понеделник, 13 юни 2011 г.

Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си

       Всеки от нас се обгражда с кръг от хора, които нарича приятели. С течение на времето си даваме сметка, че някои от тях са по-истински, неподправени и грижовни в ежедневната си комуникация с нас. Няма значение дали ги виждаме всеки ден или са далеч от нас, ние ги чувстваме близки и усещаме, че ни разбират. Много е важно да ценим такива хора и да им го показваме, защото те са наистина най-скъпото нещо в живота ни - извор на подкрепа и любов. Това са хора, които чувстваме като част от себе си. Някои казват, че никога са нямали подобен приятел. Добре е да се замислят защо е така?
       Да ценим близките си хора е наистина толкова важно поради няколко причини. Първо, заради самото усещане другият да знае, че ние си даваме сметка за това какъв човек е той, разбираме го и усещаме със сърцето си колко е важно за нас той да е добре. Просто заради самия него. Второ, този човек е част от нас и нашето ежедневие, от споделените ни тревоги, проблеми и радости, той ни цени също толкова, колкото и ние него, и ни разбира или искренно се опитва да ни разбере дори и в ситуации, които са по-нетипични за неговите разбирания. Приятелство на такова ниво, основано на взаимно споделяне, е на практика размяна на много силни енергии, които заедно са способни наистина да сътворят чудеса. Сигурна съм, че онези, които имат такива хора в живота си, знаят много добре за какво говоря.
       Да цениш някого означава да го виждаш такъв, какъвто е, да можеш да го погледнеш обективно, доколкото е възможно, с неговите положителни и не толкова положителни страни. Да го приемаш и обичаш с цялото си сърце. Да отговаряш на неговата нужда от грижа, внимание и любов. Човек няма много такива хора в живота си. Важното е не колко са, а да ги има.
       Когато ние ценим другия такъв, какъвто е, сме способни да му дадем подкрепа винаги, когато той се нуждае. Ако познаваме добре човека насреща, ние ще знаем от какво точно има нужда. Моля ви никога не пренебрегвайте приятелите си. Много е трудно да подкрепим наш близък, който ни е отхвърлил и едновременно в дадена ситуация виждаме, че има нужда от помощта ни. В такива ситуации ни разкъсва усещането, че сме били наранени, но от друга страна знаем, че той има нужда от помощта ни. Мисля, че добро решение е да го насочим към вътрешния му свят и да го подтикнем да намери вътрешния си баланс с цел да преосмисли поведението си и да оцени нашата помощ, дори и със закъснение.
       Насърчението е друга форма на подкрепа, която е невероятно силна и има много добър ефект върху онзи, който го получава. Да насърчиш някого да направи смела крачка, за която е готов, но просто му липсва кураж, е като да му дадеш крила да лети. Това е много важна стъпка във всяко приятелство, между деца и родители, както и в интимна връзка. Насърчението е като сила, която развива най-доброто у нас и ни тласка да следваме мечтите си. Похвалата е вид насърчение - да виждаме хубавото у всеки и да не пропускаме да му покажем колко е специален и уникален. Да се радваме на всяко постижение на близките ни, дори и най-малкото. И да се радваме искрено.

Няма коментари: