понеделник, 13 юни 2011 г.

Да се научим да реагираме на трудности адекватно

       Адекватната реакция в трудни ситуации изисква твърдост на характера, която се развива във времето, а е и въпрос на вътрешна сила, която всеки от нас носи, но не всеки развива. Много деца се крият „в полата на мама“ и по-късно им е трудно да са решителни и твърди. Аз имам такива проблеми, макар и да съм се преборила донякъде с тях. Истината е, че е много по-лесно да вдигнем ръце и да се предадем, да се депресираме, да сме слаби, когато ни е трудно.
Всичко зависи и от това доколко е сложна и трудна една ситуация. Ако става въпрос за ежедневен въпрос от типа да избера дали да се прибера или да се видя с приятел, изборът е съвсем елементарен. Ако трябва да се организираме и да свършим повече неща днес, просто можем да си направим списък и да си определим приоритети, след което да се организираме. Ако имаме по-сериозен проблем: например нещо, което да решим в работата и за което носим лична отговорност, да проверим какви са алтернативите, да ги опишем и да изберем най-добрата веднага, да не губим време. Ако имаме проблем, чието решение и изход не зависи от нас или се тревожим за нещо в бъдещето, което ни засяга, хубаво е пак да видим кои са възможните изходи, да приемем и най-лошия такъв и да спрем да мислим и да се тревожим за проблема. Обикновено той се решава от самосебе си, а след време, когато е отминал, ни се вижда съвсем банален и незначителен. Ако проблемът е в миналото, да го оставим там. Ако някой наш близък или ние се разболеем, е нормално да сме леко притеснени. Но паниката или силната тревога не са в наш плюс, даже ни пречат да се вземем в ръце, да сме положителни и съответно да ускорим процеса на лечение.
       Няма смисъл да се страхуваме от даден проблем, тъй като ние носим и силата, и мъдростта да се справим с него, стига да поискаме наистина. Не бива да бъркаме тревогата (страха) с тъгата. Тъгата е нормално състояние в някой ситуации – когато сме се разделили с близък човек, когато се чувстваме наранени и ни боли отвътре. В такива случаи е съвсем в реда на нещата да потърсим помощ и подкрепа от най-близките си хора и да им поплачем на рамото. Извън тези трудни от гледна точка на намиране на емоционален баланс моменти е много важно да се научим да живеем спокойно и да приемаме без тревога проблемите като им отдаваме точно толкова усилия и грижи, колкото заслужават. Не бива да се ядосваме или тревожим нито за ежедневните дреболии (повечето неща са такива), нито за по-сериозните неща (болести, природни бедствия, смърт).
       С известно желание от наша страна тази нагласа да се тревожим може да бъде, ако не преодоляна, то поне овладяна. Идеята е в такива ситуации да подхождаме по-разумно, а не толкова емоционално.
       Иска ми се да опиша една интересна случка във връзка с преодоляване на трудни ситуации, в която аз проявих неочаквана твърдост. Дръпнаха ми неправомерно 800 лв. от банковата дебитна карта чрез „скимиране“. В такива случаи, особено, когато е очевидно, че клиентът няма вина, банката възстановява сумата. Или поне нормалните банки в нормалните държави. Моята банка ми удържа 300 лв., защото някакъв тъп български банков закон и дава възможността да го направи. Да, ама не;). Написах им много приятно писмо и си получих парите обратно. Онова, което ме вбеси, беше, че след всички разговори и едва ли не заплахи от моя страна (смешна история;), тези хора имаха наглостта да ми заявят, че правели изключение за мен като лоялен техен клиент. Ако искаха да направят изключение, едва ли трябваше първо да ми възстановят частично сумата и чак след това, като видяха, че номерът няма да мине, да извадят от торбата с шегите смешната история за лоялния клиент и жеста, който правят. Ето тук бих искала да прибавя писмото, което аз им написах, след като те се опитаха да „минат метър“:
„Уважаеми…,
…В писмото цитирате Закона за платежните услуги и платежните системи, според чийто чл. 58 ал. 1, ако платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, понася загуби до 300 лв. На какво основание банката е заключила, че не съм успяла да запазя персоналните защитни характеристики на инструмента, след като декларирам, че до момента на блокирането на картата в терминала при опит за теглене, тя е била постоянно у мен, не пазя писмото с ПИН кода и съхранявах този код единствено в домашния си сейф, което не е забранено по закон. Като клиент на банката аз съм изпълнявала напълно задължението си да пазя поверителната информация, касаеща картата ми. Не съм отговорна за сигурността на банкоматите, които ползвам и няма как да проверявам дали имат инсталирани четящи устройства.
От друга страна картата е била блокирана не преди, а след като транзакциите са били извършени. На същата дата 8.11.2010 г. е имало опит за теглене на пари от кредитната карта на съпруга ми, който е клиент на ПИБ. ПИБ не само че не е позволила извършването на транзакциите, но и веднага са информирали съпруга ми по телефона за случилото се и са му издали нова карта. Защо никой не ме потърси нито, когато транзакциите бяха извършени, нито един месец по-късно, за да ми бъде съобщен резултата от разследването на банката, както ми беше обещано?
На края бих искала да цитирам чл.33 ал.2 на същия закон: „Алинея 1, т.1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.” Очевидно транзакцията е била извършена без физическото представяне на банковата платежна карта, след като картата е била в мен през цялото време.
Следвах инструкциите на банката стриктно, изчаках търпеливо срока от един месец и бях напълно коректна. Очаквам случая да бъде преразгледан и остатъка от 300 лв. да бъде възстановен до една седмица по картовата ми сметка. Ако банката откаже да ми съдейства, съм готова да стигна много по-далеч, защото съм убедена, че нямам никаква вина за случилото се. До момента съм сезирала комисията за защита на потребителите, помирителната комисия за платежни спорове и „Господари на ефира”. С уважение, Бояна Живкова“

Няма коментари: