четвъртък, 29 декември 2011 г.

Kaк се опитвам да приема смъртта?: лични размисли по темата

Откакто се помня, смъртта ме плаши или по-скоро идеята да загубиш близък, когото обичаш и който ще ти липсва. Това е в прав текст да изгубиш някой, към който си силно привързан емоционално. Празнотата, болката, отчаянието след загубата...всички бягаме от това, но то рано или късно ни застига, ако не успеем да се справим с това чувство, доколкото можем, преди шокът от загубата да ни е застигнал. Напоследък се стремя да сменя начина, по който възприемам смъртта и да погледна на нея и нейният смисъл по-глобално и философски именно, за да не изпадна в това състояние на крайно отчаяние някой ден. В този свой стремеж попаднах "случайно" на един филм: "Palermo shooting" . Той дава един различен поглед по темата: смъртта е разгледана като част от живота, от ежедневието, като нещо напълно нормално. Човек живее и умира, винаги е било така. И обикновено страхът от смъртта е страх от самия живот: защо вместо да се страхуваме от нея, не се постараем да живеем в мир със себе си и да използваме всеки момент да сме щастливи вътре в себе си, както и с онези, които обичаме. Така няма да съжаляваме за нищо, за нито един пропуснат момент, за нито едно неказано "Обичам те"...Тъгата от физическата загуба ще бъде постепенно изместена от прекрасните спомени, които сме изживели с най-любимите си хора и това ще топли сърцата ни до последния ни ден. Идеята е да се научим да разчитаме изцяло на себе си в този живот, а не да сме супер привързани към някой близък и когато той си отиде, ние да сме изгубени. Това изисква да се познаваме добре, да живеем смислено, да се обичаме.
Има и нещо друго: след като някой от нас е бил на прага на смъртта, оценява истински живота и започва да му се наслаждава...едва тогава. Страхът от смъртта е онова, което ни мотивира да живеем щастливо. И в това има смисъл, като се замисля. Ако знаем, че сме безсмъртни как бихме били щастливи?
Филмът не е толкова оптимистичен, колкото написаното в този пост;), той разглежда борбата на един човек със страха му от смъртта по малко сюреалистичен начин и с колеблив отворен край, но има доста красиви кадри от Палермо- град, към който аз имам слабост, затова гледах и филма...Обичам много една фраза ..."Да изживеем всеки ден все едно ни е последен"...пълна е с вяра и надежда...Дерзайте!
P.S. Филмът е в zamunda;)

Няма коментари: