петък, 10 февруари 2012 г.

"Четирите споразумения на толтеките" Мигел Руис

Най-смислената книга, която прочетох миналата година, беше "Четирите споразумения на толтеките" от Мигел Руис. Пределно прост изказ, казващ много...почти всичко за това как да сме щастливи.
Кои моменти в книгата ми се видяха най-ценни?

И четирите споразумения са много ценни:
       Бъди безгрешен в словото си
       Не приемай нищо лично
       Не прави предположения
       Винаги давай най-доброто от себе си

Замислих се кое е най-ценното от четирите, ако може изобщо да се определели-може би последното. Може би, ако даваме най-доброто от себе си във всяка ситуация, никога няма да сме нещастни, дори и да сме обидили някой с дума например. Да даваме най-доброто от себе си е висша форма на изразяване на любов към себе си. В крайна сметка човешко е да обидиш...затова е извинението и прошката. А да дадеш най-доброто: това е доста разтегливо понятие и варира в зависимост от много фактори, например дали си в добра форма.

Но...и четирите са много важни.

Бъди безгрешен в словото си

Думите изразяват мислите ни. Определено е много важно какво говорим, но според мен е още по-важно какво си мислим. И ми се струва, че думите изразяват вътрешното ни състояние: ако сме спокойни и хармонични, едва ли ще говорим негативно или ще си позволим да обидим някого. Ако променим мислите си, думите ни също ще се променят.

Не приемай нищо лично

Истината е, че повечето хора действат или говорят, изразявайки себе си, своя светоглед, разбирания и т.н. И дори техните думи и действия да са насочени към нас, те изразяват тяхната същност: ако са ок със себе си, едва ли ще сипят обиди и клевети по нечий адрес. Както казва дон Мигел: да приемаме лично думите и действията на другите не е нищо повече от върховна проява на егоизъм. Всеки си мисли, че света се върти около него и в неговите очи наистина е така. Но само в неговите;).

Не прави предположения

Не знам какъв е този срам да се пита, когато не знаем или не разбираме нещо. Срамът да не се изложим, да изглеждаме глупави или просто някаква криворазбрана тактичност. Ако не правим предположения, а питаме директно или заявяваме директни очаквания, това ще ни спести много главоболия. Най-типичен пример са интимните връзки-винаги предполагаме, че партнъорът ни ще се сети да направи това или онова и после: разочарование.


Любим цитат от книгата ми е:" Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. " Мисля, че всеки от нас има поне един такъв човек в живота си. Без коментар;)

Няма коментари: