понеделник, 13 юни 2011 г.

Да прощаваме на себе си и на другите

Всеки от нас вижда света, пречупен през неговия поглед, който отразява ценностите и възпитанието му. Този поглед няма как да не е субективен и това понякога ни изиграва лоша шега при „виждането” и усещането на ситуации, в които попадаме или хора, с които се срещаме. Грешим и това е най-нормалното нещо на света. Не бива да се съдим строго. Ако сме се приели такива, каквито сме, ще знаем, че както ние, така и всички около нас, не са съвършени и всеки греши. Да си прощаваме, толкова е лесно. Така най-лесно ще се научим да прощаваме и на другите, а това е толкова важно за освобождаване на негативната енергия. Да се помирим с миналото си и да се научим редовно да прощаваме на околните е нещо като очистителна практика за душата. Под прошка нямам предвид да се оставяме другите да ни манипулират – така или иначе във всяка ситуация ние сме длъжни да реагираме по начина, по който трябва, а не по-късно да съжаляваме, че не сме казали или направили това или онова. Аз често имам този проблем и се опитвам да мисля, преди да говоря, да не съм първосигнална, а да се опитам да почувствам добре човека или ситуацията. За мен това е интуицията, а не само първосигналното чувство в нас. Но понякога просто няма време за обмисляне;). Тук някои хора доста преиграват, обичат да вдигат скандали за щяло и нещяло. Малко по-надолу съм споделила една интересна лична история, в която постигнах своето без нито една дума на висок глас или скандал.

Няма коментари: