вторник, 13 септември 2011 г.

„Вино от глухарчета“- любовно писмо до едно детство

       Това е заглавието на една прекрасна книга, която получих като подарък за 30-тия си рожден ден. Прочетох я със закъснение това лято, докато мързелувах на морето.
       Разказва за едно лудо лято на 2 малки момчета, изпратени на село. Думите на автора се леят като мед и масло, толкова приятно и оригинално като стихотворение, написано обаче с дълги изречения и без рими. Винаги съм обичала да пиша, но четейки тази книга, осъзнах, че не бих могла да намеря в себе си подобни думи и да ги съчетая толкова майсторски. Да вникна в детайлите, да ги опиша, така че да изрисувам ясна картина в главата на читателите ми. Не мога да правя сложни описания. Моят талант е друг- да пиша кратко и по същество с дълбоки, чувствени думи. Но това не ми пречи да се възхищавам на тези, които пишат описателно и нестандартно. Тази книга за мен беше едно нежно завръщане към собственото ми детство.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Aviva, my love

       Tърсейки по-интересни и некомерсиални филми, наскоро попаднах на „Aviva, my love”. Обичам романтиката на френското и италианско кино. И не само…„Aviva, my love” ме заинтригува най-вече с тематиката и сюжета си.   Жена на видима възраст около 40-45 години с 3 деца- тийнейджъри (всеки с историята си) и безработен мъж, който не бърза да си намери работа;). Сестра й и възрастните й болни родители също присъстват, разбира се;). Тя се опитва да изхранва семейството си, работейки като кухненски персонал. Върти домакинството, опитва се да помага на всички и да ги подкрепя и пише книги, докато бърка яденето на печката. Да бъде писател е неосъществената й мечта и талант. Среща утвърден писател, който предлага да издаде книгата й под негово име с аргумента, че тя не е достатъчно известна. Тя приема заради парите, които ще спечели, един вид се „продава“ доброволно. Бързо осъзнава грешката си и решава да си върне обратно книгата. Обвинява го, че я е изманипулирал, но в крайна сметка вината си е нейна, че се поддаде. Най-готиното беше, че в крайна сметка успя на всички фронтове и още веднъж ми се потвърди убеждението, че когато човек е на правия път, нещата му се получават. А черешката на тортата бе, че получи и подкрепа от семейството си по повод писателския й талант, а те не даваха вид да я подкрепят;). Ще кажете, че това е просто един филм…ммм, не…когато гледате филма, ще разберете защо;)
Повечето хора за съжаление се отказват от таланта си, защото „нямат време“!!! По този начин се обричат на нещастие до края на живота си, работят нещо само, колкото да печелят и да преживяват на ръба на оцеляването. Тази тема е безкрайно интересна;) Филмът е прекрасен!