четвъртък, 29 декември 2011 г.

Kaк се опитвам да приема смъртта?: лични размисли по темата

Откакто се помня, смъртта ме плаши или по-скоро идеята да загубиш близък, когото обичаш и който ще ти липсва. Това е в прав текст да изгубиш някой, към който си силно привързан емоционално. Празнотата, болката, отчаянието след загубата...всички бягаме от това, но то рано или късно ни застига, ако не успеем да се справим с това чувство, доколкото можем, преди шокът от загубата да ни е застигнал. Напоследък се стремя да сменя начина, по който възприемам смъртта и да погледна на нея и нейният смисъл по-глобално и философски именно, за да не изпадна в това състояние на крайно отчаяние някой ден. В този свой стремеж попаднах "случайно" на един филм: "Palermo shooting" . Той дава един различен поглед по темата: смъртта е разгледана като част от живота, от ежедневието, като нещо напълно нормално. Човек живее и умира, винаги е било така. И обикновено страхът от смъртта е страх от самия живот: защо вместо да се страхуваме от нея, не се постараем да живеем в мир със себе си и да използваме всеки момент да сме щастливи вътре в себе си, както и с онези, които обичаме. Така няма да съжаляваме за нищо, за нито един пропуснат момент, за нито едно неказано "Обичам те"...Тъгата от физическата загуба ще бъде постепенно изместена от прекрасните спомени, които сме изживели с най-любимите си хора и това ще топли сърцата ни до последния ни ден. Идеята е да се научим да разчитаме изцяло на себе си в този живот, а не да сме супер привързани към някой близък и когато той си отиде, ние да сме изгубени. Това изисква да се познаваме добре, да живеем смислено, да се обичаме.
Има и нещо друго: след като някой от нас е бил на прага на смъртта, оценява истински живота и започва да му се наслаждава...едва тогава. Страхът от смъртта е онова, което ни мотивира да живеем щастливо. И в това има смисъл, като се замисля. Ако знаем, че сме безсмъртни как бихме били щастливи?
Филмът не е толкова оптимистичен, колкото написаното в този пост;), той разглежда борбата на един човек със страха му от смъртта по малко сюреалистичен начин и с колеблив отворен край, но има доста красиви кадри от Палермо- град, към който аз имам слабост, затова гледах и филма...Обичам много една фраза ..."Да изживеем всеки ден все едно ни е последен"...пълна е с вяра и надежда...Дерзайте!
P.S. Филмът е в zamunda;)

вторник, 27 декември 2011 г.

Eдин важен урок от изминалата година

Тази година научих и един важен за мен урок- да не насилвам нещата и ситуациите в живота си. Попаднах на едно момиче, което е много силно желаещо да постигне вътрешна хармония, чете, анализира себе си и страховете си, осъзнава нещата, но още не може да се отпусне да действа. Аз й дадох доста зор, като си мислех, че има нужда някой да я засили, за да набере скорост. Да, ама не...явно тези неща си искат време. Тя ме обвини, че съм я накарала да се почувства неспособна да е щастлива и страхлива и неуверена...малко драматично се получи. Сега вече не ми се сърди, но и не общуваме свободно, както преди. Това да ми е обица на ухото да не давам зор на хората, а да съм по-внимателна. Аз така или иначе й казах какво трябва да промени в живота си според мен, тъй като тя искаше мнение и се съветваше, от там нататък се изкуших да видя бърз резултат, което беше моя грешка. Търпение и мъдрост му е майката, а и не всичко зависи от нас в този живот.

Моята група

Миналата година бе необичайна за мен, защото имах времето и желанието да се развия в една посока, в която не смеех да крача смело преди това. Някак ми се натрупа критичната маса увереност да го направя. Разбрах, че се изисква време и желание за тази цел. И това време при някои хора е по-кратко като период, при други по-дълго. Развих книгата ми за хармонията, допълних я и я подарих на доста хора. Това ме направи много щастлива и ме срещна с доста качествени хора. Така добих смелостта да създам и групата-получи се съвсем естествено и неформално, точно, както го исках и си го представях. Всъщност срещите с групата ме направиха по-отговорна и дисциплинирана. На първо четене срещите ни изглеждат като "женска говорилня", но обсъждаме много важни теми, при това в дълбочина. Трябваше да мине време, за да придобие тази група форма и да се види как ще се оформи. Оформи се, при това много добре, едно ядро от хора, което е доста стабилно. Около него гравитират останалите...много интересен процес. Щастлива съм, че намерих нови приятели. След нова година ще се срещнем и ще прекараме един уикенд заедно. Вълнувам се и искам да измисля интересна програма с обсъждане на много вълнуващи теми. Това е засега...

сряда, 14 декември 2011 г.

Как се формира неувереността ни и как да се освободим от нея: общ поглед


       В ранната ни детска възраст семейството, приятелите, училището и образованието, които получаваме, формират нашите положителни страни, но и нашата неувереност. Тя ни бива предавана от хората, които ни възпитават. Понякога тяхната лична неувереност е толкова силна, че е избила в затваряне в себе си, пълен егоизъм и дори агресия към другите, която те предават на малките деца. В този по-деликатен случай не говорим за обикновена неувереност у децата, а за по-тежки психически разстройства. Детето става още по-чувствително и ранимо, ако е било малтретирано физически и психически и това може да му разбие живота, ако не получи своевременно лечение. Разбира се такива случаи на агресия са възможни и в по-късна възраст, но тогава сме по-зрели и можем да се защитим в по-голяма степен.
       Пораствайки, ние развиваме всичко положително в нас - образоваме се още, започваме работа, създаваме семейство, но някъде по този път усещаме, че нещо ни пречи да се развиваме: нашата неувереност. Тук е много важно доколко сме мотивирани да се освободим от нея, доколко осъзнаваме, че личното ни щастие е най-важно, а за да го постигнем е необходимо да се освободим до голяма степен от неувереността си. Друг път няма. Това освобождаване не става за седмица или две, нито даже за година или две. Този процес е безкраен до края на живота ни.
Как да се освободим от неувереността?
  • Постепенно осъзнаване и премахване на ограничаващите фактори на средата, които засилват неувереността ни: да си създаден мечтания живот
  • Развиване в областите, които ни вълнуват: наши хобита и страсти
  • Развиване на оптимизъм: вяра в себе си и в това, че животът е прекрасен, заедно с трудните си моменти
  • Ако става въпрос за по-тежки психически разстройства, е необходимо и специализирано лечение при внимателно подбран специалист, които да е на първо място нормален и човечен, второ компетентен в необходимата ни област

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Урок по рисуване за начинаещи;)

Още като дете рисувах, но общо взето никой не ме вземаше на сериозно и аз се отказах много лесно и бързо. Но ми харесваше да рисувам и някои рисунки ми се получаваха не лоши. Затова реших да продължа, дори и в по-напреднала възраст, не, за да ставам художник, а за да положа основите на един друг занаят, който желая да науча- графичен дизайн. Това е малко далечна перспектива, но няма как, трябва да се започне от някъде. Моето начало се оказа книгата "Рисуване for dummies". Ако някой по-напреднал рисувач чете това, сигурно се пука от смях, но по моето скромно мнение поредицата "For dummies" дава прекрасна база в различни направления. Аз лично с нейните книги се научих да шия и плета базово. Затова реших да публикувам кратък материал с основни идеи за рисуване (графика), които прецених, че е много важно да помня...може и да ви е интересно да ги прочетете.
Няколко основни общи идеи:
•Да се упражняваме да рисуваме, най-вече това, което ни е най-трудно
•Да рисуваме по възможност на дневна светлина и в светъл кът
•Да не бързаме и да не търсим бърз резултат; да си почиваме, когато се изморим
•Да публикуваме рисунките си в интернет;)

Създаване на рисунка:

•Да изберем обект, който ни привлича силно, иначе ще изгубим интерес много бързо
•Да изберем обект, който отговаря на нивото на рисувателните ни способности , за да не се разочароваме, че не можем да се справим
•Да си представим как ще нарисуваме обекта: всяка рисунка се състои от прости линии и форми; необходимо е да се научим да виждаме по-сложните проекти опростено
(Как да нарисувам права линия: да си я представя; да поставя две точки и да ги свържа с едно непрекъснато движение или серия от къси линии)
•Да планираме формата и големината на рисунката; да преценим разположението на обектите в крайната ни рисунка (хоризонтално или вертикално) и общата композиция, както и формата на картона, върху който ще рисуваме(правоъгълен, квадратен, кръгъл, овален)
•Да преценим пропорциите: те показват размера на обекта, който рисуваме спрямо други обекти в рисунката; да погледнем листа и да си представим обекта върху него; леко да скицираме; да изберем фокусна точка (основна точка на интерес в рисунката; винаги следва да поставяме фокусната точка на разстояние от центъра на композицията, за да не поглъща цялото внимание на гледащия) и да преценим как да я подчертаем в общата композиция; да потърсим начини да придадем дълбочина чрез припокриване (нагледното разделяне на рисунката на преден, среден план и далечно пространство за припокриващи или напластяващи обекти) и перспектива, да помислим кои от обектите ще имат полза от геометрична перспектива- сгради, огради; да изберем линията на хоризонта и точката на изчезване и да планираме как да нарисуваме обектите

Основна композиционна формула: разделяме листа мислено на 3 части вертикално и 3 хоризонтално; пресечните 4 точки са подходящи места за фокусни точки (най-вече двете десни)
Одухотворяване на композицията: позиционни типове-най-популярен сред тях е S типа- две извивки на пътя, река или редица от дървета
•Да планираме нюансите и да ги нарисуваме
Да накараме рисунката си да оживее: за да придадем триизмерна(реална) форма на обектите, които рисуваме, е необходимо да видим как светлината пада върху тях и да нарисуваме светлосенките в нюанси; необходимо е да виждаме различните нюанси (стойности) на светлината, които се изразяват в следното:
Посока на източник на светлина
Сенки (области от обекта, които получават малко светлина или не получават такава)
Хвърлена сянка: тъмната област върху съседна повърхност, когато светлината е блокирана от масивен предмет
Контраст : по-контрастната рисунка е по-въздействаща; ако са използвани по-средни стойности на светлината, рисунката изглежда по-мека
•Да сложим дата и подпис на рисунката (така в бъдеще ще проследим прогреса си)

Това са съвсем общи препоръки на база прочетеното. Предстои ми да се запозная по-подробно с рисуване на хора, животни и природа. Много е приятно;)