100 човека какво са разбрали от твоите думи, ще получиш сто различни мнения. Затова ми е било винаги чудно как точно се оценяват писмените работи по литература;);):) но, както казваш ти, това е друга тема...
...Аз не искам да съм права винаги, а още по-малко да доказвам, че другият греши. Оценяването на другия, определенията, вкарването в категории и лепенето на етикети го избягвам надявам се успешно. Но понякога все пак го правя...дори и подсъзнателно.
;):):) Какво хубаво слънце грее навън за пръв път от доста дни...

Kalin Erenditzov каза...

В крайна сметка,така като погледна,идеята ни е една и съща :).И може би ще се окаже,че гледаме на света по един начин.Човек трябва да разбере,че всичко е относително и всеки един момент от живота му зависи само от него и от неговите разбирания.Да се съсредоточи само върху днешният ден и да реши как ще се чувства в него;).Депресията,болката,унижението са само проекция на съзнанието,те сломяват духа ти и те карат да се чувстваш безсилен.
А не е ли по-добре,днес като се събудиш и отвориш очи,да погледнеш този ден с оптимизъм,с увереност,че днес ти ще дадеш всичко от себе си,за да направиш този ден по-хубав за теб и за другите.Да търсиш доброто у хората.Да се отърсиш от лепенето на етикети,даването на определения,вкарването на другите в различни категории като някакъв добитък ;) и да направиш денят ти по-щастлив и по-слънчев.

Boyana каза...

Ох, писах, писах и си изтрих коментара, без да искам, преди да го публикувам...ама така е, като пиша посред нощ...с две думи: според мен не е възможно да сме оптимистични и ведри абсолютно винаги. Все пак природата живее на основата на някакви въртящи се цикли: ден и нощ, лято, зима...по-скоро онова, което има значение е как се справяме с трудните и тъжни моменти и доколко осъзнаваме ценността на всеки наш миг живот...по този повод беше постнал коментар под поста ми за смъртта, който не разбрах...намекваше нещо за безсмъртието и вечността?

Kalin Erenditzov каза...

Ти обаче продължаваш да се луташ измежду трудните и тъжни моменти...така де,това е твоята гледна точка:)
Ползваш си определенията на другите...за моментите-тъжни,хубави,трудни...ако спреш да даваш определения за моментите,за хората...за всичко,ще можеш поне малко да ме разбереш.
Да,определенията за моментите са на другите,живели преди нас,с нас,това не е твое мнение,ти просто си приела,че този момент е "лош" и така го тълкуваш занапред :)
Моментите не са нито хубави,нито лоши...те са си просто такива,каквито са;)
И аз като теб седнах през нощта да ти пиша...

Според мен обаче можеш да си оптимистичен винаги.
Като казвам това имам в предвид:
Оптимистичното мислене трябва да се сведе до това,че ти винаги ще дадеш всичко от себе си в дадена ситуация/направиш или кажеш/,за да покажеш в какво вярваш,как според теб трябва да бъде и как ще бъде.
Казано с една дума:
така,че съвестта да ти е чиста
/дано ме разбираш:)/
Има значение,да,как се справяме с моментите:
/трудните,тъжните,лошите,хубавите,света наистина има зима,лято,есен,пролет и кой знае още колко сезона за някои:)/
такива са за другите,не и за мен.
В крайна сметка аз сам избирам как да назова дадения момент.

Това за смъртта дето си мислиш,че не го разбираш,трябва да ми поясниш за кое точно става дума :).
Да се опитам да ти отговоря;)

Със здраве!:)


Boyana каза...

Определянето на моментите, окачествяването на хора и ситуации...всичко това е нещо, което сме копирали, да. Но аз като че ли не го отричам толкова крайно. Определено се стремя да не определям хората и да ги деля на такива и онакива, не е никак приятно, още по-малко да ги съдя. Някъде бях споменала из коментарите си, че това обаче понякога го правя подсъзнателно. Реално погледнато почти всяко нещо, което си мислим или казваме, е някакво категоризиране, няма значение положително или отрицателно. Езикът е построен най-вече от съществителни и прилагателни, които сами по себе си са определяне и категоризиране на някой или нещо, което погледнато в по-широк смисъл означава, че всеки, който използва съществителни и прилагателни в речта си, вкарва в някакви категории;). А също не бива да се забрави, че категоризиране донякъде е и изразяването на лично мнение и заемане на позиция....
Да отстояваш себе си и онова, е което вярваш, да, винаги и на всяка цена. Ако това е според теб оптимизма, съм за....всъщност ми се струва, че и ти, и аз, сме ги мислили доста всички тези неща, за които мислим и се изразяваме доста еднакво, използвайки различни думи;). Дали е оптимизъм, дали е вяра някаква няма значение. Аз просто исках да кажа, че има дни, е които не можеш да си ведър (оптимистичен), но това не означава да не отстояваш себе си и онова, в което вярваш.
И последно, не разбрах какво имаш предвид тук :" Ще има време,защото знае какво следва,знае кога ще се случи,цял живот е живял и се е готвил за този ден,когато съдбата ще го призове да заеме мястото си.........достоен да стане безсмъртен."
Поздрави;)

Kalin Erenditzov каза...

Аз обаче искам първо да ти благодаря.
Благодарен съм,че отдели от времето си за моите коментари и се опита да ме разбереш.Наистина се изисква голяма доза интелигентност,за да вникнеш в идеята на разхвърлените ми изречения.
Извинявам се за което.
Не знам за кой път вече съм съгласен с теб.:)Може би твоят извод пасва най-добре за това,че мислим еднакво а разликата е само в "нюансите":)
Вярно е,мислил съм го....,внимавах много когато полагах основите на идеята си,нагоре вече е лесно:).Разбира се не пропускам и да провокирам себе си,търсейки слаби места...ще продължа друг път:)

Как ти прави впечатление точно това,което трябва?:),освен това учтиво ме подсещаш(вече трети път май) да ти помогна с разгадаването на това изречение.Вярно,аз съм за таковане...
Да ти кажа честно,чудя се сам на себе си как съм успял да побера цялата си идея за света в това изречение.Нормално е,казано по този начин,само аз да знам какво имам в предвид:))
Тааааа мислих и реших.
Понеже има вероятност :)))да не успея да го напиша така,че да ме разбереш,избрах да ти го покажа...(не се смей:))

Един ден ако имаш време и решиш да ме изслушаш,аз ще дам всичко от себе си,за да ти изложа идеята,с която е пропит този израз.Трябва да го видиш....защо и как според мен човек има достатъчно време за всичко,как и кой става безсмъртен и защо трябва да си достоен за това:) .

Поздрави!

Boyana каза...

И аз благодаря, че си направи труда да се опиташ да ми отговориш на въпросите. Много е хубаво, когато човек среща добронамерени хора, които истински желаят да разберат и твоята гледна точка. Не се среща често...щото е пъти по-лесно да изразиш себе си (и това не е много лесно понякога де), отколкото да разбереш точно другия. Но важното е не да го разбереш, а че си се опитал и си дал най-доброто от себе си.Това с показването на смисъла на онова изречение... звучи много интригуващо;)