четвъртък, 16 януари 2014 г.

За Валдорфската педагогика: какво ме впечатли?

   За пръв път попаднах на Валдорфската педагогика, когато видях красивата Валдорфска кукла (търсех да направя кукла за дъщеричката ми Ели) и се поинтересувах от произхода й. Зарових се да търся и чета за Рудолф Щайнер, създателя на педагогиката и се оказа, че в България вече има създадени 2 детски градини и начално училище по тази система. Освен това, на български е преведена от любител-преводач голяма част от останалото писмено наследство от автора. Прочетох около 500 страници лекции- човекознание, възпитание на детето и валдорфска педагогика, както и изгледах няколко обширни материала, направени за българската телевизия (http://www.aobg.org/lectures.php). Ако трябва да дам личното си мнение си за всичко видяно и прочетено, текстът ми се стори много зле организиран, с мъгляви и неточни обяснение и насоки, като много от философските текстове, до които съм се докосвала. Забравих да спомена, че P. Щайнер е защитил докторска степен по философия, след като е изучавал математика и природознание. Той е австрийски философ и езотерик, основател на течението Антропософия (според уикипедия).  Факт е обаче, че училищата, създадени по света по тази педагогика, са много на брой (3500 в над 60 страни) и доста успешни. Какво ми направи основно впечатление?

   Процес на учене: чрез игра и изкуство, развиване на фантазията

Там цялото обучение е напълно практически насочено, към знания, които използваме в ежедневието. Не се зазубрят факти, дори математиката е представена чрез изкуства и танц, така че да остане в съзнанието и емоциите на детето и то да я запомни. Да я преживее. Всички са наясно, че неправилно поднесената информация и учебен материал, може да дистанцира ученика и да породи траен страх към учебната материя. Процесът на учене е с бавни, малки стъпки. Избягва се зазубрянето и интелектуализирането. Когато е уместно, прилага се чувство за хумор.     

   
   Обстановка

   Обстановката е уютна, много близо до домашната, интериора, както и материалите, с които работят децата, са изцяло естествени- пчелен восък, дърво, кестени, вълна и т.н.. Има уют.

Личността на учителя: спокоен, хармоничен човек, който обича, познава и уважава детето

Най- важното за мен е, че учителите дават истинска любов на децата, подхождат с търпение и грижа, защото само така успяват да изградят връзка на доверие. Не повишават тон, няма грубости. Държат се с уважение. И най-изумителното е, че това са същите онези български учители, които са преподавали и в обикновените училища, само че преминали обучение за Валфорф. Наистина е удивително. Във Валдорфската педагогика учителят е човек, който учи цял живот, има любопитство и любознателност към света, както и всяко детенце. Той е постигнал до голяма степен вътрешно спокойствие и хармония, справил се е със собствените си страхове и комплекси, не се смята за нещо повече от другите и не се приема на сериозно. Изпитва удоволствие от работата си. Старае се да е в хармония със себе си, да е уверен в себе си, защото само така ще се справи със задачата да е пълноценен учител. Между него и децата има активна комуникация. Детето е прието от учителя с неговата личност и темперамент, такова, каквото е, със съпреживяване и емпатия. Задача на учителят е да опознае всяко дете и да комуникира с него според неговия темперамент. Децата се разделят в групи според темперамента и материала им се представя по начин, близък до този темперамент. Например на по-меланхоличните деца се представят  сериозни образи. Затова и не се препоръчва честа смяна на учителите, след като те са опознали съответната група деца и са изградили връзка на доверие. Може учителят да си води дневник за всяко дете, да описва вътре неговия темперамент и дарби (това е моя идея). Така ще го познава още по-добре. Никой не размахва пръст и не учи детето какво да бъде, просто учителят му показва един добър пример и така то успява да изгради ценностната си система и да разбере само кое е добро и кое не. Учителят придружава детето в процеса на израстване и учене.


   Общуване с природата:

   Общуването с природата е ежедневно и много важно. Освен разходките и излетите, децата се  грижат за растения.

Резултатът- уверени и щастливи млади хора

Как се справя с лошото възпитание и гнева учителят? С добро, давайки любов на детето, то му дава добрия пример. Говори с него, ако е направило нещо лошо. Търпелив е, което е много трудно понякога. Обсъжда (не осъжда)  постъпката, пита детето как се чувства и какво мисли за случилото се? Ако има нанесени материални щети, следва виновникът да ги поправи, дори и с помощта на учителя или родителя.

Макар и да няма ясно разписани правила за този вид педагогика или поне аз не успях да открия такива, онова, което се прилага на практика, е любов към детето, уважение и зачитане, а това е единственото, което има значение. Браво, Рудолф Щайнер!


Няма коментари: