понеделник, 20 февруари 2012 г.

Спрете да чоплите семки;)

Снощи се натъкнах "случайно" на "Полет над нощта" по канал 1. Много ме вдъхновиха тримата гости, които говореха за он лайн маркетинг и как всеки, който има хубава идея, може да прави с нея бизнес по интернет, и то с минимална инвестиция. Необходимо е само да имаме страст/талант+постоянство т.е. да не го мързи и, както посъветваха гостите, да спрем да "чоплим семки" и да се оглеждаме и да си размърдаме дупетата.

петък, 10 февруари 2012 г.

"Четирите споразумения на толтеките" Мигел Руис

Най-смислената книга, която прочетох миналата година, беше "Четирите споразумения на толтеките" от Мигел Руис. Пределно прост изказ, казващ много...почти всичко за това как да сме щастливи.
Кои моменти в книгата ми се видяха най-ценни?

И четирите споразумения са много ценни:
       Бъди безгрешен в словото си
       Не приемай нищо лично
       Не прави предположения
       Винаги давай най-доброто от себе си

Замислих се кое е най-ценното от четирите, ако може изобщо да се определели-може би последното. Може би, ако даваме най-доброто от себе си във всяка ситуация, никога няма да сме нещастни, дори и да сме обидили някой с дума например. Да даваме най-доброто от себе си е висша форма на изразяване на любов към себе си. В крайна сметка човешко е да обидиш...затова е извинението и прошката. А да дадеш най-доброто: това е доста разтегливо понятие и варира в зависимост от много фактори, например дали си в добра форма.

Но...и четирите са много важни.

Бъди безгрешен в словото си

Думите изразяват мислите ни. Определено е много важно какво говорим, но според мен е още по-важно какво си мислим. И ми се струва, че думите изразяват вътрешното ни състояние: ако сме спокойни и хармонични, едва ли ще говорим негативно или ще си позволим да обидим някого. Ако променим мислите си, думите ни също ще се променят.

Не приемай нищо лично

Истината е, че повечето хора действат или говорят, изразявайки себе си, своя светоглед, разбирания и т.н. И дори техните думи и действия да са насочени към нас, те изразяват тяхната същност: ако са ок със себе си, едва ли ще сипят обиди и клевети по нечий адрес. Както казва дон Мигел: да приемаме лично думите и действията на другите не е нищо повече от върховна проява на егоизъм. Всеки си мисли, че света се върти около него и в неговите очи наистина е така. Но само в неговите;).

Не прави предположения

Не знам какъв е този срам да се пита, когато не знаем или не разбираме нещо. Срамът да не се изложим, да изглеждаме глупави или просто някаква криворазбрана тактичност. Ако не правим предположения, а питаме директно или заявяваме директни очаквания, това ще ни спести много главоболия. Най-типичен пример са интимните връзки-винаги предполагаме, че партнъорът ни ще се сети да направи това или онова и после: разочарование.


Любим цитат от книгата ми е:" Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. " Мисля, че всеки от нас има поне един такъв човек в живота си. Без коментар;)

сряда, 8 февруари 2012 г.

Благодарността, че живеем

Toва е едно невероятно видео, на което попаднах "случайно" и го гледам вече една седмица всеки ден, всяка сутрин...така си приромням колко е ценно да сме живи и как можем да използваме всяка минута, за да сме щастливи. Много е ценно:
http://www.youtube.com/watch?v=nj2ofrX7jAk

Първа главна стъпка към хармонията: да се осъзнаем

Практически въпроси "Осъзнаване": Моля отговорете на всеки един въпроси конкретно и изчерпателно, преди да прочетете моите мисли относно "Осъзнаването". След като прочетете написаното, може да промените и допълните отговорите си.

Какво е щастието за вас?
Бояна: щастието е да осъзнаеш, че несигурността ти ти пречи да си щастлив и да положиш усилие да си изградиш изцяло положителен начин на живот, който постепенно и бавно ще намали несигурността ти, включително нормални здравословни навици за сън, хранене, движение, работа, комуникация с другите. Когато постигнеш траен цялостен напредък в това отношение, ти си щастлив
В кои сфери на живота си се чувствате щастливи? Какво правите ежедневно, за да сте щастливи като малки стъпчици?
Бояна: осъзнала съм, че несигурността ми ми пречи да съм щастлива и съм си изградила положително мислене: търся хубавото във всяка ситуация, винаги. Занимавам се с дейности, които ме правят много щастлива. Чета книги, гледам филми, говоря с момичетата в моята група "Хармония отвътре навън".
Какво можете да правите допълнително, за да сте по-щастливи и кои са сферите, които ви куцат? Има ли външни фактори от средата ви, които ви пречат да сте щастливи и как бихте могли да се справите с тях?
Бояна: сферите, в които ми остава да работя, са ежедневните ми навици- сън, движение, храна; не съм постигнала траен напредък, липсва ми самодисциплина; дразнещи фактори на средата ми са някои членове на семейството ми, които са крайно негативни; опитвам се да покажа на тези хора пример за положителен начин на живот със себе си
Вярвате ли, че личното ни щастие зависи само от нас?
Бояна: Убедена съм;)

Стремежът ни към щастие е естествен, защото хармонията и щастието са естественото ни състояние. Проблемът е, че влиянието на средата и моделите, които копираме от бебе, е също толкова силно, а те не са идеални, разбира се, и често са основа за нашата несигурност. Съответно ние като хора израстваме и изпитваме трудности да сме достатъчно щастливи заради тази несигурност.
По-голямата част от нас не го осъзнават до края на живота си или по-скоро потискат тази мисъл, защото страхът да са себе си е водещ. Живеят с негативните модели, в които са възпитани, и ги следват стриктно до последния си миг. Понякога обаче тези модели са пагубни: най-вече, когато ни отдалечават от нас самите, карат ни да не сме себе си, да водим начин на живот, който не харесваме, да работим нещо, което не харесваме и т.н. Колкото разликата между нашата същност, ценности и интереси и тези на семейството ни и хората от средата ни, е по-голяма, толкова по-тежка борба ни чака. Околната среда може да е пълна с дразнещи фактори, каращи ни да не сме себе си, но истинската борба не е с околните, а с нас самите и неувереността ни.
За да дръзнем да сме щастливи обикновено сме усетили, че нашият собствен негативизъм и страхове в най-общ план ни пречат да сме щастливи. Всеки извървява този път по уникален начин: някои много тежко, други не чак толкова. Хармоничните хора обикновено, преди да станат хармонични, са били в много сериозна житейска криза, някои от тях са се разминали на косъм от смъртта поради това, че не са били себе си и това ги е разболяло или пък не са ценяли живота си и съдбата е решила да им даде урок. Страхът от смъртта или от това да полудеем напълно и да изкараме живота си на хапчета и по доктори не ни оставя друг избор, освен да се научим да сме щастливи. Някои хора не могат да се мотивират дори и в такава ситуация, което е наистина трагично. Повечето се вземат в ръце, стабилизират се до определена степен и...айде пак по старому;). Това се случва, защото болестта не е нормалното ни състояние, номерът е да намерим хармония дълготрайно, а не само под заплаха от болестта.
Малко са тези, които осъзнават, че щастието ни зависи само от нас и абсолютно никой друг и дръзват да поискат да са щастливи. А още по-малко тези, които постигат напредък в тази насока с цената на голямо усилие, което си струва всяка минута време. Разликата между последните две групи е мотивацията. Мотивацията ни означава във всеки един момент от живота си да осъзнаваме колко ценно е, че сме живи и да използваме всеки ден да сме щастливи. Това желание трябва да се подхранва ежедневно и никога да не губим вяра. Можем да гледаме филми, да четем книги, които говорят за това колко ценен е животът и как да живеем така, че да сме щастливи. Можем и да си припомняме по различни начини колко ценен и преходен е животът и да сме истински благодарни, че живеем и да изразяваме благодарността си ежедневно, например като отворим очи. Но най-важно от всичко е не какво четем и гледаме, а как живеем. Необходимо е усилие и постоянство, самодисциплина, за да спим добре, да се храним и движим, да правим нещата, които харесваме, без да ни мързи. Така всяка вечер ще си казваме "Имах прекрасен ден!"