сряда, 8 февруари 2012 г.

Първа главна стъпка към хармонията: да се осъзнаем

Практически въпроси "Осъзнаване": Моля отговорете на всеки един въпроси конкретно и изчерпателно, преди да прочетете моите мисли относно "Осъзнаването". След като прочетете написаното, може да промените и допълните отговорите си.

Какво е щастието за вас?
Бояна: щастието е да осъзнаеш, че несигурността ти ти пречи да си щастлив и да положиш усилие да си изградиш изцяло положителен начин на живот, който постепенно и бавно ще намали несигурността ти, включително нормални здравословни навици за сън, хранене, движение, работа, комуникация с другите. Когато постигнеш траен цялостен напредък в това отношение, ти си щастлив
В кои сфери на живота си се чувствате щастливи? Какво правите ежедневно, за да сте щастливи като малки стъпчици?
Бояна: осъзнала съм, че несигурността ми ми пречи да съм щастлива и съм си изградила положително мислене: търся хубавото във всяка ситуация, винаги. Занимавам се с дейности, които ме правят много щастлива. Чета книги, гледам филми, говоря с момичетата в моята група "Хармония отвътре навън".
Какво можете да правите допълнително, за да сте по-щастливи и кои са сферите, които ви куцат? Има ли външни фактори от средата ви, които ви пречат да сте щастливи и как бихте могли да се справите с тях?
Бояна: сферите, в които ми остава да работя, са ежедневните ми навици- сън, движение, храна; не съм постигнала траен напредък, липсва ми самодисциплина; дразнещи фактори на средата ми са някои членове на семейството ми, които са крайно негативни; опитвам се да покажа на тези хора пример за положителен начин на живот със себе си
Вярвате ли, че личното ни щастие зависи само от нас?
Бояна: Убедена съм;)

Стремежът ни към щастие е естествен, защото хармонията и щастието са естественото ни състояние. Проблемът е, че влиянието на средата и моделите, които копираме от бебе, е също толкова силно, а те не са идеални, разбира се, и често са основа за нашата несигурност. Съответно ние като хора израстваме и изпитваме трудности да сме достатъчно щастливи заради тази несигурност.
По-голямата част от нас не го осъзнават до края на живота си или по-скоро потискат тази мисъл, защото страхът да са себе си е водещ. Живеят с негативните модели, в които са възпитани, и ги следват стриктно до последния си миг. Понякога обаче тези модели са пагубни: най-вече, когато ни отдалечават от нас самите, карат ни да не сме себе си, да водим начин на живот, който не харесваме, да работим нещо, което не харесваме и т.н. Колкото разликата между нашата същност, ценности и интереси и тези на семейството ни и хората от средата ни, е по-голяма, толкова по-тежка борба ни чака. Околната среда може да е пълна с дразнещи фактори, каращи ни да не сме себе си, но истинската борба не е с околните, а с нас самите и неувереността ни.
За да дръзнем да сме щастливи обикновено сме усетили, че нашият собствен негативизъм и страхове в най-общ план ни пречат да сме щастливи. Всеки извървява този път по уникален начин: някои много тежко, други не чак толкова. Хармоничните хора обикновено, преди да станат хармонични, са били в много сериозна житейска криза, някои от тях са се разминали на косъм от смъртта поради това, че не са били себе си и това ги е разболяло или пък не са ценяли живота си и съдбата е решила да им даде урок. Страхът от смъртта или от това да полудеем напълно и да изкараме живота си на хапчета и по доктори не ни оставя друг избор, освен да се научим да сме щастливи. Някои хора не могат да се мотивират дори и в такава ситуация, което е наистина трагично. Повечето се вземат в ръце, стабилизират се до определена степен и...айде пак по старому;). Това се случва, защото болестта не е нормалното ни състояние, номерът е да намерим хармония дълготрайно, а не само под заплаха от болестта.
Малко са тези, които осъзнават, че щастието ни зависи само от нас и абсолютно никой друг и дръзват да поискат да са щастливи. А още по-малко тези, които постигат напредък в тази насока с цената на голямо усилие, което си струва всяка минута време. Разликата между последните две групи е мотивацията. Мотивацията ни означава във всеки един момент от живота си да осъзнаваме колко ценно е, че сме живи и да използваме всеки ден да сме щастливи. Това желание трябва да се подхранва ежедневно и никога да не губим вяра. Можем да гледаме филми, да четем книги, които говорят за това колко ценен е животът и как да живеем така, че да сме щастливи. Можем и да си припомняме по различни начини колко ценен и преходен е животът и да сме истински благодарни, че живеем и да изразяваме благодарността си ежедневно, например като отворим очи. Но най-важно от всичко е не какво четем и гледаме, а как живеем. Необходимо е усилие и постоянство, самодисциплина, за да спим добре, да се храним и движим, да правим нещата, които харесваме, без да ни мързи. Така всяка вечер ще си казваме "Имах прекрасен ден!"

Няма коментари: