понеделник, 13 юни 2011 г.

Как да действаме при конфликт?

       Конфликтите много често са породени в комуникацията ни с други хора, които „избиват комплексите си”. Когато човек не се бори с комплексите си, те се превръщат в голям проблем, влияещ на вътрешното усещане за самочувствие, сигурност в себе си и емоционален баланс, както и върху отношенията с околните. Тези процеси са сложни и резултатът от тях е много тъжен и твърде различен при различните хора – психологически разстройства в по-лека и по-тежка форма, както и нарушена комуникация с околните. Тук ми се иска да разгледам по-подробно как рефлектират комплексите върху отношенията ни с другите. Още веднъж ще подчертая колко е важно човек да осъзнава, да признава и да се бори със своите „тъмни” страни. Най-общо казано онзи, който не се справя с комплексите си на време, е склонен да търси по-лесни решения на проблема, въобразявайки се, че така компенсира липсата на вътрешна увереност и най-често това става като:
oсе надува излишно чрез думите и поведението си, за да изтъкне себе си (в нормална ситуация хората се чувстват достатъчно уверени в себе си и нямат нужда да търсят постоянно чуждото одобрение или пък ако имат, те не се самоизтъкват с цел да прикрият страховете си, а отиват при най-близките си и директно търсят подкрепа);
oсе опитва да манупилира другите с идеята отново да усети, че е нещо повече от тях и това да компенсира нараненото заради комплексите му его;
oсе държи некоректно, нахално, невъзпитано и просташки с идеята да постигне нещо по-лесно от другите, за да си каже „Аз съм по-умен и по-хитър от другите” и това отново да компенсира нараненото заради комплексите му его.
oКак да реагираме на подобен тип поведение?

       Гореописаното поведение дразни страшно много околните и поражда конфликти. В подобни ситуации най-важно е да запазим спокойствие и да не подхождаме емоционално. Ако другият опита да покаже, че е нещо повече от нас или да ни манипулира, добре е да наблегнем с езика на тялото си и с думите, които използваме, че сме сигурни в себе си. Нека да отстояваме себе си и ясно да подчертаем собствената си позиция и мнение. Ако се налага, трябва да се аргументираме също така.
Ако другият се държи просташки и нахално като например се опитва да получи лесно нещо в определена ситуация, т.е. да не спазва установения ред, правила или да се опита да купи на по-ниска цена (но не на арабски пазар;)), просто можем да му напомним, че има ред, валиден за всички.
В тези ситуации човек лесно губи контрол и е важно да не се поддава на емоции, а да е спокоен и да защити достойно и твърдо собствената си позиция, без да се свива и притеснява как ще реагира другата страна. Когато някой ни е неприятен, тъй като се държи некоректно с нас, а сме принудени да комуникираме с него в ежедневието или по работа, нека не позволяваме да си изпускаме нервите заради него. Да се опитаме да бъдем максимално коректни и ако той не го оцени и продължи да се държи нахално, просто да му кажем, че вярваме в неговата коректност и да го помолим директно да премисли поведението си. В крайна сметка сами решаваме дали сме хора или маймуни.
       Това че някой се държи некоректно, нахално или властно към нас, не бива да ни кара да го отбягваме, защото, ако така или иначе ние трябва да общуваме с него, е по-добре да играем картите си открито и директно.
Не бива да забравяме, че конфликтите могат да бъдат и полезни, т.к. разместват пластовете в установения начин на общуване или възприемане един към друг и понякога са единственият начин дадено положение да бъде променено, т.к. често хората се примиряват с дадена ситуация и просто я търпят. В момент на яд ни идват сили да внесем промяна, която може да е много позитивна, както за неща, които зависят от нас, така и за неща, които смятаме, че трябва да се подобрят в отношенията ни с другия човек. Просто трябва да преценим дали в дадена ситуация или отношения би работил еволюционен или революционен подход, но всъщност обикновено това не е въпрос на преценка, а ситуациите се решават от самосебе си.

Няма коментари: