петък, 24 януари 2014 г.

Забраненото образование: какво ме впечатли?


Попаднах на филма "Забраненото образование" "случайно".  С какво ме впечатли?

Филмът е документален латиноамерикански филм, който анализира държавното образование- неговия произход и съвременно състояние, както и дава идеи за това какво би могло да се промени и как да се подобри това образование, както и кои са неговите големи недостатъци. Филмът е поредица от изказвания на различни професионалисти в сферата на образованието, които са представители на различни алтернативни школи и течения.

С какво ме впечатли?

Много точно определя с прости думи проблемите на образованието, а именно:
  • Информацията се изпява, не се преживява от ученика, тоест лесно се забравя; няма процес на учене чрез правене
  • Информация е остаряла в момента, в който я получим, живеем в динамичен свят
  • Оценките са субективен начин за уеднаквяване на учениците, които очевидно са различни и индивидуални; това автоматично създава съперничество, материализъм и дискриминация, което е основния принцип на войната
  • Страхът като основа- ако не учиш, няма да успееш в живота
  • Учителите са продукт на старата система, те трябва да са щастливи, уверени, спокойни, а не заплашващи
Нови идеи за образованието:
  • Училището като място за личностно израстване
  • Да подпомогнем нормалното развитие на дететo
  • Креативност, наблюдателност, любопитство
  • Спонтанност
  • Изкуствa
  • Емоционално обучение
  • Любов, грижа, търпение
  • Самостоятелен избор и вземане на решения
  • Да учат това, което искат
  • Да бъдат независими в избора какво ще учат, за да станат независими и в живота си
  • След определена работа трябва да се даде не оценка, а да се попита детето как се чувства по отношение на свършеното.
  • Да се смесват деца от различни възрасти- така си помагат взаимно и се допълват
  • Дисциплина не като подчинение, без власт
  • Децата са свободни, но обичани и обгрижвани, така и те се научават да уважават
  • Респект, да се уважава различието
  • Семейството е много важно, защото то е преди училището

Основен извод: най-важно за хармоничното развитие на детето е любовта, която получава у дома и от учителите си.

сряда, 22 януари 2014 г.

За Монтесори с любов;)


За Монтесори чух за пръв път преди няколко години, когато се появи в България и стана модерно родителите да си пращат децата да учат там. Е как пък в България всичко се опошлява да неузнаваемост, царе сме просто. Проблемът е, че тези детски градини са скъпи (по моя информация от 500 лева нагоре месечно, Валдорф- 400). Смешното е, че нито Мария Монтесори, нито Рудолф Щайнер, са били комерсиални хора. Първата "Casa dei bambini" на Монтесори е била създадена в най-бедния квартал на Рим. Но тези хора са си отишли физически отдавна, а педагогическите системи, които са оставили в наследство, са обърнати на печалбарство. Гледах едно интервю на родител, чието дете ходи в училището Валдорф в София и той обясняваше, че тези 400 лева не са с цел печалбарство, а издръжка на училището. Разбирам, но колко родители могат да си позволят тази такса. Излиза, че тези системи са по своему елитарни. Но по същността си те са естествен и нормален начин на отглеждане на децата.

След това малко лирическо отклонение искам да се спра по-подробно на метода Монтесори и онова, което ме впечатли в него. Книгата на Мария Монтесори, която носи същото име, го описва доста подробно (книгите на Монтесори могат да бъдат намерени на http://www.gutenberg.org/). Текстът е много добре структуриран и ясен, така че е сравнително лесно да бъде прилаган.

Онова, което бе най-впечатляващо за мен, отново бе чувството на огромна любов и респект към децата, което оставя в теб прочетеното. Не мога да оценя доколко самите методи на Монтесори са добри, на мен ми звучат малко прекалено строго на моменти и леко ограничаващо. Иска ми се малките деца да са по-свободни в ежедневието си да откриват света, а не днес да учат цветовете, утре понятията топло и студено. Няма дете, което да не се е научило на тези неща. Не казвам, че аз съм права. Просто това е моето усещане. А и аз се интересувам от всички педагогически практики, не за да ги изучавам в най-големи детайли, а за да извлека универсалните идеи във всеки педагогически метод. Какво ме привлече в Монтесори?

1. Учителят: търпелив, спокоен и подготвен за ежедневната си преподавателска дейност- из живота и опита на Мари Елен, която е педагог Монтесори:

"Отделям време да се убедя, че всичко е идеално разположено по рафтовете, добре е подредено. Отделям време, за да избърша праха и да подредя класната стая. Децата ще подминават прашните рафтове...Много често се дават уроци, към които децата не проявяват интерес. Това може да се приеме много лично. И може да се появи вътрешна реакция: “Аз отделих толкова време, за да ти предложа това, а ти не го искаш”. Педагогът Монтесори не се държи така. Работата на педагога Монтесори напомня Пътя на Буда, пътя не непривързаността към плодовете на своя труд. Педагогът трябва да бъде много търпелив. Мария Монтесори казваше, че има две неща, които сме длъжни да преодолеем – това е гордостта и раздразнениeто. Макар че, може да си мислим, че ние ги нямаме. Мария Монтесори казваше, че трябва да станем като учения и свещеника. Свещеникът изцяло е заменил гнева си с търпението. Няма значение по какъв начин детето или родителят ни проверяват. Ние трябва да останем спокойни. Трябва да съхраним в себе си баланса. И трябва винаги да отговаряме с добрина...Понякога се случва да сте много разстроени от това, което става в класа. Ако имате асистент, просто уловете нейния поглед и покажете, че ви е необходимо да излезете. Излизате, поемате дълбоко дъх, броите до 9 и влизате обратно с усмивка. Понякога това е много трудно. А понякога нямате асистент. През първата година на моята работа аз нямах помощник в класа си. В моя клас имаше 17 деца, никой не  беше учил в клас на Монтесори преди това и аз не бях работила в клас Монтесори преди това. И някои дни бяха много трудни. Понякога ми се налагаше просто да седна, да затворя очи и да вдишвам дълбоко, тъй като не можех да изляза от класа. Монтесори казваше, че докато децата не си причиняват болка едно на друго, в класа всичко е наред."

2. Свобода на детето

Според Монтесори детето трябва да е свободно в действията и думите си до степен да не пречи на другите, както и да не вреди на самото себе си. То трябва да бъде много внимателно наблюдавано от преподавателя във всяко негово действие или изказване, така че той да не го прекъсва грубо, да го оставя само да изгражда увереност в себе си, откривайки света с любопитство. В това се изразява уважението към неговата личност. Тук е даден много хубав пример от Мери Елън: "Ако майката и бащата трябва да излязат, хващат детето и го избутват навън без всякакво уважение към това, че то се опитва само да си завърже връзките на обувките или самостоятелно да си облече палтото. И поради това, че възрастният се поставя на първо място става така, че развитието на детето страда много.''

Преподавателят трябва да се намесва, когато детето е грубо или вреди на себе си и на другите и да обяснява, че онова, което прави, не е хубаво. Монтесори смята, че само по този начин детето ще се научи да бъде спокойно и естествено дисциплинирано, а не чрез налагане на правила. Тя напълно отрича системата на похвали и наказания като неестествена. Ролята на учителя в целия този процес е пасивна, на наблюдател, който съпровожда детето и дава насоки, не се намесва. Той помага на детето да се справи само, не върши неговата "работа", тоест проявява доверие, че детето ще се справи само със задачите и отговорностите си и ще вземе необходимите решения. Децата трябва да бъдат приемани такива, каквито са, с индивидуалния им потенциал и ритъм. Целта на метода е да развие в детето независимост, самооценка и увереност, като го насърчава да учи според собствения си естествен ритъм. Така децата се учат да не се страхуват да правят грешки и да опитват отново. Учителят има за задача на първо място да подхранва и асистира интереса на детето, да наблюдава, окуражава, насочва действията му, а не да се намесва, установява и ограничава.

3. Ежедневна учебна дейност:

Детето работи най-вече самостоятелно, като само избира групата материали, с които да се занимава. Учителят му показва как да ги използва. Материалите са специално създадени от Монтесори според нейното учение за "обучение на сетивата". Това са често предмети от реалния живот. Не се насърчава развитието на фантазията (за разлика от Валдорф). Както и в много други модерни педагогики, тук се набляга на процеса "учене чрез правене". Ръцете са тясно свързани с развитието на мозъка, затова децата се стимулират да докосват форми и букви, за които учат, а не просто да гледат учител или ТВ екран, който да им разказва за тези неща. Така те успяват да добият реална, конкретна и триизмерна представа дори и за по-абстрактни понятия. Тук основното взаимодействие е дете – "материали", а не учител – деца. Има един задължителен тричасов работен период всеки ден, в който детето работи само и никой не прекъсва неговата концентрация. Първоначално учителят показва на детето как точно се използва даден комплект от материали, който то само си е избрало. След това детето може да го вземе, да го постави на постелка и да го използва, както му е показано. Когато реши, че е приключило "работата" си с избрания материал, то го връща на мястото му и започва нещо ново. Акцентът в този процес е самообучението. Децата работят обикновено сами или в малки групи. Групите в градината обикновено са смесени на възраст от 3 до 6 години. Това е начин да свикват да живеят в общност, подобна на реалния живот – от различни по възраст и способности хора, с които да се съобразяват, да уважават пространството и правото на всеки един в нея, да споделят средата и ресурсите. Идеята е да се набляга на съдействието, а не на конкуренцията. Големите помагат на малките и така затвърждават придобитите знания и умения. От всеки материал има само по един брой. Така децата се научават да се изчакват, когато искат да използват даден предмет. Децата участват в приготвянето на обяда и почистването. Сипват си сами, за да се научат на мярка. Постепенно се научават точно колко им е необходимо, за да се заситят.

4. Преподаване

Кратко (с малко думи), сбито, просто, обективно (доколкото е възможно учителят да не го изкривява с личната си гледан точка),с най-простите възможни думи, с практически обяснения (с пример от реалния живот да кажем, които са практически полезни). Учителят да отговаря на всеки въпрос.

Ако детето не разбира, учителят да не настоява да обяснява отново или пък да кара детето да чувства, че е сгрешило като не е разбрало урока. Просто да му предаде същия урок някой от следващите дни. Пример:

Урок за цветовете: "Погледни това" -подава се съответния предмет от комплекта. ''Това е червено.'' "Това е синьо." "Дай ми червеното" "Дай ми синьото". Ако детето сбърка, да му се усмихнем, да го погалим и да отминем.;)

5. Социално-емоционално обучение на децата

Всяка сутрин децата отговарят на различни въпроси на преподавателя, свързани с това какво им се е случило предишния ден, така те се научават да обличат в думи емоциите си, да ги разпознават и назовават.

6. Адаптиране на средата

Монтесори е първата, по чиято идея се създават малки мебели за децата: маси, столчета, шкафчета и етажерки, дори мивки в банята, всичко по техния размер, за да им е удобно и да не се чувстват "като на гости".

7. Общуване с природата

Дори да вали, всички обличат якета с качулки и излизат на разходка, загърбили страха "ще настинеш". Грижат се за цветя и растения.




източници: "Методът Монтесори" ; http://www.capital.bg/light/tema/2011/05/26/1095685_tainata_gradina/?sp=1#storystart; лекция на Мери Елън

четвъртък, 16 януари 2014 г.

За Валдорфската педагогика: какво ме впечатли?


За пръв път попаднах на Валдорфската педагогика, когато видях красивата Валдорфска кукла (търсех да направя кукла за дъщеричката ми Ели) и се поинтересувах от произхода й. Зарових се да търся и чета за Рудолф Щайнер, създателя на педагогиката и се оказа, че в България вече има създадени 2 детски градини и начално училище по тази система. Освен това, на български е преведена от любител-преводач голяма част от останалото писмено наследство от автора. Прочетох около 500 страници лекции- човекознание, възпитание на детето и валдорфска педагогика, както и изгледах няколко обширни материала, направени за българската телевизия (http://www.aobg.org/lectures.php). Ако трябва да дам личното си мнение си за всичко видяно и прочетено, текстът ми се стори много зле организиран, с мъгляви и неточни обяснение и насоки, като много от философските текстове, до които съм се докосвала. Забравих да спомена, че P. Щайнер е защитил докторска степен по философия, след като е изучавал математика и природознание. Той е австрийски философ и езотерик, основател на течението Антропософия (според уикипедия).  Факт е обаче, че училищата, създадени по света по тази педагогика, са много на брой (3500 в над 60 страни) и доста успешни. Какво ми направи основно впечатление?

Процес на учене: чрез игра и изкуство, развиване на фантазията

Там цялото обучение е напълно практически насочено, към знания, които използваме в ежедневието. Не се зазубрят факти, дори математиката е представена чрез изкуства и танц, така че да остане в съзнанието и емоциите на детето и то да я запомни. Да я преживее. Всички са наясно, че неправилно поднесената информация и учебен материал, може да дистанцира ученика и да породи траен страх към учебната материя. Процесът на учене е с бавни, малки стъпки. Избягва се зазубрянето и интелектуализирането. Когато е уместно, прилага се чувство за хумор.     

Обстановка

Обстановката е уютна, много близо до домашната, интериора, както и материалите, с които работят децата, са изцяло естествени- пчелен восък, дърво, кестени, вълна и т.н.. Има уют.

Личността на учителя: спокоен, хармоничен човек, който обича, познава и уважава детето

Най- важното за мен е, че учителите дават истинска любов на децата, подхождат с търпение и грижа, защото само така успяват да изградят връзка на доверие. Не повишават тон, няма грубости. Държат се с уважение. И най-изумителното е, че това са същите онези български учители, които са преподавали и в обикновените училища, само че преминали обучение за Валфорф. Наистина е удивително. Във Валдорфската педагогика учителят е човек, който учи цял живот, има любопитство и любознателност към света, както и всяко детенце. Той е постигнал до голяма степен вътрешно спокойствие и хармония, справил се е със собствените си страхове и комплекси, не се смята за нещо повече от другите и не се приема на сериозно. Изпитва удоволствие от работата си. Старае се да е в хармония със себе си, да е уверен в себе си, защото само така ще се справи със задачата да е пълноценен учител. Между него и децата има активна комуникация. Детето е прието от учителя с неговата личност и темперамент, такова, каквото е, със съпреживяване и емпатия. Задача на учителят е да опознае всяко дете и да комуникира с него според неговия темперамент. Децата се разделят в групи според темперамента и материала им се представя по начин, близък до този темперамент. Например на по-меланхоличните деца се представят  сериозни образи. Затова и не се препоръчва честа смяна на учителите, след като те са опознали съответната група деца и са изградили връзка на доверие. Може учителят да си води дневник за всяко дете, да описва вътре неговия темперамент и дарби (това е моя идея). Така ще го познава още по-добре. Никой не размахва пръст и не учи детето какво да бъде, просто учителят му показва един добър пример и така то успява да изгради ценностната си система и да разбере само кое е добро и кое не. Учителят придружава детето в процеса на израстване и учене.

Общуване с природата:

Общуването с природата е ежедневно и много важно. Освен разходките и излетите, децата се  грижат за растения.

Резултатът- уверени и щастливи млади хора

Как се справя с лошото възпитание и гнева учителят? С добро, давайки любов на детето, то му дава добрия пример. Говори с него, ако е направило нещо лошо. Търпелив е, което е много трудно понякога. Обсъжда (не осъжда)  постъпката, пита детето как се чувства и какво мисли за случилото се? Ако има нанесени материални щети, следва виновникът да ги поправи, дори и с помощта на учителя или родителя.

Макар и да няма ясно разписани правила за този вид педагогика или поне аз не успях да открия такива, онова, което се прилага на практика, е любов към детето, уважение и зачитане, а това е единственото, което има значение. Браво, Рудолф Щайнер!