понеделник, 13 юни 2011 г.

Да имаме доверие в другите

       Доверието не означава наивно да вярваме на другите. Понякога се случва да се доверим на неправилния човек и това е причината някои от нас да се откажат изцяло да се доверяват на другите. Това се случва най-често при интимни връзки, в които се чувстваме наранени или с неоправдани надежди. Но, така или иначе, ние живеем, заобиколени от хора, с които общуваме ежедневно и, ако искаме тази комуникация да не е на повърхностно ниво, необходимо е да проявим смелост и да им се доверим. Някои смятат, че прекаленото доверие ни прави безинтересни за другите и така може бързо да си омръзнем. Това е направо абсурдно, имайки предвид, че една здрава приятелска или интимна връзка израства само на базата на огромно взаимно доверие и споделяне. Друг начин няма!!!
Понякога се налага да предостъпим част от отговорностите си на своите деца, приятели или подчинени. Какво да направим в този случай, за да можем да очакваме положителен резултат - да обясним, така че да бъдем разбрани, какво очакваме от другата страна като резултат, време за изпълнение, критерии, по които ще оценим резултата, ако се налага и последствията, ако този резултат не бъде постигнат (също ако се налага). Ако бъдем попитани изрично или човека срещу нас се нуждае от мъничко тласък, можем също така да предложим (но не да налагаме) начини на изпълнение (“Ако бях на твое място, бих...”). Идеята е да дадем максимално много информация на онзи, когото сме помолили да ни направи услуга, за да сме сигурни, че резултатът ще е, какъвто го очакваме.

Няма коментари: