понеделник, 13 юни 2011 г.

Четвърта главна стъпка към хармонията: да дадем любов на всички около нас

       Дали да променяме другите и да се променяме ли заради тях?
       Всеки от нас е отговорен за собственото си щастие. То е вътре в нас. Важна част от него са мечтите ни и цялостният начин, по който виждаме света от собственото си малко прозорче. Начинът, по който се обличаме, живеем, подреждаме дома си, пием сутрешното си кафе...забъркват уникалната смес, която е всеки един от нас. И не бива за нищо на света да жертваме своята индивидуалност или по-скоро важно е да я запазим толкова, че да се чувстваме наистина щастливи. Как да стане това? Като се обграждаме с хора, които имат сходен на нашия усет към живота. Няма пълно щастие и рано или късно компромисите се налагат и те не са фатални, ако не нараняват по никакъв начин усещането, че се чувстваме добре и много щастливи. Даже понякога толкова обичаме другите, че сами правим тези компромиси. Ако ги обмисляме добре и не прекалено емоционално, едва ли можем да сгрешим и да съжаляваме по-късно, че сме жертвали прекалено много от себе си. Ако обаче ги правим просто, за да угодим на някой, сигурно е, че тези компромиси няма да доведат до нищо добро. Затова казват, че любовта е сляпа. Идеята е да търсим допирните точки между нашия свят и вижданията на онези, които ни заобикалят.
       Също толкова важно е да ги насърчаваме да бъдат себе си в ежедневието и по отношение на цялостния им светоглед и личните малки и големи мечти. Прекрасно е да откриваме хората около нас и да ги оставим те да ни откриват, да ги опознаваме и да виждаме колко са уникални, да им се радваме искрено за хубавото, което носят в себе си. Да не им пречим, защото това ще им внуши усещането, че навлизаме в тяхното лично пространство. По-добре би било да вървим в унисон с тях и да бъдем себе си. Понякога, дори и човекът до нас да е някой, с който се разбираме перфектно, има някои дребни неща в него, които ни дразнят леко. В крайна сметка никой не е съвършен, включително самите ние и по-добре е в тази ситуация да погледнем тези недостатъци като нещо забавно. Ако познаваме добре себе си и признаваме собствените си недостатъци, много по-лесно „прощаваме” недостатъците на другите.
       Всичко това, което описах, не е много лесно, но който е имал желание да го постигне, със сигурност го е постигнал и е на върха на борчето от щастие.

Няма коментари: