понеделник, 13 юни 2011 г.

Да откриваме и развиваме талантите си

       Твърдо вярвам, че всеки от нас носи дарби в душата си, дарове, дадени от Господ, които трябва да развива, за да се чувства пълноценен човек. Някои хора смятат, че не носят никакви таланти - това е невъзможно. Нужно е да се доверим на сърцето си, да ги открием и да ги развием. Всеки от нас харесва определени неща, има ценностна система и дава приоритет в живота си на определени дейности и хора. Това не е случайно. Ако ние вървим в посоката, в която се чувстваме добре и в хармония със себе си, ще получим цялата природна енергия. Много хора смятат, че с дарбата, която имат, не могат да изкарват пари или не достатъчно, затова я зарязват. Не бива така. Дарбата е нещо, което ни носи хармония и удовлетвореност, и ако с нея не печелим пари, можем първоначално да не й отделяме цялото си време, но все пак е нужно да я следваме, за да сме щастливи.
       В идеалната ситуация ние израстваме в среда на любов, домашен уют и топлина, която насърчава развитието на талантите ни и ни вдъхва увереност, че ще се справим и ще постигнем хармония и щастие в живота си. Ние сме големи щастливци и няма как да не сме вярващи в доброто и положителни. Често срещана практика за откриване на детския талант е детето да бъде подлагано на тестове, въпроси, срещи със специалисти, които може само да го объркат. Дали за деца или за пораснали деца тестовете според мен не са най-добрата форма за проверка на таланта, поради една съвсем очевидна причина - те ни поставят в една изкуствена обстановка, даже може би и под стрес, така че ние се чувстваме задължени да отговорим на определени въпроси, без да сме сигурни дали знаем отговорите. За да ги намерим за себе си, не са ни необходими тестове - необходима ни е на първо място, както вече споменах, подходяща семейна среда, която да ги насърчава и развива. В България много често родителите се борят за насъщния и това е основна цел в живота - оцеляването. От там насетне никой не мисли за възпитание, за развитие на детето и внимание към него и това, с какво обича да се занимава. Мисля си, че ако детето расте в хубава семейна среда, обградено от любов и подкрепа, насърчавано да се развива свободно и естествено, то само ще прояви своя талант като етап от естественото му развитие. Като спомагателна дейност можем да запишем детето в школа за изкуства или наука, където то да посещава различни дейности за известен период от време, докато се ориентира. Много специалисти казват, че това може още повече да обърка детето. Струва ми се, че такъв подход би бил по-скоро естествен и неподправен избор: все пак, за да избере, детето има нужда да е пробвало известен брой дейности, които го привличат. Много амбициозни родители избират от името на децата си. Това не го разбирам. Въпросът е да оставим детето си да прояви своя талант, осигурявайки му уютна и "топла" среда у дома. Не е необходимо да го форсираме, а по-скоро да му дадем сигурност и увереност, че няма нищо лошо в това да пробва и да греши. Така се стига до истината. Ролята на родителя е да чете знаците, защото един талант може да не се появи директно, може да тръгне съвсем плахо, но да се развие във времето, изобщо сценарии много. Също така родителят може да сгреши и да си мисли, че детето му може да пее, а то не може и даже не иска. Истината е, че всяко дете е отворено към всякакви видове дейности, децата са без предразсъдъци и са любопитни към света и това е наистина прекрасно. Да ги оставим да опитват като в деня на своя прощъпулник. Да говорим с тях, да ги подкрепяме и да им помагаме, ако имат желание да се занимават с нещо, да реализират желанията си. Но не и да ги насилваме.
       Обратно, ако средата, в която растем (родители, роднини, учители и т.н.) не ни насърчава да вървим по собствения си път, а по отъпкания (или още по-опасно - не ни насърчава нищо, така че се носим по течението), рискуваме да се превърнем в сянката на някой друг. Така се появяват и комплексите, и опитите за подражание, и неувереността. Колкото повече порастваме, толкова повече естествеността и неподправеността, с която правим детските си избори изчезва у нас. Влиянието на родителите, приятелите, учителите и всякакви други социални фактори ни отдалечават от онова, което искаме със сърцето си и усещаме като наше призвание, ако не сме се захванали с него още като дете. В един момент толкова сме се отдалечили от себе си, че е ужасно трудно да усетим какво истински желаем да правим в живота. За по-емоционалните от нас, ако са загърбили таланта си като деца, е много болезнено да мислят как не са постигнали онова, за което са мечтали в живота. Много е важно да сме силни, да се борим за щастието си дори и в зряла възраст. Това е един съвсем естествен процес, който обаче понякога ние, нашите родители и среда, комплицират прекалено много. Когато сме готови да започнем да мислим в посока на развитие на талантите си и тази подготовка е личното ни решение, смелост и слушане на вътрешния глас, тогава тези таланти ще изникнат естествено в нас и в нашето ежедневие. Но този процес ще отнеме повече време, отколкото когато сме били деца. Не бива да оставим талантите ни да се измъкнат през задната врата. За развитието на талантите, които носим, няма възрастово ограничение, защото, когато се доверим на сърцето си, всичко в живота ни се променя, няма значение дали сме на 18 или на 80 години...нека следваме интуицията си и питаме винаги сърцето си какво обичаме да правим и какво правим най-добре и да стискаме палци, че тези две неща (или повече от две) ще съвпаднат...;).
       За откриването на нашите таланти и любими занимания в по-зряла възраст можем да си помогнем с известен брой инструменти. Много би помогнало и да опишем колкото може по-подробно нашия мечтан живот във всички по-важни сфери: бизнес, здраве, финанси, връзки, забавление, духовен живот, заобикаляща среда и т.н. Ето моето описание: „ Да живея в хармонична среда и обградена от много любов. Да бъда обичана и да обичам партньора ми. Много. Да намираме пътя към себе си дори и в конфликтни ситуации. Да бъда истински щастлива с него. Да имам истински сродни души - приятели, които да живеят близо до мен, и да комуникираме и да се подкрепяме ежедневно. Всички, които обичам, да са в добро здраве и да са щастливи. Да имам красив дом, достатъчно голям за всички членове на семейството ми (смятам да имам дечица). Всеки да си има собствен кът - малко лично пространство, както и общо такова. Всеки да има свободата да прави онова, от което има нужда. Да имаме малка градина и хубава природа по възможност. Да имаме втора къща на морския бряг. Да изкарвам достатъчно пари от талантите, които притежавам, и това да е моята работа и бизнес, за да си позволявам да си „купя” свободно време, пътувания, нови приятелства, контакти, интересни места, книги, филми и удоволствия, както и добър стандарт за децата ми. Да чувствам траен вътрешен мир.” Ето и моята лична листа със степенувани таланти и сфери, в които бих искала да се развивам:
o Изследване на талантите и насърчение на хармония и щастие у другите и у мен самата
o Писане на различни материали по горната тема
o Изработване на различни предмети за дома и интериорния декор
(шиене/цветя/свещи/керамика/мъниста/бродиране/плетене): да си направя интернет магазин, но най-вече да се забавлявам, докато изработвам различните предмети
o Да науча прилично Photoshop
o Да науча прилично италиански и испански, за да ги използвам, когато посещавам любимите ми страни
o Да правя сладкиши за удоволствие (и за ядене;)
o Да си припомня уменията си по пиано
o Да напредна в йогата, да се науча да карам колело и да плувам

Първото е най-голямата ми мечта, по която в момента работя усилено.

       За всяка наша цел е необходимо да конкретизираме защо я искаме и какво ще постигнем чрез нея, така картинката ще ни се изясни в главите. Колкото по-конкретни сме, толкова по-добре. А дори и онова, което ни се иска, да е на пръв поглед непостижимо, това не бива да ни притеснява ни най-малко. По отношение на моите лични цели аз съм конкретизирала само първата от тях (защото целта на останалите е постигане на максимално забавление и удоволствие, което е водещо в моя живот).
       Изследване на талантите и насърчение на хармония и щастие у другите и у мен самата: аз вярвам силно, че талантите са движещата сила на света и ако всеки следва своя талант, ще бъде постигната хармония и мир на световно ниво. Искам буквално да променя света като успея да убедя родителите да обръщат повече внимание на талантите на децата си и ги насърчават да ги развиват. Тази промяна се състои в желанието ми да създам международен проект за подкрепа на талантите при децата. Едновременно с това да работя и по изграждане на увереност и самочувствие у децата, базирано на техните таланти. Искам да направя школа за развитие на талантите, където всяко дете да бъде насочвано, обичано и насърчавано.
Всеки сам решава доколко да се отдаде на таланта си...мога да кажа само колкото повече, толкова повече...колкото повече се посветим на своята страст/и, толкова повече ще се чувстваме погълнати от нея, ще я развиваме, ще сме в постоянен поток от нови креативни идеи как да ставаме по-добри и в един момент за нас и нашата страст просто няма да има затворени врати. Какво може да спре тази творческа енергия? Страхът, че няма да се справим, мнението на "близките ни", които няма да са съгласни с нашите занимания и смятат, че се занимаваме с глупости и си губим времето и т.н. Не е нужно да се хвърляме с главата напред в сложни бизнес начинания, да теглим кредити и да правим капиталовложения, които не са по джоба ни. Вече интернет дава широко поле за изява, неограничен поток от информация, като за нея не се изисква да плащаме с пари, а само с отделеното си време и внимание. Имам предвид, че можем да си направим блог на практика за всичко, или facebook група например, да пишем качествени материали, да качваме ценна информация. Стига да го искаме наистина и да не се откажем на втората седмица. Така ще спечелим поддръжници и ще популяризираме дейността си, дори и извън България, стига да пишем на английски. Дори и за бизнесите, които изискват огромен начален капитал, този стартов вариант е безплатен. Ако имаме високи очаквания за клиенти и печалба, това почти сигурно ще прецака нещата. По моя скромен опит, когато човек тръгне с много хъс и енергия, но си каже "Аз дадох всичко пък да става, каквото ще, нещата се получават ВИНАГИ!". Просто не трябва да се тревожим, а ако сме вложили много пари, без да сме сигурни в крайния резултат, това ще ни създаде доста тревога. А ако искаме просто можем да развиваме дарбата си като хоби - така ще запазим огромното удоволствие от направеното, без да се притесняваме дали ще спечелим клиенти. Този избор е интересна тема, тъй като хората, които имат подобни хобита и страсти, обикновено не се радват много на работата, от която все пак вадят пари, и така или иначе, рано или късно я напускат и се отдават на дарбата си. Така че основният момент е да осъзнаем напълно, че по какъвто и начин да решим да развием нашите таланти, от това нашата лична печалба е огромна - печелим вътрешен мир, хармония и трайно чувство за щастие. Каквито и трудности да имаме в живота си, нека не загърбваме любимите си занимания. Вселената ще ни се отплати като винаги нарежда ситуациите в живота ни в наша полза. Колкото сме по-близо до нещата, които обичаме да вършим и държим на приоритетите си, толкова повече ще ни върви в живота. Също така трябва да сме наясно доколко един приоритет или една наша страст е важна за нас и да и отделяме точно толкова от времето и вниманието си като искрено вярваме, че ще сме успешни в нейното развитие и отстояване.
       След като сме открили таланта си, не можем да очакваме, че ние сме богопомазани и всичко ще ни падне от небето. Не! Изисква се упорство (но не и тревожност по отношение на резултата). Не всичко ще върви по вода, ще имаме моменти, в които ще ни е трудно, но ако усмивка излиза на лицето ни само при мисълта за онова, което правим, значи сме на нашия път. Друг сигурен знак, че вършим нашето нещо е, ако не губим интерес с течение на времето, а напротив - откриваме нови неща по отношение на таланта си и го развиваме. Ако днес искаме да сме юристи, утре певци, после архитекти, няма как да стане. Не казвам, че с течение на времето и живота ни не е естествено да откриваме нови неща, които да са ни интересни, но ако всеки месец сменяме мнението си по отношение на това какво наистина можем и ни е приятно да вършим, няма как да се реализираме.

3 коментара:

Анонимен каза...

АЗ СЪМ УЧЕНИЧКА НЕ МОГА И НЯМАМ НАЙ-ЛЕСНИТЕ ТАЛАНТИ ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО МИ ИМАТ САМО АЗ НЯМАМ!!!БЛАГОДАРЯ ЧЕ МЕ ИЗСЛУШАХТЕ!

Eternity. каза...

Всеки има свой собствен талант, анонимен / това не значи само да можеш да пееш или нещо такова , това значи да можеш са общуваш с хората добре, да пишеш добре ( имам предвид да пишеш като писател) и още много други !?

Boyana каза...

Здравей, извинявай, че едва сега отговарям на коментара ти. Аз мисля, че няма човек без талант на тази планета. Има обаче хора, които са загурбили талантите си. Ако искаш пиши ми по-подробно на bzhivkova@yahoo.com. Поздрави и слънчев ден:)